Решение № 27 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Даниела Михайлова мл.с. Гинка Т. И. при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100601450 по описа за 2024 година С присъда № 36/14.02.2024г. по НЧХД № 1930/2022г., 37 състав по описа на Районен съд –Варна подсъдимата Е. И. С. ЕГН **********е призната за невиновна в това, че на 07.01.2022 г. е причинила на Р. П. П. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръден кош, обусловило чувство за болка и страдание, поради което и на основание чл. 304 от НПК и е оправдана по обвинението в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Призната е и за невиновна в това, че на 07.01.2022 г. се заканила на Р. П. П. с престъпление против личността й, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканите й, като на основание чл. 304 от НПК, като е оправдана и по обвинението в извършване на престъпление по чл. 144 от НК. Отхвърлени са предявения граждански иск от частната тъжителка Р. П. П. срещу подсъдимата Е. И. С., представляващ обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в размер на 3000.00 лв, за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и предявения граждански иск от частната тъжителка Р. П. П. срещу подсъдимата Е. И. С., представляващ обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, в размер на 2000.00 лв, за престъпление по чл. 144 от НК, като неоснователни. Частната тъжителка Р. П. е осъдена да заплати на подсъдимата Е. С. направените по делото разноски в размер на 800.00 лв, за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Излагат се доводи в подкрепа на тезата и се желае отмяна на проверяваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната и осъдена, с произтичащите от това наказателно и гражданско правни последици.

1

Становището на защитника на подсъдимата е, че присъдата е правилна и като такава следва да се потвърди. Не са налице, според него, каквито и да е било доказателства в подкрепа на обвинението, които да обосноват извод за виновност на доверителката.

Чрез предоставеното й право на последна дума подсъдимата твърди, че не е извършвала деянията описани в частната тъжба и моли за оправдаване.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие следното:

От фактическа страна първоинстанционният състав е приел следното:

Подсъдимата и частната тъжителка били съседки и живеели на един и същ адрес. Намирали се във влошени междусъседски отношения, изразяващи се в множество пререкания и обвинения от страна на подсъдимата към свидетелката, в това число подаване на жалби в полицията и отправяне на обиди към тъжителката. На 07.01.2022 г. в гр. Варна, пред входа на жилищния блок подсъдимата нанесла удари с крака в областта на гърдите, съборила на земята частната тъжителка, където отново продължила да я рита с крака в областта на гърдите, след което се прибрала в дома си.

Тази фактология съдът е декларирал, че установил въз основа на безпротиворечивите и кореспондиращи помежду си описани доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и неводещи до различни правни изводи.

Описаните като установени обстоятелства водят до извод за осъществен състав, поне на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК. Вместо това обаче съдът отсъдил, че авторството на деянието не е доказано. Това противоречие на практика се равнява на липса на мотиви, заради противоположността на фактическите с правните изводи.

В мотивите към атакуваната присъда първостепенният съд – въпреки липсата на съдебномедицинска експертиза за характера на телесната повреда, е приел, че на тъжителя е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, поради което е квалифицирал деянието на подсъдимата като престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. В мотивите си, първия съд е декларирал, че не е установил причинно следствена връзка между уврежданията на частната тъжителка и действията на подсъдимата, „които да се причинени по начина, по който е описан механизма им“ и не счел за необхоД. да провери наличието или отсъствието на тази причинно следствена връзка. Доколкото частното обвинение е навело твърдения за причинена телесна повреда, характерът и всякакви съмнения относно този характер на която и да е телесна повреда, по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 2 от НПК, се изяснява задължително посредством експертиза.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 144, ал. 2, т. 2 НПК експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно характера на телесната повреда – какъвто е и разглеждания случай. Първоинстанционният съд не може да влиза в ролята на експерт приемайки собствено експертно заключение, след като не разполага със специални знания.

2

Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, водещи до непълнота на доказателствата относно характера на телесната повреда и до необоснованост на приетите за установени фактически положения.

За въззивната инстанция не остана безспорно изяснено какво приема първоинстанционният съд - че подсъдимата е нанесла описаните удари на частната тъжителка или че авторството на деянието не е доказано. Това от своя страна води до невъзможност за последваща проверка на съдебния акт.

След като е пояснил принципно верни положения, кога подсъдимият се признава за виновен, какво означава несъставомерност на деянието от обективна страна, каква е обективната и субективна страна на престъплението по чл. 144 ал. 1 от НПК и относно недопустимостта за постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението, съдът е декларирал, че е изчерпил всички процесуални способи за събиране на доказателства, но такива, които да докажат обвинението, не намерил. Игнорирал е показанията на св. Г., тъй като е била процесуален представител по друго дело на тъжителката, с аргумент, че несъмнено се явявала заинтересувана от изхода на делото. Тази свидетелка е била запозната с отговорността при лъжесвидетелстване и показанията й не могат да се отхвърляни, ако съдържанието им не е опровергано съгласно правилата по чл. 305 ал. 3 от НПК.

Съдът обаче не е приел за заинтересован от изхода на делото защитникa на подсъдимата, доверявайки се на твърденията му, че посочената за свидетел Д.С. не е била очевидец на деянието и не направил и опит за да я издири и разпита.

Тези примери въззивният състав дава, за да аргументира становище, че първоинстанционният не е търсил обективната истина по начина, който е описал, каквато обективна възможност е имал и които разпоредби, са го задължавали. Липсата на изискваната от процесуалния закон обективна, пълна и задълбочена доказателствена дейност на съда в конкретният случай , е възпрепятствала формирането на несъмнени и категорични изводи по фактите и като резултат от това - правилни изводи по правото.

Останалата част на мотивите въззивната инстанция прие за шаблонни до степен тяхната липса. В тях дори се съдържа абзац /лист 90, първи абзац на обратната страна/ описващ нарушение на районен съд, който абзац очевидно не е относим към настоящото дело, освен с това, че и в него се споменава и подсъдим и частен тъжител.

На следващо място от въззивната инстанция не може да се пренебрегне приетият за разглеждане граждански иск в наказателния процес от районния съд. При новото разглеждане на делото, ще следва да бъдат съблюдавани и преценени реда и начина за приемане на гражданския иск в наказателното производство, ще следва да бъде отговорено на въпроса, редовно ли е сезиран първоинстанционният съд с искане за конституиране на тъжителя, в качеството му на граждански ищец, настъпилите предполагаеми вреди, вида настъпила вреди / имуществени, неимуществени/, за кои престъпления и срещу кои лица, солидарно или разделно, времевият периода на исканото обезщетение и стриктно съобразяване с процесуалния ред за приемането и 3 разглеждането му.

Тези констатации на въззивната инстанция, водят до единствения възможен в настоящия случай извод, а именно че постановената присъда следва да бъде отменена с произтичащите от това процесуални последици и върната за ново разглеждане от друг състав на първия съд.

Въззивният съд не следва да се произнася по искането на защитата на подс.С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, тъй като с оглед изхода на делото, на този етап от наказателното производството не е възможно да се извърши преценка налице ли са предпоставките на чл. 189, ал. 3 от НПК за присъждане на разноски.

С оглед на изложеното и на основание чл. 335 ал. 2 във вр. с чл. 348 ал. 3 п. 2 от НПК ,въззивният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 36/14.02.2024г. по НЧХД № 1930/ 2022 г. на Варненски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

На страните по делото да се връчат съобщения за изготвеното решение на осн.чл.340,ал. 2, изр.2 от НПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4