Решение № 4405 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4405 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

В.а Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100502272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1260/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 23697/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, е допусната делба, както следва:

1. На ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-3 от 11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. ******** с отразена площ 652 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план:

626, квартал: 26, парцел: IV, със съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, съставляващ съгласно Нотариален акт имот пл. № 626 (шестстотин двадесет и шест), от квартал 26 (двадесет и шест) по плана на гр. Нови Искър, кв. Курило, между следните съделители и при следните квоти:

1/12 ид.ч. за В. Г. Ф. с ЕГН **********,

1

3/16 ид.ч. за Г. Ф. Г. с ЕГН **********,

35/96 ид.ч. за Ф. Ф. Ф. с ЕГН **********,

35/96 ид.ч. за Т. Ф. Ф. с ЕГН **********.

2. Н а СГРАДА с ид. *** със застроена площ 90 кв.м, на два етажа с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с ид.

*** със застроена площ 51 кв.м, на един етаж с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; и СГРАДА с ид. *** със застроена площ 44 кв.м, на един етаж с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, при съседи на имота: ***,

***, ***, ***, ***,

***, ***, и трите между следните съделители и при следните квоти:

12/64 ид.ч. за В. Г. Ф. с ЕГН **********,

20/64 ид.ч. за Г. Ф. Г. с ЕГН **********,

15/64 ид.ч. за Ф. Ф. Ф. с ЕГН **********,

15/64 ид.ч. за Т. Ф. Ф. с ЕГН **********.

С решението не е допусната делба на следния имот: СГРАДА с ид.

*** със застроена площ 23 кв.м, на един етаж с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, находяща се в имот ид. № ***.

С Решение № 21983/04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 23697/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, както следва: на ред шестнадесети от диспозитива на същото ВМЕСТО „1/12 /една дванадесета/ ид. части за В. Г. Ф.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „80/768 /осемдесет седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за В. Г. Ф.“; на ред осемнадесети от диспозитива на същото ВМЕСТО „3/16 /три шестнадесети/ ид. части за Г. Ф. Г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „240/768 /двеста и четиридесет седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за Г. Ф. Г.“; на ред двадесети от диспозитива на същото ВМЕСТО „35/96 /тридесет и пет деветдесет и шести/ ид. части за Ф. Ф. Ф.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „224/768 /двеста двадесет и четири седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за Ф.

Ф. Ф.“;

2 на ред двадесет и трети от диспозитива на същото ВМЕСТО „35/96 /тридесет и пет деветдесет и шести/ ид. части за Т. Ф. Ф.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:

„224/768 /двеста двадесет и четири седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за Т. Ф. Ф.“; на ред тридесет и седми от диспозитива на същото ВМЕСТО „12/64 /дванадесет шестдесет и четвърти/ ид. части за В. Г. Ф.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:

„80/768 /осемдесет седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за В. Г. Ф.“; на ред тридесет и девети от диспозитива на същото ВМЕСТО „20/64 /двадесет шестдесет и четвърти/ ид. части за Г. Ф. Г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:

„240/768 /двеста и четиридесет седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за Г. Ф. Г.“; на ред четиридесет и първи от диспозитива на същото ВМЕСТО „15/64 /петнадесет шестдесет и четвърти/ ид. части за Ф. Ф. Ф.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:

„224/768 /двеста двадесет и четири седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за Ф. Ф. Ф.“; на ред четиридесет и трети от диспозитива на същото ВМЕСТО „15/64 /петнадесет шестдесет и четвърти/ ид. части за Т. Ф. Ф.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:

„224/768 /двеста двадесет и четири седемстотин шестдесет и осем/ ид. части за Т. Ф. Ф.“.

Срещу решението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е депозирани идентични въззивни жалби от 20.01.2025 г. и от 21.01.2025 г. от ответниците съделители Ф. Ф. и Т. Ф..

Във въззивните жалби се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Въззивниците считат, че квотите в съсобствеността са отново погрешно изчислени от съда. Поддържат, че първоначално определените квоти в ПИ не е следвало да бъдат променяни, съответно неправилно са променени и квотите в съсобствеността на сградите. Така мотивирани, молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на искането по чл. 247 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника съделител Г. Ф. Г., с който я оспорва като неоснователна и незаконосъобразна. Счита обжалваното решение за правилно, като моли то да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото 3 писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо.

