Протокол № 1872 от 27.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1872 гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220100121 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 10:10 часа, се явиха:

Ищцата С. В. П. - редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощника на ищцата - адв. А. Д. е постъпила молба с вх. №28284/17.10.2025 г., с която моли, делото да се разгледа в отсъствие на адвоката и на ищцата.

Ответникът „*Т“ АД – редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника на дружеството – юрк. Д* е постъпила молба с вх. № 17957/24.06.2025 г., с която моли на основание чл. 238, ал. 2 ГПК делото да бъде разгледано в нейно отсъствие и моли да се даде ход на делото.

Ответникът „Ф*“ ЕООД – редовно призован, не изпраща представител.

Вещото лице Б. Д. – редовно призована, се явява лично в съдебната зала.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от пълномощника на ищцата адв. А. Д. с вх. №28284/17.10.2025 г., с която моли, делото да се разгледа в отсъствие на ищцата и нейн представител. Заявява, че поддържа исковата молбата и моли да бъдат приети представените с нея документи по делото. На следващо място, във връзка с назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, моли съдът да допуснете следния допълнителен въпрос към вещото лице, на който същото да отговори: Какъв е размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по Договор за паричен заем № 5132660 от 31.05.2024 г., като се включи в ГПР възнаграждението за Дружеството гарант съгласно чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на парична гаранция № 1

5132660, заедно с всички други разходи по кредита, вкл. възнаградителната лихва? Моли съдът да присъди направените по делото разноски, вкл. заплатения адвокатски хонорар, за което представя списък на разноските.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар/юрисконсултското възнаграждение. Моли, на основание чл.50, ал.5 от ГПК съдът да връчи на ответника решението по настоящото гражданско дело на посочен от него електронен адрес съобразно чл.38, ал.2 от ГПК. Моли, в случай, че делото бъде отложено за разглеждане в друго заседание и/или други заседания, същите да се разгледат в отсъствие на представител за ищеца.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от пълномощника на ответника „*Т“ АД – юрк. Д* е постъпила молба с вх. № 17957/24.06.2025 г., към която е представено платежно нареждане за внесена държавна такса за съдебносчетоводната експертиза. Изложено е становище по съществото на спора, като се иска от съда да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани, и да присъди направените съдебно-деловодни разноски, съгласно следния списък с разноски: - 360.00 лв. юрисконсултско възнаграждение Общо: 360.00 лева. Моли, в случай че от ищеца бъдат представени нови писмени доказателства, бъдат направени нови доказателствени или други искания, бъде поискано изменение на предявените искове на което и да е от основанията, посочени в чл. 214 от ГПК, или бъдат наведени нови фактически твърдения, на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК да им бъде предоставена възможност да вземат становище по тях в срок, считано от получаване на препис от протокола от заседанието, във връзка с което е формулирано и искане да бъде изпратен протоколът от проведеното открито съдебно заседание на следния електронен адрес: [email protected], както и да им бъде изпратен екземпляр от допълнителните доказателства, като се моли, в такъв случай да бъде дадена възможност и да ангажират допълнителни доказателства.

От пълномощника на ответника „*Т“ АД – юрк. Д* е постъпила и уточнителна молба с вх. № 18686/01.07.2025г., в която изразява становище по отговора на насрещната искова молба. Сочи, че по отношение оспорването на дължимостта на законна лихва върху непогасената главница, ищцовата страна неправилно е възприела тълкуването на СЕС, дадено в решението по дело С –520/21. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че ищецът не бил доказал, че договореното между него и дружеството-гарант възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е сред разходите, които следва да се включат при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за кредит. Сочи, че разходите на кредитополучателя във връзка с възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, не са част от общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48. Сочи, че съгласно чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, както и съгласно § 1.т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Сочи, че към релевантния за изчислението на ГПР момент за Заемателят не са известни разходите, които потребителят евентуално ще плати към трети лица, за да изпълни задълженията си. Счита, че ищецът неправилно тълкува приложимата разпоредба и че тя следва да бъде разглеждана в посока, че общия разход по кредита са разходите по кредита, тоест, всеки определен по размера си неизбежен разход, в пряка връзка с договора за кредит. В този смисъл сочи съдебна практика – Решение № 599 от 19.02.2020 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 6730/2019 г., като твърди, 2 че само такива разходи вземат участие в определянето на ГПР. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а следвало заемополучателят да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор).

Твърди, че сключването на договор за предоставяне на гаранция с трето лице не се явявал необходимо условие за сключването на договора за кредит.

