Разпореждане № 2808 от 09.09.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2808 гр. Разград, 09.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20253330101521 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ***, общ. Плевен, обл. Плевен, за заплащане на 632,93 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № 719351/03.08.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД, от които: главница в размер на 300.00 лeвa, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 255.70 лева неустойка съгласно раздел VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора, 77.23 лева дължима мораторна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 11.08.2025 г. , както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че по процесния договор са постъпвали общо в размер на 120 лева, които са разпределение както следва: за погасяване на договорна лихва 9.00 лева, за погасяване на мораторна лихва 67.75 лева, за погасяване на дължими такси 43.25 лева. Уточняват, че в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, грешно е посочен размерът на дължимата неустойка - същата, съгласно договора за кредит и плана за погасяване към него, е в размер на 81 лева.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.08.2021 г., между Г. В. Д. (кредитополучател) и „Стик Кредит“ АД (кредитодател) по реда на ЗПФУР е сключен по Договор за потребителски кредит № 719351, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 300 лв. по първия транш с продължителност 30 дни, като уговореният срок на действие на договора е 12 месеца, който срок се удължава автоматично с още три години, ако в 30-дневен срок до изтичането му нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяване на договора, но за не повече от 3 години. За срока на първия транш е уговорена лихва в размер на 9 лева.

Уговорената за целия период лихва е на дневна база и е в размер на 36,00 %, годишеният процент на разходите (ГПР) е 42,58 %. Съгласно погасителен план към Договора първата падежна дата по кредита е 15.11.2021 г., а крайният срок за погасяването му е 02.01.2021 г. В клаузата на чл. 17 от Договора за 1 кредит е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, кредитополучателят да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора, за изпълнение на всички задължения на потребителя по Договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по Договора за кредит (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска по кредита. Посочено е, че третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. С клаузата на чл. 20 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 17 от Договора обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Договорено е потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. По делото е приложен погасителен план към процесния Договор за кредит, в който е посочено е, че общо дължимата сума, включваща само главница и лихва е в размер на 309 лв., а общо дължимата сума, включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена гаранция или поръчител, е в размер на 390 лв. /199.40 евро/.

Отделно в хипотезата на чл. 4, ал. 7 от договора, ако кредитополучателят не заплати дължимата лихва по първия транш на кредита в срока по първия транш, дължи 90 лв. вноска за удължаване с един лихвен период, равняващ се на 30 дни, съгласно погасителния план.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 12.07.2023 г. „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като според твърденията на заявителя, длъжникът е уведомен на посочения от него настоящ адрес и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Проверката на съда по същество в заповедното производство се простира до това дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. В чл. 7, ал. 3 от ГПК също е вменено задължение на съда служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените със заявлението документи, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради което императивните норми на същите следва да бъдат приложени и в настоящото производство. За да бъде уважено искането за издаване на заповед 2 за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.

1 и 2 от ГПК, като разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

При изпълнение на посоченото му вменено задължения съдът установи, че процесният договор съдържа клаузи, нищожни в по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който такава е всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В Договор за потребителски кредит № 719351/03.08.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД е уговорена лихва в размер на 9 лева за срока на първия транш от 30 дни, а за целия период на договора (12, респективно 36 месеца) е уговорена лихва в размер на 36,00 % , отделно кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Така, към момента на подаване на заявлението кредиторът вече претендира неустойка в размер на 81 лева, претендират се и лихви, които разходи дори при действие на договора в предвидения максимален срок от 3 години, пак биха надвишили законово допустимия размер.

Отделно, при съобразяване на дадената в заем сума от 300,00 лева, сравнена с предявената за заплащане от длъжника сума в хипотезата на максимален срок на действие на договора, е видно, че фактически ГПР не съответства на посочения в договора от 42,58 %. В този смисъл договорът, от една страна, противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно ал. 5 клаузата е нищожна, а от друга е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, следователно потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, по аргумент от чл. 23.

В тази връзка и доколкото заявителят признава, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 719351/03.08.2021 г. длъжникът е платил общо 120 лв., следва да се присъди за погасяване сума в размер на 180 лв., представляваща неплатената предоставена по договора главница.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение. По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва от 20.08.2025 г., съдът съобрази, че заявлението за издаване на заповедта е постъпило в ЕПЕП на 21.08.2025 г., съответно същата следва да се начислява от таза дата, а не от посочената от заявителя.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., срещу Г. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр.

Плевен, ***, общ. Плевен, обл. Плевен, за заплащане на 180 лева, дължима главница по Договор за потребителски кредит № 719351/03.08.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 6,04 лв. разноски за заплатена държавна такса и 28,44 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., срещу Г. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ***, общ. Плевен, обл. Плевен, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 719351/03.08.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД: главница над уважената част от 180 лева до пълния претендиран размер от 300 лева, 255.70 лева неустойка съгласно раздел VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора, 77.23 лева дължима мораторна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 11.08.2025 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4