Решение № 29 от 08.02.2023, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Монтана, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Н.а при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Димитрина Н.а Административно наказателно дело № 20221630200970 по описа за 2022 година

С Наказателно постановление № 520/ 04.08.2022г. на Директора на РДГ град Берковица на И. А. Д. от село ДР, обл.Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и т.1а от Заповед № ЗАП-142 от 14.0.2020г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административно наказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването в последствие на НП, за което излага подробни мотиви в жалбата и по същество, както и преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗААН. В съдебното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, но взема писмено становище, в което излага доводи, в насока, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така 1 също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес да обжалва издадения акт в законоустановения 14-дневен срок от връчването, разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка от служители на РДГ Берковица, в землище с.Смоляновци, имот № ***, установили, че жалбоподателя, в качеството си на лице получило позволително за сеч № 0657879 (л.10 от делото) от 28.02.2022г. е издал превозен билет с № 7538/00011 от 11.05.2022г. за 3.30 пл.куб.м. дървесина, дърва за огрев, но не от временния склад, посочен в технологичния план за имота с № ***. За извършената проверка е съставен констативен протокол, в който са описани констатираните нарушения.

Съставен е Акт № 520 от 18.05.2022г, в който е описано извършеното нарушение от жалбоподателя, като е посочена и законовата разпоредба, която е нарушена – чл.257 ал.1 т.2 ЗГ във връзка с чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и Заповед 142/14.02.2020г. на Изпълнителния Директор на ИАГ.

Актът е предявен е на нарушителя, който е подписал без възражение, като такива не са сторени и в законоустановения 7-дневен срок от подписването му.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като всяко едно от тях е със самостоятелно отменително основание:

В АУАН и НП е вписано, че нарушението е извършено в землището на село Смоляновци, обл.Монтана, като мястото по същество не е индивидуализирано. Нито в АУАН, нито в НП е посочено къде се намира временния склад, а още по–малко от къде е издаден превозния билет. По никакъв начин в производството не става ясно как проверяващите, а по–късно и наказващият орган са стигнали до извода, че временния склад и мястото на издаване на превозния билет са различни места. По делото липсва 2 технологичен план, от който да се види къде е временния склад. На практика липсва описание на нарушението, което е липса за задължителен реквизит посочен в чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

От разпита на свидетелите констатирали нарушението П. Д. и Т. Т. единствено се установява, че жалбоподателя е издал превозен билет не от временния склад, за което са му съставили актове. По делото е приложен превозен билет – л.11 от делото, от който се установява, че временния склад е в м.ГМ, като са посочени и съответните GPS координати, като данните са от информационната система на ИАГ. В същия билет като място на издаване на превозния билет са посочени същите GPS координати.

Съдът намира, че в конкретния случай е лишен от възможността да проконтролира къде е бил временният склад по технологичен плат, от къде е издаден превозния билет. В това производство е абсолютно невъзможно съдът да се произнася по предположение, вероятности или обстоятелства не подкрепени с никакви доказателства.

На следващо място, липсва правна възможност твърдяното нарушение да бъде квалифицирано като такова по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, чл.9а от Наредба № 1 и т.1 б.а от Заповед № 142 на ИД на ИАГ.

Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.257 ал.1 т.2 предвижда наказание на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Това е бланкетна норма, тъй като не съдържа конкретни задължения и правомощия, не съдържа предписание на дължимо поведение, което да е нарушено виновно. Тази норма е само санкционна такава и установява административно наказание.

Член 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии установява, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

Според описанието в АУАН и в НП, нарушението се изразява в издаване на 1 брой превозен билет като нито координатите на временния 3 склад са известни, нито от къде е издаден превозния билет.

При съпоставка на фактическото описание на нарушението с посочените като нарушени законови разпоредби съдът констатира, че в никоя от цитираните от административно наказващия орган правни норми не е вменено като задължение превозните билети да се издават на точно определено място, включително и на мястото на временния склад по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗГ. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е бланкетна и препращаща, поради което, за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на определено лице следва да бъдат посочени точните норми от ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, които конкретният нарушител не е изпълнил или е изпълнил несвоевременно. Като такава норма в случая е посочена само тази на 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии , която сочи, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

Налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената като нарушена законова разпоредба, което води до неяснота относно деянието, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Не става ясно в нарушение на коя законова разпоредба са издадени въпросните позволителни, тъй като сочените в АУАН и в НП не установяват задължение за издаване на превозния билет на точно определено място. Визираните в НП норми не съответстват на фактическото описание на нарушението, свързано с мястото на издаване на превозния билет. В случай, че актосъставителят и АНО са целели санкциониране на друго нарушение – превоз от временен склад без такъв билет, или неспазване на заповед на ИАГ, то е следвало това тяхно желание да се обективира и изложи ясно и в унисон със съответните нормативни разпоредби в съставените АУАН и НП. Като е допуснал такова несъответствие между фактически констатации, фактическо описание на деянието и правна квалификация на същото, АНО е издал едно незаконосъобразно НП.

Разноски не са претендирани от жалбоподателя, поради което съдът не дължи произнасяне.

4

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 520/ 04.08.2022г. на Директора на РДГ град Берковица, с което на И. А. Д. от село ДР, обл.Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и т.1а от Заповед № ЗАП-142 от 14.0.2020г. на Изпълнителния директор на ИАГ и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5