Решение № 567 от 30.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. София, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Г.Ш.К. при участието на секретаря ЕЕ.Р.Н. като разгледа докладваното от Г.Ш.К. Административно наказателно дело № 20211110207140 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Дафни-Груп” ЕООД, ЕИК 201613652, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 154, ет. 11, ап. 49, чрез управителя Б.К.Б. против наказателно постановление № 542698-F554984/19.10.2020 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП София, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, за което на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер 1000 лева.

В първоначално депозираната пред РС гр. Пирдоп жалба, озаглавена „възражение“, като причини за извършване на процесното нарушение, се посочват лични такива на управителя и счетоводителката на дружеството, и допълнителното усложняване на ситуацията, предвид пандемията от Ковид-19. В допълнение към жалбата, депозирано пред РС гр. Пирдоп, в съответствие с дадени указания, са изложени конкретни съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното НП и се иска отмяната му. Жалбоподателят се позоваване на възможността, предвидена в чл. 126 ЗДДС, за корекции след декларирането, от която твърди, че се е възползвал.

Обръща се внимание, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството, с което се застъпва, че правото му на защита е нарушено. Твърди се, че при издаване на НП наказващият орган не е установил твърдяното нарушение и вината относно извършването му. Изложени са и доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В случай, че последните не бъдат възприети, се оспорва приложената санкционна норма, като се твърди, че наказанието е следвало да бъде 1 наложено на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС в минимално предвидения размер от 500 лв., предвид липсата на вредоносен резултат.

За проведеното на 13.09.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „Дафни-Груп” ЕООД се представлява от адв. С., а ТД на НАП София- от юрк. Р. Адв. С. моли за отмяна на обжалваното НП по съображенията, изложени в жалбата, както и в допълнително представените писмени бележки. При условията на алтернативност моли за намаляване размера на санкцията.

Юрк. Р.оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. Намира нарушението за доказано, а санкцията - за законосъобразно наложена, предвид липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен. Съобразно изхода от делото, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

О т фактическа страна се установи следното: При извършване на насрещна проверка на „Дафни-Груп“ ЕООД във връзка с извършена на „Криси 2007“ ЕООД проверка, свид. Д.М., инспектор по приходите в ТД на НАП София област, гр. Пирдоп, установила, че „Дафни-Груп“ ЕООД било осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 16.12.2020 г., за която издало фактура № 2000000567/16.12.2019 г.

Свидетелката констатирала също, че на 14.01.2020 г. „Дафни-Груп“ ЕООД подало справка-декларация № 22191387421/14.01.2020 г. за периода месец декември 2019 г. с деклариран резултат за внасяне в размер на 11711,09 лв. Заедно със справкатадекларация били подадени и отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС, но в дневника за продажбите за данъчния период месец 12. 2019 г. издаденият данъчен документ фактура №2000000567/16.12.2019 г., чиято данъчна основа била в размер на 3669,55 лв. и ДДС в размер на 733,91 лв., не бил отразен в дневника за продажби на дружеството.

Предвид това свид. М. изготвила покана изх. № 53-06-429/27.05.2020 г. за съставяне на АУАН и предприела действия за връчването й на дружеството по електронен път. Връчена била на 09.06.2020 г., чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес [email protected]. В рамките на указания в поканата срок законният представител или пълномощник на „Дафни-Груп“ ЕООД не се явили в офиса на ТД на НАП София, ИРМ Пирдоп, при което на 19.06.2020 г. свид. М. съставила срещу дружеството АУАН № F554984/19.06.2020 г. за нарушение по чл. 124, ал. 2 ЗДДС. Отбелязала, че АУАН се съставя в отсъствието на представляващия дружеството, както и че към момента на съставянето му процесната фактура № 2