Аргументите за това са следните:

Очевидна фактическа грешка (ОФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и затова е недопустимо чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда, защото по този ред – чл. 247 ГПК, не могат да се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда – в този смисъл Решение № 332 от 18.06.2025 г. по гр. д. № 2389/2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 62 от 29.05.2024 г. по т. д. № 2224/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 50055 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2018/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 77 от 14.06.2022 г. по т. д.

4

№ 1023/2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Решение № 27 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 3502/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 232 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 1449/2011 г. на Върховен касационен съд.

Очевидна фактическа грешка при определяне квотите на страните има, когато тя е по причина на неправилно проведени изчисления. Очевидна фактическа грешка при определяне квотите на страните няма, когато това е последица от погрешно приложение на материалния закон. В първата хипотеза порокът е изправим по реда на чл. 247 ГПК – налице е несъответствие между действително формираната и изразената воля на съда.

Във втората хипотеза порокът е непоправим по реда на чл. 247 ГПК – липсва несъответствие между действително формираната и изразената воля на съда – така Решение № 149 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 2399/2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.

В постановеното основно решение по делото в частта за допускане на съдебна делба на поземления имот съдът намира следното:

Районният съд е формирал мотиви по отношение на квотите на съделителите, както следва: „Ето защо следва да се приеме, че дворното място и от 626 кв.м. подлежи на делба при квоти: за В. Ф. – 1/12 идеална част, за Г. Г. – 3/16 идеални части и за Ф. Ф. и Т. Ф. – по 35/96 идеални части“.

Тази правнорелевантна воля на съда, отразена в мотивите, е изведена в диспозитива на решението. Макар и квотите да са посочени с различни знаменатели, при аритметично изчисление на сбора на същите се получава кръгла единица (1/12 + 3/16 + 35/96 + 35/96 = 8/96 + 18/96 + 35/96 + 35/96 = 96/96 = 1).

В тази част съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка, доколкото, от една страна, отразеното в мотивите отговаря напълно на посоченото в диспозитива, а, от друга страна, сборът от квотите на съделителите е равен на единица.

В обжалваното решение съдът е посочил следното: „Според настоящия състав посоченото в о.с.з. от адв. П. съотношение е вярното, като с молбата си от 27.11.2024 г. адв. Хр. Х. заема същата позиция, като правилно 5 се сочи, че делът на сградите следва да е идентичен с този в парцела.

Поради горното се налага поправка на постановения акт, като квотите на всеки от съделителите и в двата имота са: за В. - 80/768, за Г. 240/768, и за Ф. и Т. - по 224/768 части.“.

В частта, с която районният съд е допуснал поправка на ОФГ по отношение на квотите на съделителите в поземления имот, решението е недопустимо. Както бе посочено по-горе, в производството по поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение може да бъде отстранена само несъответствие между формираната в мотивите на съда воля и отразеното в диспозитива на решението. При съдебна делба очевидна фактическа грешка е налице, ако неправилното определяне на квотите се дължи на неправилни математически изчисления, а не на погрешно формирана воля на съда поради нарушение на материалния закон. Във втория случай редът за защита е чрез въззивно обжалване на основното решение за допускане на съдебна делба, а не чрез отстраняване на очевидна фактическа грешка. В конкретния случай решението на съда за допускане на съдебна делба на процесните имоти е влязло в сила на 16.02.2024 г., тъй като не е било обжалвано. Изразената от съда воля, правилна или не, обвързва страните по делото. Като е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в тази част – по отношение на квотите на съделителите в поземления имот, съдът е постановил недопустим съдебен акт. Същият не е формирал и надлежни мотиви, обусловяващи промяната.

В постановеното основно решение по делото в частта за допускане на съдебна делба на трите сгради съдът намира следното:

Районният съд е формирал мотиви по отношение на квотите на съделителите, както следва: „Единствено в сключените след завеждане на исковата молба две сделки от 17.06.2022 г. по продажбите от И.Г. Ф. се споменава каква част от сградите тя прехвърля поотделно на двата си сина – ответниците Т. и Ф. Ф.и, а именно: общо 30/64 идеални части, които се счита, че е притежавала преди сделката. Страните не оспорват нито самата сделка, нито квотите в сградите на И. Ф.. Това означава, че има разполагаема част 34/64 идеални части от трите сгради. Тъй като нито една от страните не формулира петитум по отношение квотите в сградите, съдът, анализирайки горните данни и посочените квоти в 6 поземления имот, и по правилото на чл. 92 от ЗС достигна до извода, че В.