Решение № 505 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100514221 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18436/ 14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 45289/2023 г., Софийски районен съд, 176 състав, е осъдил „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“, ЕИК 200299615 да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл.411 от КЗ, сумата от 7 765 (седем хиляди седемстотин шестдесет и пет) лева, представляваща неизплатена сума по регресно вземане, с включени ликвидационни разноски, за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение по щета № 0500890021/21.12.2022 г. за вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ******** от ПТП настъпило на 29.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 434,16 (четиристотин тридесет и четири лева и 16 ст.) лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 23.02.2023 г. до 11.08.2023 г. със същото решение ответникът „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ е осъден да заплати на ищеца „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД разноските по делото в размер на 755,60лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че изводите на 1 първоинстанционния съд не съответстват на фактическата обстановка по делото и на събраните доказателства. Излага се, че решението е неправилно в частта относно механизма на ПТП и вината за настъпването му, като съдът неправилно е приложил относимите към случая разпоредби от материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че вина за настъпването на ПТП, застрахован при ищеца, е нарушил ЗДвП, като не е предприел никакви действия за да предотврати удара, бил е паркирал на необозначено за това място, без включени аварийни светлини и без поставен сигнален триъгълник. С това свое небрежно водача на „Фолксваген Транспортер“ е съпричинил настъпилия инцидент.

Посочва, че поради съпричиняване искът за претендираната сума следва да бъде отхвърлен, или присъдената сума следва да бъде поне наполовина намалена. При условията на евентуалност се релевират възражения за прекомерност на присъдената сума. Отправя се искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, респективно, при условията на евентуалност– за редукция на присъдената сума. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, оспорва въззивната жалбата. Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което моли въззивният съд да потвърди. Във връзка с поддържаното оплакване за неотчетено от районния съд съпричиняване, посочва, че в хода на съдебното производство е било установено виновно поведение у водача застрахован при ответника. Претендира разноски за въззивното производство.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Съдът е сезиран с регресен иск по чл. 411 от КЗ, обективно съединен с иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД, предявен от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ срещу „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ във връзка с изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за увредено МПС – т.а.„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, при твърдение, че вредите са причинени при ПТП с участието на лек автомобил БМВ 540i, рег. № ********, управляван от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, сега въззивник.

По делото не се спори, че ищецът „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ е застраховател по имуществена застраховка Каско на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, която покрива периода 1.06.2022г. – 31.05.2023г. Ответникът „ЗАД ДаллБогг:

ЖИ.т и здраве“ е застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. БМВ 540i, рег.

№ ******** по ЗЗГОА с период на покритие 30.08.2022г. - 29.08.2023г.

Не се спори, че на 29.11.2022г. около 15.15ч. на път I-6 км 488+200 в посока гр.Бургас е 2 настъпило ПТП с участието на двата автомобила. И по двата автомобила са установени вреди. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие застрахованият при ищеца водач е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Заведената щета е ликвидирана като тотална и след приспадане на запазените части, на 11.01.2023г. ищецът е заплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 7750лв. Ищецът е отправил до ответника регресна покана за заплащане на платеното от него обезщетение в размер на 7765лв., с включени 15лв. ликвидационни разноски. Поканата, ведно с приложените документи е получена от ответника на 23.01.2023г. Не се спори, че ответникът не е заплатил търсеното обезщетение.

Между страните се спори по механизма на ПТП и дали е налице съпричиняване от водача на т.а. „Фолксваген Транспортер“. Спори се и по размера на претендираната сума.

Във връзка с настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 769р-14908/30.11.2022г. от дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас. В същия е отразено, че на место са установени три пострадали лица - водача и двама пътници в л.а.

БМВ 540i, описани са видими щети по двата автомобила, като е отразено, че са нанесени щети и на предпазната мантинела по пътя. Отразено е също, че водачът на л.а.БМВ 540i се е движел с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокра настилка/, загубил е контрол над МПС, в резултат на което автомобилът е блъснал спрелия в ускорителна дясна пътна лента т.а. „Фолксваген Транспортер“. Като неразделна част от протокола е съставена и схема на ПТП.

