Решение № 1442 от 27.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330115902 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове от „МАД ТРАНС 2020" ЕООД, ЕИК 206019014, против „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК" ООД, ЕИК 160069144, с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ и чл. 309а ТЗ, за заплащане на 4 800 лева/ четири хиляди и осемстотин лева /, представляваща неплатена сума за извършен международен транспорт на стоки, за което е издадена данъчна фактура № ******, както и сумата от 2 258,26 /две хиляди двеста петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки лева представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура №*******г., основаващи се на твърдяно неизпълнение от ответника на договорно задължение за заплащане на възнаграждение за извършена от ищеца услуга по сключен на ******г. между страните договор за извършване на международен транспорт по релация Франция-България с товарен автомобил № ******, като стоката е доставена и получена без възражения на 3.10.2022 г. на посочения от ответника разтоварен адрес – с. ******, за което е съставена ЧМР и фактура № ******г. за извършената услуга в размер на 6 000 лева с начислен ДДС.

Изтъква се, че плащането по фактурата е следвало да се плати в 14-дневен срок от получаване на стоката – до 17.10.2022 г. вкл. Излага също, че на 10.10.2024г., по банковата сметка на ищеца били платени частично 550 лева, а на 17.12.2024г. била платена частично още сумата от 650,00 лева, като останала неизплатена част от главницата в размер на 4 800 лева.

1

Претендира обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 18.10.2022г. до 10.10.2024 г. върху неплатена главница от 6 000 лева в размер на 1 521,86 лева; за периода от 11.10.2024г. до 17.12.2024 г. върху неплатена главница от 5 450 лева обезщетение в размер на 140,31 лева; за периода от 18.12.2024г. до 10.11.2025г. върху неплатена главница от 4 800 лева обезщетение в размер на 596,09 лева или общо обезщетение за забавено плащане от 2 258,26 лева.

Ответникът е подал писмен отговор, с който се оспорват изложените обстоятелства в исковата молба и се прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Възникването на твърдяното от ищеца материално право на вземане за възнаграждение за извършен превоз на стоки се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно сключен договор за превоз, ищецът да е изпълнил задължението си да извърши превоза на стоки съобразно уговореното между страните.

Представена е фактура № ****** г., издадена от ищеца за сумата от 6000 лева с ДДС за извършен международен транспорт по заявка - договор №*******. по релация Франция-България с товарен автомобил ******, която не е подписана от страните.

Представена е и международна товарителница, от чийто основни данни съдът не удостоверява данни за получател на товара да е ответниковото дружество, респ. превозвач да е ищцовото дружество. Не е представена и заявката, въз основа на която е организиран процесния международен транспорт с описание на автомобила, с който ще се извърши превоза, адреса на товарене, вида на товара, теглото му, адрес на получателя и пр.

По делото е изслушана е ССчЕ с вещото лице Бон В., от която се установява, че при извършена проверка в счетоводството на ищеца експертът се е запознал с аналитичния и хронологичен дневник /салда и обороти/ на с/ка 411 Клиенти за периода м.10.2022 г., партида на „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК" ООД; хронологичен дневник /салда и обороти на с/ка 703, Приходи от продажба на услуги за периода: м.10.2022 г. ; извлечение от с/ка 503; Разплащателна сметка в лева; дневник за продажбите и справка-декларация по ЗДДС за периода м.10.2022 г.; платежни документи; копие от фактура № 0000000568/04.10.2022 г.; заявка-договор за транспорт № ****** и ЧМР от ******. за извършен транспорт, а така също се е запознал и с изготвената от ТД на НАП Пловдив справка с рег. № ******** г. от информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, изготвена въз основа на дневника за покупките и СД по ЗДДС, подадени от ответника „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК" ООД за данъчен период месец 10.2022 г.

2

Въз основа на тази документация вещото лице е обосновало извод, че процесната фактура № ******* г. е била надлежно осчетоводена при ищец, като е била включена в дневника му за продажбите и справката декларация по ЗДДС.

Установило е също така, че процесната фактура № *******г. е била включена в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ( дневници за покупки), подадени от ответника за м.10.2022 г. към СД по ЗДДС с вх. № ******** г. Установило е също, че по процесната фактура от ответника са били извършени две частични плащания ( 550.00 лева на 10.04.2024 г. и 650.00 лева на 17.12.2024 г.). Експертът е посочил, че счетоводството на ищеца е водено редовно в съответствие с изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти, като фактурите са издавани в периодите, за които се отнасят, а разчетите с бюджета са осчетоводявани своевременно.

Договорът за автомобилен превоз е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор, като неговата действителност не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ищеца се съхранява заявка-договор за транспорт № *********и ЧМР от ***** г./представена по делото/, следователно с подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. В поредица решения на ВКС е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване на възникнало договорно правоотношение, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката , както и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на услугата или стоката, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по съществото си представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

Ето защо съдът приема, че между страните са възникнали материални правоотношения по договор за международен превоз на товари, чието правно действие попада под приложното поле на чл. 372, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 379 ТЗ и за които следва да намери приложение и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143/1997г. на Държавния съвет, обнародван в ДВ, бр. 61/1977 г., като за ответника –възложител е възникнало задължение да заплати договореното възнаграждение за превоза, доколкото се установява доставяне на товара и получаването му, видно от представената по делото международна товарителница, и ответникът дължи уговореното възнаграждение в посочения във фактурата размер.

По иска по чл. 309а ТЗ.

3

В тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава. В приложената по делото фактура липсва уговорка за падеж на плащане, като съгласно член 303а, ал.

3 от ТЗ сумата следва да се плати в 14-дневен срок от получаване на стоката, която видно от товарителницата е получена на 3.10.2022 г.. Ответникът изпада в забава след изтичането на 14-дневния срок, срокът за плащане на задължението изтича на 17.10.2022 г., като ответникът е в забава от 18.12.2022 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че законната лихва върху процесната главница в размер на 6000 лева за периода 18.10.2022-10.10.2024г. е в размер на 1521,86 лева; за периода 11.10.2024-17.12.2024 върху главница от 5450 лева е в размер на 140,31 лева, а за периода 18.12.2024г. – 10.11.2025г. върху главница от 4800 лева е в размер на 596,09 лева, или общо сумата от 2258,26 лева. Сумите ще се присъдят в евро, съобразно Закона за въвеждане на еврото в Р България.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1632,33 лева - за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за адвокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК" ООД, ЕИК 160069144, да заплати на „МАД ТРАНС 2020" ЕООД, ЕИК 206019014 на основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл.1, ал.1 о т Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) сумата от 2545,42 евро, представляваща дължимо възнаграждение за извършен международен превоз на стоки по заявка-договор от 28.09.2022г. по релация Франция-България и фактура №********г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - ******* г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 309а ТЗ сумата в размер на общо 1154,63 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на законната лихва за периода от 18.10.2022г. -10.11.2025 г.

ОСЪЖДА„АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК" ООД, ЕИК 160069144 да заплати на МАД ТРАНС 2020" ЕООД, ЕИК 206019014 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 834,60 евро, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5