Решение № 262 от 20.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000425 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260041 от 29.03.2021 г.,постановено по т.д.№61/2020 г. по описа на Х. окръжен съд,е отхвърлен предявения от „Т.-С.“ЕАД /сега с наименование „Т.Б.“ЕАД/ с ЕИК ********* против Агенция „П.и.“ иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД за сумата от 97 538,75 лв.,представляваща възнаграждение по договор за изработка за ремонт на Мостово съоръжение при км.**+*** на Републикански път ***-**** Д.Г.-М.В..

Със същото решение е осъдена Агенция „П.и.“ да заплати на „Т.-С.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ********* на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата от 80 722,87 лв.,представляваща стойността на извършени СМР за ремонт на Мостово съоръжение при км.**+*** на Републикански път ***-**** Д.Г.-М.В.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба на 23.03.2020 г. до окончателното й изплащане,като предявеният иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД за разликата до 97 538,75 лв. е отхвърлен.

С решението от 29.03.2021 г. Агенция „П.и.“ е осъдена още да заплати на „Т.-С.“ЕАД и съдебни разноски в размер на 4083,87 лв.,а „Т.-С.“ЕАД е осъдено да заплати на Агенция „П.и.“ разноски в размер на 137,51 лв.

1

Горното решение е обжалвано от АГЕНЦИЯ „П.и.“-гр.С. в осъдителната му част,с която агенцията е осъдена да заплати на „Т.-С.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ********* на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата от 80 722,87 лв.,представляваща стойността на извършени СМР за ремонт на Мостово съоръжение при км.**+*** на Републикански път ***-**** Д.Г.М.В.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба на 23.03.2020 г. до окончателното й изплащане,както и в частта,с която Агенция „П.и.“ е осъдена да заплати на дружеството-ищец „Т.-С.“ЕАД разноски в размер на 4083,87 лв.

Агенцията-жалбоподател счита първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част за неправилно и незаконосъобразно по съображения,изложени във въззивната жалба.Според агенцията,неправилно първостепенният съд е приел,че повредите на процесния мост-разрушени челни редове на укрепителните стени от габиони,бетоновите облицовки по откосите и отнасяне на част от насипа при устоите на моста,са в резултат на падналите в района проливни дъждове и повишеното ниво на река О..Смята,че съдът неправилно се е позовал на наличието на форсмажорно обстоятелство,изключващо отговорността на строителя и неправилно е приел,че е налице проява на непредвидено обстоятелство,което според чл.68 от договора води до изключване на гаранционната отговорност.Посочва в жалбата си,че специална дефиниция на понятието „непредвидено обстоятелство“ се съдържа в чл.1,т.33 и т.64 от процесния договор и подчертава,че в последната точка изрично е посочено,че неблагоприятните климатични условия не са форсмажорно обстоятелство,а именно тези условия,като наводнение и др. са основния мотив на съда за изключване на гаранционната отговорност.Неправилно съдът бил приел,че под „непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл.68 от договора следва да се разбират такива явления от естествен или човешки характер /наводнения,земетресение,саботаж/,които са настъпили след приключване на строителството и които неизбежно водят до увреждане на обекта,дори и при качествено изпълнение на СМР,от което следователно отговорността за отстраняването им е на възложителя.

Агенцията-жалбоподател твърди още,че съдът в своите мотиви е игнорирал възраженията й за отсъствие на непредвидено обстоятелство и че се касае за проявили се дефекти в гаранционния срок.Според агенцията,неправилно в този смисъл първоинстанционният съд се е позовал и на заключението на вещото лице М.Т.,че възникналите след завършването на моста повреди са вследствие на огромното количество вода,което е заляло същия.Поддържа в тази връзка довода,че посоченото вещо лице не е с необходимата квалификация за даване на заключение относно това дали е било налице към онзи момент наводнение и заливане на моста от придошлата вода,както и дали възникналите след завършването на моста повреди са вследствие на огромното количество вода,което е заляло моста.Смята още,че съдът неоснователно е приел,че заливането на моста от придошлата река е причината за разрушаване на габионите,а не експлоатацията на моста или некачественото изпълнение.

Освен горното,според агенцията-жалбоподател,първоинстанционният съд неоснователно е приел,че обстоятелството-заливане на моста от придошлата река,е посочено 2 като основна причина за настъпване на повредите в протокола от 13.02.2015 г. на специално назначената от директора на ОПУ-Х. комисия.Смята,че съдът не е следвало изобщо да кредитира констатациите в протокола,отнасящи се до наличието на форсмажорно обстоятелство и връзката между него и настъпване на повредите на мостовото съоръжение,тъй като подписалите протокола представители на строителния надзор,както и другите представители,подписали същия протокол,не били компетентни и нямали професионална квалификация,която да установи дали дадено обстоятелство е форсмажорно или не,както и причинно следствената връзка между форсмажорните обстоятелства и настъпването на повредите на мостовото съоръжение.Според агенцията,следва да се има предвид и обстоятелството,че пораженията по устоите на моста са се появили едва на първия месец след приключване на строителството му,когато едва започва неговата експлоатация,а това,както смята агенцията,поражда съмнения в качеството на извършеното строителство.

