Решение № 6753 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6753 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Н. СТ. при участието на секретаря Б. ХР. Р. като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110102935 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу В. Б. Н., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1591,36 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 195,50 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.05.2022 г., сумата от 27,28 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.

05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,42 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.05.2022 г., за които суми на 14.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 31710/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.

***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. *** , като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение 1 на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника В. Б.

Н., чрез назначения от съда особен представител адв. Я..

В откритото съдебно заседание по делото на 13.02.2024 г.особеният представител адв. Я. оспорва ответницата да има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. Твърди, че по делото няма доказателства, че ответницата е приела наследството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответницата топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответницата е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответницата (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед становището на ответника, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 153 ГПК, с протоколно определение от 13.02.2024 г., са отделени обстоятелствата, че ищецът е доставял до топлоснабдения имот топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност.

Предвид изложеното, спорен между страните е единствено въпросът дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото по делото няма доказателства, че същата е приела наследството на своя наследодател Б. Д. Н..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В настоящия случай не е спорно по делото, а и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № ***, том ***, дело 3801/93 г., се установява, че на 01.03.1993 г. В. Ф. А. е дарила на сина си Б. Д. Н. следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в ж.к. „***“, ет. ***, стар адрес: блок № ***, бул. „***“. Видно от приетото удостоверение, изх. № Д108-004/13.08.2023 г. от 2

СО, район „***“ стар адрес – гр. ***бул. „***“, бл. *** е идентичен с адрес – гр. ***, район „ ***“, ж.к. „***“, бл. ***. От приетото по делото удостоверение за наследници, изх. № ***/***г., издадено от СО, район „***“, се установява, че Б. Д. Н. е починал на 16.11.2001 г., като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон Д. Б. Н. /син/ и ответница В. Б.

Н. /дъщеря/. Следователно по силата на наследствено правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 5 ЗН, ответницата е носител на правото на собственост по отношение на ½ ид.ч. част от процесния недвижим имот. С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описания придобивен способ ответницата е станала собственик на ½ ид.ч. част от имота, тя има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство (в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС).

Ответницата е пряк наследник на собственика на имота Б. Д. Н., който е починал и няма данни да се е отказала от наследството или да го е приела по опис, поради което съдът приема, че именно тя е задължена да заплаща ½ част от стойността на доставената до имота топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от 28.11.2001 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.

С оглед изложеното, съдът намира за установено по делото, че през процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в твърдяния обем, като за ответницата е възникнало задължение за заплащане на същата, съобразно квотата си в съсобствеността, или за сумата от 1591,36 лв.

Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.06.2022 г. до окончателното плащане.

По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, съдът приема следното:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното 3 от страните.

Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.

Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата за задължението за първия отчетен период, считано 15.09.2020 г., за втория отчетен период – считано от 15.09.2021 г.

При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 195,50 лв.