Решение № 3751 от 14.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3751 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100507271 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20067260/15.03.2021г. по гр.д. № 369/2020г. по описа на Софийски районен съд 55 състав е признато за установено, на основание чл.

422, вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД че Л. С.

В., ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „******* дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, /с настоящо наименование “Е.П.“ ЕАД/ ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******“ № ******* бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 763,29 лв. неплатена цена за ползвана електрическа енергия за периода 08.02.2019г. – 08.07.2019г. ца обект, находящ се на адрес гр. София ж.к. ******* ведно със законната лихва от 09.09.2019 до окончателното и заплащане и сумата от 22,07 лв. лихва за забава за периода 09.04.2019г. – 28.08.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51524/2019г. на СРС 55 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК въззивна жалба от ответницата Л. С. В., чрез назначения и особен представител П. П.. Във въззивната жалба е оспорен изводът на районния съд досежно изводите на съда че ответника е потребител на електрическа енергия.

Обстоятелството че на името на лицето била открита партида при ищеца не означавало че лицето има качеството на потребител и че то е носител на правото на собственост. Счита че от направените искания за разсрочване не следва извода че ответницата е потребител на топлинна енергия. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго с което исковете се отхвърлят.

1

Ответникът по жалбата “Е.П.“ ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ в законоустановения срок е депозирало отговор на въззивната жалба с който счита същата за неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР /преди това ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия.

Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), "потребител на енергия" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си", а съгласно § 1, т. 2а /нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.

Единственият спорен въпрос пред настоящата съдебна инстанция е дали ответницата има качеството на потребител.

В разглеждания случай е доказано по делото, че ответницата има качеството на потребител на електрическа енергия и че между страните съществуват облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, сключен при Общи условия. Този извод следва от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства заявление за предоставяне на услуги предоставяни от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД от 13.11.2019 г., заявление за отсрочване/разсрочване на задължения от 23.10.2014 г., обективиращи извънсъдебните признания на ответницата за възникването на твърдяното облигационно правоотношение, в т.ч., че Общите условия на ищеца и Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Установено е също така въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, която следва да бъде кредитирана /чл. 202 ГПК/, че процесният имот бил 2 присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия е ставало със средство за търговско измерване /СТИ/. Отчетените показания на СТИ за периода от 08.02.2019г. – 08.07.2019г. възлиза на 1295 KWh нощна тарифа и 2779 KWh дневна тарифа. Електромера е преминал метрологична проверка и е монтиран през август 2018г. като при монтажа е в техническа изправност и отговаря на изискванията за качеството на ДАМТН.

Видно от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по процесните фактури за отчетена ел. енергия за периода от 08.02.2019г. – 15.07.2019г. са осчетоводени в в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети, включително като задължение за плащане в общ размер на 763,29 лв. Като към датата на депозиране на исковата молба по тях няма постъпил плащане. Посочено е че в счетоводството на ищеца има сключен договор за продажба на електрическа енергия с клиент ответницата по който се отразяват задълженията и плащания за процесния обект. Сочи че главницата за процесните фактури е в размер на 763,29 лв., а лихвата е в размер на 22,07 лв.

Основателността на главния иск води до извод за основателност и на акцесорния иск за мораторна лихва.

При това положение настоящият състав намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката /ответницата/ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за назначения й особен представител в размер на 150 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС следващата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067260/15.03.2021г. по гр.д. № 369/2020г. по описа на Софийски районен съд 55 състав.

ОСЪЖДА Л. С. В., ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „******* да заплати на “Е.П.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******“ № ******* бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за назначения й особен представител в размер на 150 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4