Решение № 432 от 20.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. София, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ненова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №

20211100900864 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „К.“ С.п.А. (К. S.p.A.), търговско дружество, регистрирано в Република Италия, срещу „А.Т.Г. – Ф. С“ ООД, дружество, регистрираното в страната, със седалище в района на Софийски градски съд.

В първоначалната исковата молба на ищеца, поддържано и в допълнителната искова молба, е изложено, че между страните е бил сключен Договор за дистрибуция от 01.07.2014г., по който ищецът е продавач, а ответникът - купувач.

Съгласно договора ответникът се е задължил да продава доставени от ищеца стоки на територията на Република България. В изпълнение на задълженията си ищецът е направил доставка на стоки. Доставените стоки са били чанти, портфейли, сакове, куфари, кожени изделия, аксесоари, козметични куфари. За дължимата цена дружеството е издало 16 броя фактури - фактура № 2018301900/31.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура № 2018301899/31.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура № 2018301829/29.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура №

**********/29.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура №

2018301921/31.08.2019г., с падеж на плащането

31.10.2018г., фактура

№

2018301920/31.08.2018г., с падеж на плащането

31.10.2018г., фактура

№

**********/30.09.2018г., с падеж на плащането 30.11.2018г., фактура №

2018302143/30.09.2018г., с падеж на плащането 30.11.2018г., фактура №

1

2018302244/17.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №

**********/17.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №

2018302388/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №

2018302389/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №

2018302358/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №

2018302359/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №

2018302489/21.11.2018г. с падеж на плащането 31.01.2019г., и фактура №

2018302490/21.11.2018г. с падеж на плащането 31.01.2019г. Ответникът е следвало да заплати по банков път цената на доставените стоки съгласно издадените фактури, като плащане по фактурите се е извършвало в 60-дневен срок, считано от месеца, следващ месеца на издаване на фактурата. Издадените фактури са били просрочени. Забавеното плащане е било обосновано от ответника с липсата на парични средства. В резултат ищецът е прекратил договора за дистрибуция по отношение на всякакви бъдещи доставки. Ищецът е приспаднал суми по кредитни известия № ********** и № 3018700289 и е усвоил банкова гаранция в размер на 40 0000 евро, но ответникът е продължавал да дължи цената на доставените стоки в общ размер на 31 440. 44 евро.

Със заявление вх. № 3073612 от 09.10.2019г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника като длъжник за сумата от 12 782. 30 евро, частично от 31 400. 44 евро, задължение за дължима цена за доставка на стоки, произтичащи от договора за дистрибуция от 01.07.2014г., при конкретна индивидуализация на всяка от претендираните частични суми по отделните фактури.

Заявлението е било отхвърлено с влязло в сила разпореждане от 19.10.2020г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 50 състав, по ч.гр.д. № 57677/2019г., на основание чл. 410, ал. 1, т.1 от ГПК, тъй като заявената претенция е била за 25 000. 01 лева.

По делото, в едномесечен срок от уведомяване за разпореждането, на основание чл.

415, ал. 1, т. 3 и чл. 415, ал. 3 от ГПК, от ищеца е предявен осъдителен иск относно сумата от 12 782. 30 евро, която да бъде платена от ответника.

Иска се да бъде присъдена допълнително и лихва за забава от датата, на която сумите са станали дължими, до датата на окончателното плащане. Съгласно допълнително направено от ищеца уточнение по делото до 05.02.2021г., датата на исковата молба, претендираната изтекла главница е в размер на 2 040. 25 евро.

Ищецът иска присъждането и на направените в заповедното и исковото производство разноски.

Относно основателността на претенциите ищецът е посочил, че съгласно чл. 25, т. 1 от договора за дистрибуция, приложимо право към споровете, произтичащи от договора, е правото на Република Италия. Предвид, че ищецът е с място на дейност в Италия, а ответникът – в България, и доставените стоки представляват стоки по смисъла на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, 2 ратифицирана от Италия и България, то Конвенцията е приложима към продажбата на стоки от ищеца към ответника, извършена въз основа на договора за дистрибуция, съгласно чл. 1, б.“а“. Съгласно чл. 53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора – в случая договора за продажба, въз основа на който се извършват отделните продажби. Съгласно чл. 59 от Конвенцията купувачът трябва да плати цената в деня, който е определен в съответствие с договора без да е необходимо каквото и да е искане или спазване на формалности. В чл.

61 и чл. 62 от Конвенцията е предвидено, че ако купувачът не изпълни задължението си да заплати дължимата продажна цена, продавачът може да поиска от купувача да плати цената.