Отделно от това сочи, че възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Ф* ЕООД ще бъде активирана или не, от действията на заемателя. На следващо място е изложено становище, че претендираното отделно възнаграждение за процесуално представителство на адв. Д. по насрещния иск се счита за прекомерно и неоснователно, както и, че неоснователно било и искането за определяне на възнаграждение с ДДС.

Сочи, че съгласно чл. 2 ЗДДС, обект на облагане с данък добавена стойност са възмездните облагаеми доставки на услуги, и че оказаната адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. е безплатна, т.е. услугата е уговорена и доставена като безвъзмездна. Твърди, че определянето на „възнаграждение“ от съда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не превръща безплатната/безвъзмездна услуга във възмездна. Сочи, че възнаграждението за адвоката, определено от съда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., е обезщетение за положения от адвоката безвъзмезден труд и то се заплаща не от довереника получател на услугата, а от насрещната страна, която е осъдена за разноски.

Твърди, че както доверителят получател на услугата, така и насрещната страна не се явяват получатели на възмездна услуга. В тази насока сочи съдебна практика, а именно Решение на СЕС по дело C-2/95, и по-специално Дело C16/93 Tolsma [1994] ECR I-743, параграф 14), Решение на Съда по дело C 249/22, както и мотивите, изложени в Определение № 917/02.05.2023 г.на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о.. Посочва, че във връзка с указания на съда за представяне на общи условия към договора за паричен заем, моли съдът да има предвид, че всички условия, приложими към договора са включени в неговия текст, както и, че Договорите за паричен заем, които сключва дружеството, не представляват сделка при общи условия по смисъла на ТЗ.

Моли, делото да бъде гледано в отсъствие на представител за ответното дружество, поради невъзможността ,,*т АД да изпрати свой процесуален представител за явяване в открито съдебно заседание, насрочено за 21.10.2025 г. от 10.00 часа. Заявено е, че се поддържа отговора на исковата молба, насрещната искова молба и настоящата молба. Изложено е становище, в случай, че по делото бъде даден ход по същество, като е направено искане съдът да остави предявените от С. В. П. искове без уважение като неоснователни и недоказани и да уважи предявения от дружеството иск, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения към настоящата молба списък. В случай, че от ищеца бъдат наведени нови фактически твърдения, моли на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК да им бъде предоставена възможност да вземат становище по тях в срок, както и да им бъде дадена възможност и да ангажират допълнителни доказателства. Моли се протоколът от проведеното открито съдебно заседание да бъде изпратен на следния електронен адрес: [email protected].

В молбата е инкорпориран списък на разноските направени от „*Т“ АД във връзка с производството по предявения иск, който се изразява в следното:

360.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално

3 представителство; - 450.00 лв. депозит за вещо лице; - 217,28 държавна такса – Общо: 1027лв. Повторно прилага платежно нареждане за внесен депозит.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ НЕ СА НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯТА НА ЧЛ.

145, АЛ. 3 ОТ ГПК, ДА ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, тъй като страните не се явяват и не се представляват в днешното съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК.

В подадената искова молба от С. В. П., ЕГН **********, постоянен адрес: с. * и настоящ адрес: гр. * чрез адв. А. Д., член на САК, личен № *, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. * 1, ап. 1, тел. *, със съдебен електронен адрес за призоваване: *m, който е изразил изрично съгласие да получава връчване по реда и условията на чл. 38 и чл. 38а във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК на посочения електронен адрес, срещу „*Т“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр**, телефон: 0**, Факс: ***, адрес на електронна поща: *, представлявано от * и * и *в, с уебсайт: https://www.easycredit.bg/ и „Ф*“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр*, представлявано от управителя П*, с посочено правно основание: чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД; обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД; при условията на евентуалност по отношение на първия главен иск с иск на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с цена на иска: по иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1: 10530.00 лв.; по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД: 3 323.88 лв.; по иска по чл. чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД:

2206.12 лв., с посочена Банкова сметка на ищеца съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК: IBAN: *, се твърди, че на 31.05.2024 г. между ищцата (кредитополучател) и „*ТЕ АД, ЕИК: * (кредитодател), е бил сключен договор за паричен заем № 5132660 (наричан по-долу за краткост „Договора“), придружен от Погасителен план към него, Договор за предоставяне на гаранция № 5132660, сключен между ищцата и „Ф*“ ЕООД, с ЕИК: **.

Твърди се, че съгласно чл. 2 от Договора, заемодателят предавал в собственост на Заемателя сумата от 5000.00 лв., наричана в договора ЗАЕМНА СУМА, а Заемателят се задължавал да върне същата на Заемодателя при следните условия:

1.

Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт:

EasySpecial

2.

Размер на месечната погасителна вноска в лева: 400.34 лева 3.

Срок на заема в месеци: 18

4.

Брой вноски: 18