Определение № 15113 от 09.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15113 гр. София, 09.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д.а като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д.а Гражданско дело № 20231100107540 по описа за 2023 година

По делото са предявени от К. Н. Ц. против Национален институт по метеоролгия и хидрология следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че не съществуват вземанията за които е издаден изпълнителен лист от 13.05.2014 г. по чгрд. № 23791/2014 г. на СРС, поради погасяването им с изтичане на 10 годишна давност, съгласно чл.27, ал.3 от Закона за държавната финансова инспекция, а именно: 132 502.29 лв./главница, представляваща установена вреда по акт за начет № 11040007/28.02.2013 г. на Агенция за държавна финансова инспекция/; 56 138.11 лв./законна лихва върху главницата към датата на издаване на акта за начет - 28.02.2013 г.; 2249.67 лв. – законна лихва към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК;

- иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 27 015.18 лв., удържана на отпаднало основание през периода 04.06.2019г. – 31.05.2023 г. по изпълнително дело № 201585110401048 на ЧСИ М.П., образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2014 г. по чгр.д. № 23791/2014 г. на СРС, тъй като вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, съгласно чл.27, ал.3 от Закона за държавната финансова инспекция;

- иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1199.32 лв., представляваща такси и разноски по ТТРЗЧСИ, недължимо заплатени от ищеца след 04.06.2019 г. до 31.05.2023 г. в хода на изпълнително дело № 201585110401048 на ЧСИ М.П., образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2014 г. по чгрд. № 23791/2014 г. на СРС, по което вземанията са погасени по давност.

Ответникът оспорва исковете като недопустими, тъй ищецът сам твърди, че заповедта по чл.417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 13.05.2014г. по чгрд. № 23791/2014 г. на СРС не е влязла в сила, а образуваното исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуването на вземанията по заповедта все още 1 не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Към момента е висящо въззивно гражданско дело № 7120/2017 г. по описа на СГС, по което все още не е постановено решение.

Настоящият състав намира, че исковете са недопустими, поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че не съществуват вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 13.05.2014 г. по чгрд. № 23791/2014 г. на СРС, поради погасяването им с изтичане на 10 годишна давност, съгласно чл.27, ал.3 от Закона за държавната финансова инспекция:

Ищецът твърди в исковата молба, че срещу него е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 13.05.2014 г. по ч.гр.д. № 23791/2014 г. по описа на СРС, ГО, 124 състав, и изпълнителен лист от 13.05.2014 г. за следните суми: 132 502,29 лв. установена вреда по акт за начет № 11040007/28.02.2013 г. на АДФИ; 56 138,11 лв. - законна лихва върху главницата към датата на издаване на акта за начет – 28.02.2013 г.; 2249,67 лв. законна лихва към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 201585110401048 по описа на ЧСИ М.П., по което е пристъпено към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху пенсията на ищеца.

Твърди, че заповедта по чл.417 от ГПК не е влязла в сила, тъй като е подал възражение по чл.414 от ГПК и е било образувано исково производство по гр.д. № 43326/2015 г. на СРС за установяване на вземанията по заповедта по чл.417 от ГПК.

Исковото производство все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Към настоящия момент е висящо въззивно гр.д. № 7120/2017г., по описа на СГС, ГО, IV-В състав, по което все още не е постановено решение.

Ищецът твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като е изтекла абсолютната 10 годишна давност по чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ за вземания по акт за начет.

Поддържа, че давността е изтекла на 04.06.2019г. след датата на провеждане на последното заседание по вгр.д. № 7120/2017г. на СГС и в този смисъл счита, че е основал иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производстото, по което е издадено изпълнителното основание.

При тези твърдения е предявил иск за установяване, че не съществуват вземанията по изпълнителния лист от 13.05.2014 г. по чгрд. № 23791/2014 г. на СРС, поради погасяването им с изтичане на 10 годишна давност, съгласно чл.27, ал.3 от Закона за държавната финансова инспекция.

Тъй като ищецът в исковата молба сам твърди, че заповедта по чл.417 от ГПК не е влязла в сила и все още е висящо производството за установяване съществуването на вземанията по нея, е недопустимо предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

Защита по чл.439 от ГПК може да се търси едва след като е влязло в сила 2 изпълнителното основание, при това е допустимо ищецът да основе иска си само на факти, настъпили след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо за вземанията, т.е след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият случай не е такъв - заповедта по чл.417 от ГПК не е влязла в сила, тъй като е висящо производството по предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е била издадена. Страните не спорят, че производството по въззивно гр.д. № 7120/2017г. на СГС все още е висящо и заповедта не е влязла в сила.

При висящността на исковото производство по положителните установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК длъжникът все още не може да се позовава на факти, които биха възникнали след преклудиращото действие на силата на влязлото в сила съдебно решение относно изпълняемото право.

Следователно, предвеният в настоящото производство иск по чл.439, ал.1 от ГПК е недопустим, на основание чл.130 от ГПК, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

По исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 59, ал.1 от ЗЗД:

Тези искове също са недопустими, на основание чл.130 от ГПК, като преждевременно подадени. Те са основани на твърдения, че са погасени по давност вземанията по изпълнителен лист от 13.05.2014 г. по чгр.д. № 23791/2014 г. на СРС, въз основа на който ответникът е получил през периода 04.06.2019г. – 31.05.2023 г. по изпълнително дело № 201585110401048 на ЧСИ М.П. сумата от 27 015.18 лв., получена на отпаднало основание, и сумата от 1199.32 лв., представляваща неоснователно обогатяване за взискателя под формата на недължимо платени от длъжника такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Ищецът сам твърди, че заповедта по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 23791/2014 г. на СРС все още не е влязла в сила, тъй като е налице висящо исково производство. Липсва житейска и правна логика да се установява погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта по чл.417 от ГПК, за които съдът все още не се е произнесъл дали съществуват. Само в случай, че съдът уважи исковете по чл.422, ал.1 от ГПК с влязло в сила решение, за ищеца би се породило правото да предяви исковете по чл.55, ал.1, предл.3 и чл.59, ал.1 от ЗЗД. Възможно е обаче исковете по чл.422, ал.1 от ГПК да бъдат отхвърлени, в която хипотеза за длъжника ще се породи правото да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство./чл.422, ал.3 от ГПК/.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4