Ищецът е изпълнил задължението си по чл. 30 от Конвенцията за предаването на стоките по фактурите, както и е прехвърлил собствеността.

Също в исковата молба по делото е изложено, че останалите части от сумите по фактурите (като частични искове) са били претендирани в други две производства пред състави на Софийския районен съд (заповедни производства). В едно от тях е бил издаден и изпълнителен лист. Липсата на подадено възражение е извънсъдебно признание на ответника на предявените искове.

С подадени отговор и допълнителен отговор ответникът е оспорил исковете.

Оспорва се твърдението, че е налице извънсъдебно признание на каквито и да било факти и обстоятелства. Страната възразява още, че не дължи плащане по представените фактури.

Ищецът не е доставил стоките. Претенциите на ищеца се оспорват и по размер.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищецът е дружество, което произвежда и продава в Италия и други държави пътнически чанти и комплекти на колела, кожени изделия, аксесоари, несесери за козметични продукти и други подобни продукти, носещи търговската марка Carpisa.

Ответникът е изразил интерес към създаване на мрежа за продажба на дребно на продуктите на територията на България. В тази връзка на 01.07.2014г. между страните е бил сключен писмено, на английски език, Договор за дистрибуция, уреждащ условията, при което ответникът да създаде мрежа за продажба на магазини с търговската марка Carpisa на територията на страната и да продава продуктите чрез тези магазини.

По-конкретно, съгласно договора, ответникът се е задължил да продава, чрез 3 магазини, обозначени с марката на ищеца, на крайни потребители, продуктите на ищеца.

Продуктите са били продавани на риск и за сметка на ответника (така клаузите на т. 2 от договора). Те са се доставяли от ищеца при ангажимент на ответника за стойност на минимално закупуване, включително сезонна стойност. Продуктите е трябвало да бъдат изпращани и доставяни в съответствие с график, при полагане от ищеца на разумни усилия за доставката. Доставката на продуктите е трябвало да се извършва съгласно разпоредбата на Инкотермс 2010 (така клаузите на т. 6 от договора). Ответникът е закупувал продуктите на цени, посочени в международна ценова листа за продажби на едро (покупна цена); покупните цени са били заплащани чрез банкови преводи, извършвани в евро (т. 8.1. и т. 8.2 от договора). Ако купувачът – ответникът не е заплащал покупните цени, продавачът е имал право да прекрати договора (т. 8.9), като начислява лихви върху непогасената сума, считано от датата на която плащането е станало дължимо, до датата на реалното му извършване, в размер съгласно разпоредбите на италианския Законодателен указ 231/2002, със съответните му последващи изменения, без да се засята правото да се иска обезщетение за допълнителни вреди, ако има такива (т. 8.9.1.) и/или да отмени или преустанови всякаква по-нататъшна доставка до ответника (т.8.9.2) и или да изиска от ответника незабавно да върне продуктите (т. 8.9.3) и/или да приложи своите права по гаранцията (т. 8.9.4 от договора). При неизпълнение на задължението за плащане ищецът е можел да прекрати договора с писмено изявление (т. 16.1), включително с право, но не и задължение на ищеца за обратно изкупуване (т. 17 от договора).

Съгласно т. 25.1 от договора между страните, договорът е следвало да се регулира от и тълкува съгласно законите на Италия, без да се имат предвид стъкновителните разпоредби.

С Анекс 3 – Търговски разпоредби и условия, са били уговорени конкретните условия на доставките. Според клаузите по анекса покупните цени са се заплащали от купувача-ответник в срок до 60 дни от датата на фактурата, издавана в края на месеца.

Във връзка с договора, също съгласно уговореното в него, от ответника е била осигурена банкова гаранция от 40 000 евро.

Сключването на договора от 01.07.2014г. и неговото съдържание не е спорно между страните. Договорът, с превод на български език, съгласно изискванията на чл. 185 от ГПК, е представен по делото.

Също съгласно представените по делото международни товарителници и фактури (с превод на български език) включително за времето от 31.08.2018г. до 21.11.2018г. до ответника са били доставени продукти от асортимента на ищеца.

За доставките са били издадени 16 броя фактури на името на ответника като получател на стоката - конкретно фактура № 2018301900/31.08.2018г., фактура № 2018301899/31.08.2018г., фактура

№

2018301829/29.08.2018г., фактура

№

**********/29.08.2018г., фактура

№

2018301921/31.08.2019г., фактура

№

Разпечатката съдържа 60 от 158 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11dca901-45c4-4086-b929-8e77e281557f