Решение № 333 от 16.02.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 333

Перник, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20257160700591 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В. И. П. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. И. С., № 13, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000146/25.11.2025 г., издадена от М. С. К. – младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР - П.**, с която на основание чл.171, т.1, б.З.ГГ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят твърди, че фактите от извършената му проверка са интерпретирани неправилно и това е довело до грешно квалифициране на извършеното от него нарушение. Последното довело до налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.З)ГГ от ЗДвП вместо по чл.171, т.1, б.З)ББ от ЗДвП. С оглед на това искането му е за отмяна на оспорения административен акт. Разноски не претендира.

Ответникът по жалбата М. С. К. – младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР – П.**, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от главния юрисконсулт на ОДМВР – Перник З. В., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и необоснована. Твърди, че процесната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000146/25.11.2025 г., издадена от М. С. К. – младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР - П.*, на основание чл.171, т.1, б.З.ГГ от ЗДвП, на жалбоподателя В. И. П. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В обстоятелствената част е посочено, че на 25.11.2025 г., около 16:50 ч., П. е управлявал МПС - лек автомобил, което не е регистрирано по надлежния ред като същият се движи без предна и без задна регистрационна табела. Прието е, че по този начин водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

По делото, освен процесната ЗППАМ и разписката за връчването й на жалбоподателя на 25.11.2025 г., са приети: АУАН серия GA, № 4899754/25.11.2025 г. и разписка за връчването му; Справка картон на водача В. И. П. с [ЕГН]; Справка за нарушител/водач: В. И. П. с [ЕГН]; Заповед № 313з-362/28.02.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – П. за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – ** да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; Служебна бележка УРИ № 313р-1752/27.01.2026 г., издадена от началник сектор ЧРПО при ОДМВР – П..

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, както и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П.** за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П.* да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Сред оправомощените лица, в т.1.8 на последната заповед са посочени младши автоконтрольорите от СПП в ООП при ОДМВР – П.*, а видно от Служебна бележка УРИ № 313р-1752/27.01.2026 г. именно такава длъжност заема и издателят на процесната заповед М. С. К.. Ето защо, той се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма. Съдържа изложение на обстоятелствата, мотивирали административния орган да я издаде, както фактите, които той е възприел като релевантни за обосноваване наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Според обстоятелствената част на процесната ЗППАМ, тя е издадена затова, че на посочените в нея място, дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил, което не е регистрирано по надлежния ред, като се движи без предна и без задна регистрационна табела и с това деяние виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Същите данни са описани и в представения АУАН. При така изложените факти е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП изрично е посочено, че принудителната административна мярка по тази разпоредба се налага за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП. В случая органът е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, в която хипотеза прилагането на мярката по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП се явява лишено от правно основание.

При тази законова регламентация е видно, че липсва материалноправна предпоставка за прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП, времевия период, за който се налага временното отнемане на СУМПС е до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от6 месеца. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.

Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установените несъответствия представляват съществени нарушения и предпоставят отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

На следващо място и за пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.

При този изход на спора и предвид извода на съда, че процесната ЗППАМ е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, то претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а жалбоподателят не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000146/25.11.2025 г., издадена от М. С. К. – младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР - П.**, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Съдия:

/п/