Решение № 3 от 03.01.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Перник, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221700100735 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от В. Д. Т. /заместен по реда на чл. 227 ГПК като страна-ищец по делото от наследника М. В. Д./ срещу „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД за заплащане: 1/ на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 60 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от *** около 21:00 часа в гр. ***на ул. „*** в района на бл. № ***, причинено от Е. В. Е. при управление на л. а. „Фиат Браво" с peг. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието - *** до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 2 345 лева - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за лечение, вследствие на ПТП от ***, причинено при управление на застрахован при ответника л. а. „Фиат Браво" с per. № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изключителната вина на водача Е. Е. за причиняване на вредоносния резултат, тъй като по отношение Е. не е налице влязла в сила присъда. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина 1 на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и пострадалият. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от В. Т.. Намира, че от данните по делото е видно, че ищецът се е движил в тъмната част на денонощието. Твърди, че пострадалият е бил облечен с тъмни дрехи и когато предприема пресичането на пътното платно, не се съобразява с другите участници в движението, не се оглежда и навлиза внезапно. Поддържа, че ищецът пресича на нерегламентирано за това място. Счита, че с поведението си пострадалият излага на опасност себе си и всички участници в движението. В същото време счита, че водачът на процесния автомобил е бил поставен в абсолютна невъзможност да направи каквото и да било, за да избегне инцидента. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Оспорва исковете и по размер. Счита размера на исковете за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения. Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи, неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 60 000 лева и 2 345 лева за твърдените имуществени вреди. Поддържа, че същите са предявени и в изключително завишени размери. Счита, че ищецът не доказва да е търпял имуществени и неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 62 345 лева. Считаразмера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в много голяма степен, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Намира, че ищецът не представя убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в исковата молба вреди са в причинноследствена връзка с ПТП от *** Предвид периода на възстановяване на ищеца, социалноикономическото положение на страната ни и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че предявеният размер е неоснователно завишен. Намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на пострадалия, а да отговаря не претърпените от него вреди. Поддържа, че настъпилото процесно събитие не бива да се превръща в повод за материалното замогване на ищеца, а последният да бъде обезщетен в границите на претърпените от него вреди. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите,се претендират; по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди, като отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

2

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 300 от ГПК, Споразумение от 04.07.2023 г. по НОХД № 1114/2023 г. на РС – Перник е задължително за настоящия граждански съд по отношение на приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд относно преценката на гражданските последици от престъплението относно осъществяването на деянието /и неговата правна квалификация/, неговата противоправност и виновността на дееца: Е. В. Е. е признат за виновен в това, че на *** в гр. ***, по ул. „***“ срещу блок № ***, на пешеходна пътека, обозначена с маркировка тип М 8.1 /Зебра/ и сигнализирана с пътен знак Д 17, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка Фиат, модел Браво с peг. № ***/, е нарушил правилата за движение /по чл. 5, ал. 2, т.1 от Закона за движението по пътищата „да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - нарушил е забраната предвидена в посочената разпоредба и е превишил стойността на скоростта за моторно превозно средство категория В за населено място от 50 км/час, като се е движил със скорост около 60 км/час; и по чл. 119, ал.1 от ЗДвП /При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре/, като при приближаване на пешеходна пътека като водач на нерелсово пътно превозно средство не е намалил скоростта или спрял и не е пропуснал преминаващия по нея пешеходец В. Д. Т., и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Д. Т., изразяваща се в закрито счупване на горния край на дясната тибия (голям пищял), в областта на външния кондил, което му е причинил трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, като при нормално протичащ възстановителен процес периода на възстановяване при такава травма е от порядъка на около 6-8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.„а”, вр. с ал.1, б.„б”, вр. с чл.342, ал. 1 от НК.

Освен от горецитираното споразумение по наказателното дело, механизмът на ПТП, както и медико-биологичния вид и характер на получените от ищеца увреждания, начина на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява и от САТЕ и СМЕ по настоящото дело. От СМЕ се описват следните травматични увреждания на пострадалия, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП на ***: Счупване на горния край на тибията - голям пищял/ закрито. Фрактура на пето ребро вдясно по латерална аксиларна линия. Контузия на гръдния кош с плеврален излив вдясно. Проведено е оперативно лечение по спешност- плеврална пункция и отстраняване на насъбралата се течност. След това е проведено и оперативно лечение на счупването на големия пищял на дясна подбедрица в горновъншния и край, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, поради смачкване и дефект на костта е направена костна пластика с костен блок от обработена кост. В приложената епикриза по делото е описана консултация с лекар- Физикална и рехабилитационна 3 медицина и проведена рехабилитация. По делото няма приложени документи за настъпили усложнения през възстановителния период. При така описаните увреждания и проведено лечение, болките са с най - голям интензитет през първите 30 дни от лечението, след което са със затихващ характер. Тъй като полученото счупване на горния край на тибията - голям пищял е вътреставно за колянната става, като последствие от такова увреждане е ограничение в обема на движение на дясната колянна става при пострадалия. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 8 месеца. Първите два месеца, пострадалият се придвижвал с патерици, без натоварване на оперираният крайник. След това започва постепенно натоварване на крайника, до възстановяване на пълната му функция. При пострадалия е имало накуцваща походка за около 6 месеца.

Според първоначалната и допълнителната САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з., на *** в гр. ***по ул. „***” л.а. „Фиат“ се движи с посока от гр. ***към централната градска част. Режимът за движение към мястото на ПТП е бил при максимална скорост от 50 км/час за населено място. В условията на суха пътна настилка и изкуствено осветление и добра видимост, при скорост от 60 км/ч и движение в дясната пътна лента, водачът забелязва разположен между двете платна пешеходец. Последният започва да пресича платното за движение към гр. ***на пешеходната пътека срещу бл. 3, претичвайки с посока отляво надясно. Водачът на л.а. „Фиат“ реагира за неаварийно спиране, а пострадалият преминава през лявата пътна лента и продължава движението си през дясната лента. На разстояние от около 4,8 метра в дясно от лявата граница на процесното платно, върху пешеходната пътека, при редуцирана вече скорост на МПС до 25-26 км/ч, коридорите на движение на двамата участници се пресичат. Ударът настъпва при лявото отгледало за странично виждане, което се явява около масовия център на тялото. В резултат от големините и посоките на скоростите, както и предвид разликата в масите на автомобила и пострадалия, МПС продължава движението си, без да променя съществено посоката си и спира след мястото на удара, а пешеходецът рязко променя посоката си, връщайки се предимно назад спрямо първоначалната си посока, и пада върху платното за движение, разположен около средата на пешеходната пътека. В случай, че водачът е управлявал МПС със скорост от 50 км/ч, с каквато възможност е разполагал, той е могъл да спре преди мястото на удара и по този начин да осигури безопасното преминаване на претичалия пешеходец. От проведения анализ се определя, че основната техническа причина за ПТП е движението на водача на л.а.

„Фиат“ със скорост от 60 км/ч/ при приближаване към ясно означена както с хоризонтална, така и с вертикална пътна маркировка пешеходна пътека. При скорост на движение на МПС преди ПТП от 50 км/ч и спокойно бягане на пешеходеца, водачът на л.а. „Фиат“ е разполагал с възможността да спре преди мястото на удара, като по този начин предотврати настъпването на ПТП. Последното определя действително избраната скорост от водача като технически неправилна. Действията на пострадалия, който преминава през платното за движение, в рамките на процесната пешеходна пътека, не могат да бъдат определени като неправилни.