Решение № 2124 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2124 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.ова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100512011 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20116714 от 15.05.2021г., постановено по гр.дело № 55294/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 31 състав, е признато за установено по предявения от „С.Б.С.” АД, с ЕИК *******, срещу Р. А. Д., с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.143 от ЗЗД, че Р. А. Д., с ЕГН **********, дължи на „С.Б.С.” АД, с ЕИК *******, сумата от 114.5 4 лв., главница по договор за продажба на изплащане №505021935 от 20.02.2017г., сключен с „Мобилтел“ ЕАД, която сума е платена от „С.Б.С.” АД в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „С.Б.С.” АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №36829/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 31 състав. С решението е осъден Р. А. Д., с ЕГН **********, да заплати на „С.Б.С.” АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 635.83 лв., сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 372.26 лв., сторени разноски в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Р. А. Д., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло решение №20116714 от 15.05.2021г., постановено по гр.дело №55294/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 31 състав, с което е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.143 от ЗЗД, както и са възложени на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство. Релевирани са твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в 1 противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства като е приел, че заявената искова претенция е основателна и доказана.

Твърди се, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е заплатил на трето неучастващо по делото лице - „Мобилтел“ ЕАД, с ново наименование „А1 Б.” ЕАД, процесната искова сума на основание сключения между тях договор за поръчителство от 07.11.2014г.. Сочи се, че по делото е представено доказателство – фискален бон, от което е видно, че е заплатил задълженията си към „Мобилтел“ ЕАД, с ново наименование „А1 Б.” ЕАД, предвид на което не дължи претендираната сума.

Поддържа се още, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е уведомен по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на всички дължими вноски по сключения договор на изплащане, както и за сключения договор за поръчителство. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – „М.П.К.“ ЕАД, с ЕИК ******* /допусната е в съдебно заседание на 30.03.2023г. промяна в наименованието на страната, която е със старо наименование „С.Б.С.” АД/, чрез процесуален представител адв.И. Л., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Изложени са съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че по делото са доказани предвидените в закона предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от „С.Б.С.” АД, с ЕИК *******, с ново наименование „М.П.К.“ ЕАД, срещу Р. А. Д., с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.143 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.дело №36829/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 31състав, въззиваемият - ищец„С.Б.С.” АД, с ЕИК *******, с ново наименование „М.П.К.“ ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 28.05.2018г. и е постановена на 20.06.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Р. А. Д. за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Р. А. Д. възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото 2 производство установителен иск.

В разглеждания случай първостепенният съд с определение от 04.12.2019г. на основание чл.143, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между „Мобилтел“ ЕАД, с ново наименование „А1 Б.” ЕАД, и Р. А. Д. е бил сключен договор за продажба на изплащане №505021935 от 20.02.2017г. с предмет устройство: Handset Lenovo A 1000 Black DS, със сериен №863446037212678. В чл.11 от сключения договор е уговорено, че се сключва за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му. В чл.12 е уговорено, че същият се прекратява по реда на чл.10.1.2 /в срок до 14 дни от подписване на договора купувачът да се откаже от условията на разсрочено плащане, като в този случай следва да заплати цената на придобитата вещ в брой/; с плащане на всички дължими по договора суми в това число преди изтичане на посочения срок; при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В този случай всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Фактурата се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури по т.6.2 след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги. Договорът се счита за прекратен от тази дата, като прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.9.1.2 продавачът може да обезпечи вземанията си по договора с поръчителство от трета страна, а в чл.15 е уредено правото на поръчителя, изпълнил задължението на купувача, да иска от него платеното заедно с лихвите и разноските след като го е уведомил за предявения иск.

Между страните не се спори, а и от обективираното в договора за покупкопродажба от 20.02.2017г. приложение №1 - приемо-предавателен протокол се установява, че купувачът -Р. А. Д. е удостоверил получаването на стоката, предмет на договора – устройство Handset Lenovo A 1000 Black DS , със сериен №863446037212678, респ. предаването от продавача- „Мобилтел“ ЕАД, на същата дата.

На следващо място по делото е приет като доказателство договор за поръчителство от 07.11.2014г., чието действие е продължавано с анекс от 08.10.2015г., анекс от 15.03.2016г., анекс от 12.12.2016г., анекс от 30.11.2017г., анекс от 07.06.2018г., анекс от 01.10.2018г., анекс от 08.08.2019г., който не е оспорен по надлежния ред, предвид на което съдът приема като действителен, съгласно който „С.Б.С.” АД е поело с п р я м о „Мобилтел“ ЕАД задължението срещу възнаграждение да гарантира чрез поръчителство вземанията на мобилния оператор от абонати по сключени от него договори за продажба на изплащане. От клаузата на чл.2.2 от договора се установява, че при просрочено плащане по договор за продажба на изплащане и последвалото от това спиране на достъпа на абоната до мрежата, след изтичането на 125 дни продавачът издава фактура за всички дължи суми, които стават предсрочно изискуеми от датата на фактурата. Уговорено е, че с изтичането на 20 дни от издаването на тази фактура „Мобилтел“ ЕАД изпраща на ищеца като поръчител, справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на изплащане, представляваща покана до „С.Б.С.” АД в едномесечен срок да погаси тези задължения чрез плащане на цената на устройството или съответния остатък от нея. От клаузата на чл.2.2.4 следва, че след получаване на справката-покана ищецът се задължава писмено да уведоми абоната, че в качеството си на поръчител ще изпълни вместо него задълженията му към мобилния оператор. В клаузата на чл.2.2.5 е предвидена възможността за регресен иск на 3 изпълнилия поръчител срещу абоната за връщане на заплатената вместо него сума, заедно със законната лихва, считано от датата на плащането. Съгласно чл.2.2.6 от договора за целите на регресния иск срещу длъжниците, „Мобилтел“ ЕАД се е задължило пред поръчителя „С.Б.С.” АД да му предостави всички необходими документи, доказващи вземането, вкл. писмено потвърждение за извършеното погасяване на задължението на абоната от страна на поръчителя. С анекс от 08.10.2015г. към договора страните са уговорили упълномощаване на ищеца от „Мобилтел“ ЕАД да изпраща от името на последния уведомления до абонатите, с които да ги уведомява за развалянето на сключените с тях договори, респ. за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по тях, както и да ги покани да изпълнят задълженията си.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения о т „С.Б.С.” АД, с ЕИК *******, с ново наименование „М.П.К.“ ЕАД, срещу Р. А. Д., с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.143 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Разпечатката съдържа 26 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11da8f55-f4e8-4651-b37e-116de5c2b402