Определение № 38177 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38177 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110120506 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. А. П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове са признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: 331,30 евро, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 23,51 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2025 г. до 11.05.2026 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2026г. по ч. гр. д. №1626/2026г. по описа на РС-Велико Търново.

С молба вх.№304441/05.10.2026г. ответникът е направил искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на преюдициалното производство по гр. д.№18179/2026г. по описа на СРС, 31-и състав по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, депозиран преди предявяване на исковата молба по настоящото дело.

С молба вх.№315261/13.10.2026г. ответникът е направил искане за прекратяване на производството на осн. чл. 126 ГПК поради наличие на висящ правен спор между страните по гр. д. №18179/2026г. по описа на СРС, 31-и състав с предмет установяване недължимостта на сумите, за които е издадена процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, образувано преди настоящото производство.

Ищецът с молба вх.№317416/14.10.2026г. е изразил становище за неоснователност на искането на ответника за спиране на производството.

Видно от изисканата по служебен път справка производството по гр. д.

№18179/2026г. по описа на СРС, 31-и състав е образувано по искова молба, подадена от И.

А. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, в която е предявен отрицателен установителен иск за установяване между страните недължимостта на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2026г. по ч. гр. д. №1626/2026г. по описа на РС-Велико Търново.

По искането на прекратяване:

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разпореждането по ч. гр. д. №1626/2026г. по описа на РС-Велико Търново, с което са дадени на заявителя указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, е от 30.06.2026 г.

Исковата молба по гр. д. № 20506/2026 г. на 36 състав на СРС е с вх. № 229306/17.07.2026 г. по описа на СРС, т. е. спазен е срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, следователно искът по чл. 422 ГПК се смята за предявен от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№1626/2026г. по описа на РС-Велико Търново, а именно, считано от 15.05.2026 г.

1

Същевременно исковата молба по гр. д. №18179/2026г. по описа на СРС, 31-и състав е с вх. № 203711/25.06.2026 г. по описа на СРС.

Налице са едновременно висящи пред СРС две производства по положителен установителен и отрицателен установителен иск за едни и същи претенции.

Образуваното производство по реда на чл. 422 ГПК пред настоящия съдебен състав се счита за образувано от дата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № №1626/2026г. по описа на РС-Велико Търново, поради което е образувано по-рано от производството по гр. д.

№18179/2026г., съответно висящността на последното към настоящия момент не представлява абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на настоящото производството. Оттук следва, че разпоредбата на чл. 126 ГПК не намира приложение и искането на ответника се явява неоснователно.

По искането за спиране:

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2017г. по тълк. дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.

Както беше посочено в изложените мотиви образуваните производства по настоящото дело и по гр. д. №18179/2026г. по описа на СРС имат за предмет едни и същи претенции, заявени във вида на положителен и отрицателен установителни искове. Именно идентичността в предметите на предявените искове обуславя извод за липса на посочената преюдициалност, т. к. разглеждането на исковете предполага доказването на сходни юридически факти, касателно наличието на договорно правоотношение между страните, при промяна на процесуалната позиция на страните. Не се установява връзка на обусловеност между производствата, т.к. разглеждането на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК не се предпоставя от произнасянето по предявения отрицателен установителен иск в последващо образуваното производство. Оттук следва, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не намира приложение и искането на ответника се явява неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№304441/05.10.2026г. и молба и вх.

№315261/13.10.2026г. на ответника И. А. П. за спиране и за прекратяване на производството по гр. д.№20506/2026г. по описа на СРС, 36 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2