За изясняване механизма на ПТП първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства. Разпитан е водача на л.а.БМВ 540i. Св. Ж.К. установява, че е участвал в процесното ПТП през 2022г. Пътувал от кв.Ветрен към гр.Бургас. включил се на главния път по ускорителната лента. Вече бил навлязъл в лявата лента на пътя, когато загубил управление над автомобила, настилката била мокра, тъй като цял ден било валяло. В далечината видял бял микробус, който се намирал в края на ускорителната лента, без включени аварийни светлини или поставен триъгълник. Автомобилът му поднесъл, нямал време за реакция, загубил управление и се ударил в спрелия микробус. Според свидетеля, скоростта му на управление била около 78 км/ч. Спомня си , че след удара хора му оказали помощ. Дошла и полиция.

Изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвена след изслушване на свидетеля и след запознаване с писмените доказателства, потвърждава отразеното в констативния протокол за ПТП - че ПТП е настъпило на Републикански път I-6 с посока към гр.Бургас и при км. 488, заради несъобразена скорост, водачът на л.а. БМВ загубил контрол над управлението на МПС, вследствие на което настъпил удар с намиращия се в ускорителната лента и спрял в дясната част на пътното платно т.а. „Фолксваген Транспортер“. Първоначалният удар е настъпил между предна част на л.а. БМВ и задна лява част на т.а. „Фолксваген Транспортер“. Според експерта, водачът на л.а. БМВ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се е движел върху мократа настилка със скорост, при която е можел да овладее превозното средство без 3 да настъпи удар в спрелия т.а. „Фолксваген Транспортер“. От друга страна, водачът на т.а. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като в момента на удара превозното средство е било спряло. От техническа гледна точка, причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. БМВ, който се е движел върху мокра настилка със скорост, при която е загубил контрол върху автомобила и е настъпил удар със спрелия т.а. „Фолксваген Транспортер“.

Според вещото лице, след съпоставка на щетите в описа на застрахователя и отразените такива в констативния протокол за ПТП, се налага извода, че щетите по т.а. „Фолксваген Транспортер“ се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.11.2022г. ПТП.

Стойността необходима за възстановяване на т.а. „Фолксваген Транспортер“ е 10 415,26лв. , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП. Действителната стойност на този автомобил към датата на ПТП е 12 151лв. Стойността на запазените части е 3 038лв.

Стойността необходима за възстановяване на т.а. „Фолксваген Транспортер“ надвишава със 70% неговата действителна стойност към датата на ПТП, поради което в случая е налице тотална щета. Вещото лице е изчислило, че стойността на дължимото обезщетение за т.а.

„Фолксваген Транспортер“, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер на 9 113лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения от ищеца регресен иск за главница и лихва. При правилно разпределена доказателствена тежест, районният съд е констатирал настъпването на застрахователното събитие, валидността на застрахователните правоотношения, приел е, че вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил БМВ, който е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, че следствие на ПТП при застрахования при ищеца товарен автомобил са настъпили вреди, които ищецът е покрил при условията на тотална щета. Съдът е посочил, че след заплащане на щетата по товарния автомобил, за ищеца са настъпили предпоставките по чл.411 ал.1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По-нататък съдът е приел, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е действителната стойност на автомобила към датата на ПТП намалено със стойността на запазените части. Съдът е признал и ликвидационните разноски, направени за определяне размера на дължимото обезщетение в размер на 15лв. Съдът е приел, че твърдяното съпричиняване от страна на водача на т.а.

„Фолксваген Транспортер“ е останало недоказано от ответника и го е оставил без уважение, като не е намалил размера на присъденото обезщетение поради съпричиняване. Тези изводи на районния съд напълно се споделят от въззивния съд и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от това, с оглед на направените възражения във въззивната жалба, въззивният съд следва да извърши и самостоятелна преценка на наведените спорни моменти – механизъм на ПТП, наличие на съпричиняване, размер дължимо обезщетение.

Константна е съдебната практика, противно на твърдението във въззивната жалба, че 4 констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление /така напр. решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г. и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/2011 г.,II т.о./. В цитираната съдебна практика е прието също, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, което районният съд е сторил със събиране на гласни доказателства и изслушване на съдебна автотехническа експертиза. В случая констативния протокол за ПТП е съставен от служител на КАТ, който е посетил произшествието на место и е придобил преки възприятия за случилото се, което е удостоверил в протокола. Вярно е, че служителят на КАТ не е бил очевидец на ПТП, и с оглед на това съдът е допуснал до разпит и изслушал един от водачите на МПС, участник в ПТП. Неговите показания изцяло кореспондират с отразеното в констативния протокол.