Решение № 308 от 21.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Бургас, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА АдминисТ.тивно наказателно дело № 20262120200577 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А. А.“ ООД, ЕИК ..., със седалище в гр. Б., с управители К. А. М. и И. А. М., срещу наказателно постановление № 869116-F864273/14.01.2026 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1, от ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл.

118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро (1564,66 лева).

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Жалбоподателят признава, че в посочения час в АУАН и НП е извършена консумация от сТ.на на клиент на заведението, но посочената цена не е заплатена, тъй като се касае за клиент, който бил гост на х. „К.“ и в неговата цена на хотелската услуга е включено и изхранване на база на сключен договор. Жалбоподателят счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от Хартата на основаните права на Европейския съюз. Поддържа, че относимата в настоящия правен спор разпоредба на чл.

185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка със забраните по реда на чл. 27, ал. 4-5 от ЗАНН, е в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовани чрез управителя И. М., представител не се явява.

АдминисТ.тивнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Т., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателсТ. и съобрази доводите на сТ.ните, намира за установено следното от фактическа сТ.на:

На 10.12.2025г. в 14:16 часа била извършена проверка на целогодишен търговски обект – б. „К.“, находящ се в гр. Б., стопанисван от „А. А.“ ООД, ЕИК ..., от служители на 1

НАП. Преди да се легитимират органите по приходите е извършено скрито наблюдение за времето от 13:40 до 14:15 часа, през което е установено, че в 13:50 часа е направена покупка от клиент на стойност 42,57 лева, заплатена в брой, като след приемане на парите не е издадена фискална касова бележка нито ръчна касова бележка от кочан. В хода на проверката от фискалното устройство, находящо се в обекта, е отпечатан клен за 10.12.2025 г., от който е станало ясно, че в 13:50 часа не е отчетена продажба на стойност 42,57 лева.

На 17.12.2025г. свидетелят К. И. – старши инспектор в НАП, съставила на жалбоподателя акт за админисТ.тивно нарушение, в който като нарушена била посочена нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта и на 14.01.2026г. админисТ.тивнонаказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателсТ., които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна сТ.на:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройсТ. (обн. ДВ, бр. 106 от 2006г).

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

ОТ.нализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

2

Неизпълнението на горното задължение е скрепено с админисТ.тивна отговорност по чл. 185 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв.

Според настоящият съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателсТ..

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл.

28 ЗАНН се явява неоправдано.

За процесното нарушение наказващият орган е наложил имуществена санкция от 800 евро. В случая обаче тя се явява значителна по размер, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като противоречащо на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на европейския съюз.

Съгласно последната разпоредба, тежесТ. на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се оТ.ся до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежесТ. на санкцията (в този смисъл са и решение от 06.10.2021 г. по дело C-544/19, както и решение от 22.03.2022 г. по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на имуществената санкция (решение от 22.06.2021 г. по дело C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основаните права и свободи на Европейския съюз изисква санкцията да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобсТ. не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 05.05.2022 г. по дело C-570/20, решение от 20.03.2018 г. по C- 524/15).

С оглед на изложеното, съдът намира, че тежесТ. на въпросната имуществена санкция се явява непропорционална на извършеното нарушение. Както е казал и СЕС в решение от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. СтрогосТ. на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежесТ. на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на санкцията да се отчитат конкретните обстоятелсТ. по случая (решение от 19 октомври 2023 г. по C-655/21, решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21).

Към настоящия момент законът не предвижда възможност за съда да измени НП като намали размера на санкцията спрямо тежесТ. на извършеното и да „слезе“ под предвидения в закона минимум. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Последната разпоредба изрично посочва кога е допустимо правоприлагане в подобни случаи, а очевидно в настоящата хипотеза не е налице празнота в закона, а напротив, има изрична забрана „да се слиза“ под минималния размер на санкцията (в този смисъл е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС).

Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - „освен в предвидени в закон случаи“, също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон (изключение прави чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН, но това касае само наказанието „глоба“ и то при постигнато споразумение). Липсата на препращане и недопустимосТ. на аналогията изключват приложението на чл. 55 от НК.

3

Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДДС, във връзка със забраните по чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗАНН, за конкретния казус, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата (аналогична с чл. 35, ал. 3 от НК).

С оглед на изложеното НП следва да се отмени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 869116-F864273/14.01.2026г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „А. А.“ ООД, ЕИК ..., със седалище в гр. Б., с управители К. А. М. и И. А. М., е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро /осемстотин евро/ (превалутирани 1564,66 лв.).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АдминисТ.тивен съд- Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на сТ.ните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4