2000000567/16.12.2019 г. все още не била включена в дневник продажби. На 22.06.2020 г. АУАН бил връчен на пълномощник на „Дафни-Груп“ ЕООД, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок. Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, на 19.10.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Д.М., и писмени - копие от фактура №2000000567/16.12.2019 г.; пълномощно; извлечение от дневник продажби на „Дафни-Груп“ ЕООД за период декември 2019 г.; покана изх. № 53-06429/27.05.2020 г. за съставяне на АУАН; удостоверение за извършено връчване на покана по електронен път; заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.; заповед № 88.14/30.12.2009 г.; заповед № 4663/29.10.2019 г. Обстоятелствата по извършената проверка и установеното в хода същата, че „Дафни-Груп“ ЕООД не е отразило издадената фактура № 2000000567/16.12.2019 г. в дневника за продажби за данъчен период декември 2019 г., нито в дневника за следващия данъчен период, се изясняват посредством депозираните от свид. М. показания. Съответният факт не се оспорва и от жалбоподателя, предвид което съдът го прие за безспорно доказан. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни качества /изводими от заповед № 88.14/30.12.2009 г. и заповед № 4663/29.10.2019 г./, и правомощията, делегирани им със заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и са връчени надлежно на санкционираното лице. И двата акта съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Налице е съответствие между фактическото му описание и посочената като нарушена правна норма, като НП е издадено при съблюдаване изискването на чл.

52, ал. 4 ЗАНН.

Възраженията за допуснато при издаването на АУАН нарушение, а именно, че поканата за съставянето му не била надлежно връчена, са неоснователни, доколкото 3 разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предл. 2 ЗАНН не въвежда изисквания относно формата и начина на връчване на показана за съставяне на АУАН. Освен това, макар законният представител на дружеството или негов пълномощник да не са присъствали при съставянето на АУАН, същият впоследствие е бил връчен на надлежно упълномощено лице /видно от приложеното към преписката пълномощно/, при което дружеството е имало възможност да се запознае със съдържанието му и да направи съответните възражения. С това правото му на защита в началния етап на производството е било в пълна степен гарантирано.

Предвид горното настоящият съдебен състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на НП.

Материалният закон също е приложен правилно. Съгласно разпоредбата на чл.

124, ал. 2 ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 ЗДДС, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. „ДафниГруп“ ЕООД има качеството на регистрирано по ЗДДС лице. Същото е осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 16.12.2019 г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За тази доставка от страна на „Дафни-Груп“ ЕООД е издаден данъчен документ по чл. 112 ЗДДС - фактура №2000000567/16.12.2019 г. с данъчна основа в размер на 3669,55 лв. и ДДС в размер на 733,91 лв., който обаче не е бил отразен в дневника за продажбите за данъчния период 01-31.12.2019 г. Неотразяването на издадената фактура е довело до определянето на данъка в по-малък размер.

Нарушението е извършено в гр. София, където се намира седалището и адрес на управление на дружеството, респективно където съответното действие е било дължимо. Що се отнася до времето на извършването му, следва да се отчете, че в случая нарушението е реализирано чрез бездействие - неотразяване на фактурата в дневника за продажби за данъчния период 01-31 декември 2019 г. В този смисъл, бездействието на задълженото по ЗДДС лице представлява трайно състояние, което е било налично от деня, в който е изтекъл срокът по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на всяка следваща дата, до момента, в който лицето е извършило дължимото по закон отразяване на фактурите - в случая това е станало едва след съставянето на АУАН. В този смисъл, се касае за „продължено“ нарушение, което е било осъществявано от субекта непрекъснато, до осъществяване на дължимото действие. Предвид това и липсата на посочване в АУАН и НП на конкретна дата на извършването му, не представлява процесуално нарушение, което да рефлектира върху законосъобразността им и да препятства ангажирането на административнонаказателната отговорност на 4 лицето /в аналогична насока Решение № 684/08.02.2016 г. на Административен съд София град, ХІV касационен състав; Решение № 8019/19.12.2014 г. на Административен съд - София град, VIII касационен състав; Решение № 6518/28.10.2016 г. на Административен съд - София град, VIII касационен състав;

Решение № 880/15.02.2016 г. на Административен съд - София град, IV касационен състав; Решение № 7237/23.11.2015 г. на Административен съд - София град, VI касационен състав/. С оглед обстоятелството, че императивното изискване на чл. 124, ал. 2 ЗДДС не е било изпълнено, следва недвусмисленият извод, че „Дафни-Груп” ЕООД е осъществило от обективна страна състава на вмененото административно нарушение. Отговорността му e правилно и обосновано ангажирана.

Субективната съставомерност на нарушението не подлежи на изследване, предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица. С оглед на това и наведените в жалбата доводи за лични причини и затруднения, свързани с пандемията от Ковид-19, не следва да бъдат обсъждани.

В случая разпоредбата на чл. 126 ЗДДС не е приложима, доколкото не е изпълнена нито една от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС: т. 1 - лицето да е извършило необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и да е включило неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС документи; 2 - лицето писмено да е уведомило компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

Реализираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.