На следващо място,в жалбата се поддържа и довода,че Окръжен съд-Х. неправилно е приел,че е налице хипотезата на чл.59,ал.1 от ЗЗД.В тази връзка агенцията-жалбоподател развива съображения за обосноваване на позицията си,че извършените от ищеца ремонтни работи са без необходимото възлагане,без одобрение на проектно решение и ценова оферта и без осъществяване на строителен надзор,както и че те са извършени единствено по усмотрение и преценка на изпълнителя по договора,без спазване на процедурите,регламентирани с нормативни разпоредби,в това число и с разпоредбите на ЗОП.В този контекст смята за неправилен извода на съда,че извършеното от строителя ремонтиране на моста е правомерно и че с оглед на това може да се приложи хипотезата на чл.59,ал.1 ЗЗД.Смята още за неправилен и извода на съда,че е налице обогатяване,като поддържа в тази връзка,че в случая се касае за възникнали в гаранционния срок дефекти,които трябва да се отстранят от строителя за негова сметка и затова не може да се приеме,че извършените работи подлежат на плащане от страна на агенцията.В жалбата са изложени и аргументи срещу това,че в първоинстанционното решение е посочено като безспорно между страните обстоятелството,че възстановителните работи са били извършени в съответствие със строителните изисквания.Агенцията-жалбоподател сочи,че в хода на съдебното производство изрично е заявила възражение за това,че възстановителните работи не са извършени в съответствие със строителните норми.Твърди,че в настоящия случай не е налице нито възлагане на работата,така както е извършена от ищеца,нито е приета като възложена,както и че извършените ремонтни работи са приети като отстраняване на дефекти,а относно надлежно определена цена на материала или на работна ръка,то такава няма предложена с оферта и обсъдена и още по-малко приета и от двете страни,за да бъде по-късно предмет на исковата претенция.И най-накрая,в т.4-та от въззивната си жалба,агенцията-жалбоподател е развила доводи за обосноваване на оплакването,че първоинстанционният съд неоснователно е приел за доказани стойността на извършените СМР и разходите на ищеца за извършването им.

И въз основа на всички поддържани в жалбата аргументи,агенцията-жалбоподател е 3 поискала да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част,с която агенцията е осъдена да заплати на дружеството-ищец на основание чл.59,ал.1от ЗЗД главницата в размер на 80 722,87 лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на ИМ-23.03.2020 г. до окончателното й плащане,както и разноски в размер на 4083,87 лв.Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемото дружество „Т.Б.“ЕАД /с предишно наименование „Т.-С.“ЕАД/ с ЕИК ********* е подало в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е заявил,че намира същата жалба за допустима,но неоснователна по съображения,изложени в отговора.Счита за неоснователни всички развити в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение,като излага от своя страна контрааргументи срещу тези оплаквания.Поддържа позицията,че при постановяване на първоинстанционното решение съдът правилно е анализирал събраните в хода на делото доказателства и е приложил правилно материалния и процесуалния закон,като се е произнесъл по всички искания на страните,както и по спорните въпроси от значение за делото,съдействал е на страните при събирането на доказателства и установяването на действителната фактическа обстановка.С оглед на това въззиваемият намира обжалваното решение за правилно,мотивирано и законосъобразно във всички негови части.Моли при така поддържаната позиция,въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна,а обжалваното с нея решение да бъде потвърдено.Моли в негова полза да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер,определен съгласно Закона за правната помощ.В писмено становище с вх.№3803 от 01.10.2021 г.,въззиваемото дружество е заявило,че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,ако същата претендира такова.

От страните се са заявени доказателлствени искания пред въззивната инстанция,не са представени и писмени доказателства с жалбата и с подадения писмен отговор на същата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното решение именно в частите,срещу които е насочена жалбата и при подаването на същата жалба е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

4

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части,а и от агенцията-жалбоподател не са заявени оплаквания за недопустимост на решението.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№61/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х. дружеството „Т.Б.“ЕАД с ЕИК ********* /с предишно наименование „Т.-С.“ЕАД/ е предявило срещу Агенция „П.и.“,чрез Областно пътно управление-Х.,Булстат **************,евентуално обективно съединени осъдителни искове,като с предявения главен иск е поискало агенцията-ответник да бъде осъдена да му заплати на основание чл.79,ал.1,вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД сумата от 97 538,75 лв.,представляваща парична равностойност на извършени СМР по ремонт на мостово съоръжение на „Републикански път ***-**** „Д.Г.-М.В. при км **+***“,а при условие на евентуалност-в случай на отхвърляне на предявения главен иск,е поискало ответната агенция да бъде осъдена да му заплати същата сума като обезщетение на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.Поискало е присъждане и на законната лихва върху посочената главница,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.