Решение № 122 от 25.06.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 269/2026
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Веселин Димитров Хаджиев, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1, т.2, б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.59 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Д. Хаджиев
Членове:
Велина Ем. Антонова
Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20265000600269 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение № 460/28.05.2026г., постановено по НОХД № 547/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, е приведено в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 НК, по отношение на Р. Ю. П. отложеното, съгласно чл.66 от НК, наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 521/2021г. по описа на Районен съд гр.Царево, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНСЗ е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.59 от НК от приведеното наказание осем месеца лишаване от свобода е приспаднато времето, през което Р. Ю. П. е бил задържан по ЗМВР, по чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест по реда на НПК по НОХД № 521/2021г. по описа на Районен съд гр.Царево.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Кр.Д., защитник на осъдения П., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за изменение на определението, като се определи първоначален „общ“ 1 режим за изтърпяване на наказанието, наложено по НОХД № 521/2021г. по описа на Районен съд гр.Царево.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е основателна и следва да се уважи. Намира, че атакуваният съдебен акт трябва да се измени, като определеното наказание по НОХД № 521/2021г. по описа на Районен съд гр.Царево се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Осъденият П. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения и искане. Молят да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на активираната санкция.
Осъденият П., в последната си дума, иска да изтърпи наказанието осем месеца лишаване от свобода при „общ“ режим
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери обжалваното определение изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Въззивната инстанция счита, че в хода на съдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да се санира от настоящия съдебен състав.
Видно от протокол № 775/28.05.2026г. /л.117-118 от НОХД ОС гр.Пловдив/ от съдебното заседание, проведено за времето от 15:00 часа до 15:38 часа, първоинстанционният съд, след тайно съвещание, е обявил на страните обжалваното определение, като им е разяснил, че то подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.Пловдив по реда на глава 21 от НПК.
При внимателно запознаване с актовете по НОХД № 547/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, касаещи производството по чл.68, ал.1 от НК, се установява, че същите са подписани електронно в ЕИСС, както следва:
- протокол № 775/28.05.2026г. е подписан от съдебния секретар на 28.05.2026г. в 16:28:34 часа, а от съдията на 28.05.2026г. в 16:43:44 часа;
- определение № 460/28.05.2026г. е подписано от съдията на 28.05.2026г. в 18:32:27 часа.
2
При това развитие на съдебното заседание във времето не може да се заключи, че „така приложеното определение“ е било обявено на страните.
Същото е въведено в ЕИСС близо три часа след приключване на заседанието.
Този отрязък от време надхвърля необходимото за евентуално редактиране на съдебния акт и технически проблеми при въвеждането му в ЕИСС.
Следователно след тайното съвещание първостепенният съд не е обективирал съдържанието на определението си. Необявяването му е процесуално нарушение от категорията на абсолютните. То е равнозначно на липса на мотиви, тъй като страните са били лишени от правото си да разберат действителната воля на решаващия съд по предмета на делото. Накърнено е било процесуалното им право да получат в пълен обем охрана на своите интереси чрез достъп до съд.
Практиката на Европейския съд по правата на човека е последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат ясни и изчерпателни мотиви в съдебните си актове, което е предпоставка за пълноценно упражняване на правото на обжалване. Неизлагането на съображения ограничава справедливостта в процеса.
Необявяването на съдържанието на контролираното определение е процесуално нарушение, което е неотстранимо от въззивния съдебен състав, тъй като би лишило страните от една инстанция, и има за последица отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив.
Въззивният съд намира, че за прецизност следва да посочи и следното:
Необходимо е след даване ход на делото предложението на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за образуване на производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.68 от НК да се докладва. Разясняването на неговата същност само на осъденото лице не е достатъчно, тъй като има и други страни в процеса.
На следващо място, проверяваният съдебен акт е необоснован. При визиране на второто осъждане на осъдения П., това по НОХД № 547/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, не е посочено кога е извършено престъплението по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, за което е признат за виновно извършил, за да се прецени дали е осъществено в изпитателния срок 3 на първото - това по НОХД № 521/2021г. по описа на Районен съд гр.Царево.
Горното деяние по чл.321 от НК - участие в организирана престъпна група е престъпление, което трае непрекъснато, т.е. продължено престъпление, а не, както е приел първоинстанционният съд, продължавано престъпление.
Незаконосъобразен е изводът на контролирания съд, че активираната санкция от осем месеца лишаване от свобода, определена по НОХД № 521/2021г. по описа на Районен съд гр.Царево, следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНСЗ.
В чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС законодателят е определил случаите, в които първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е строг. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС се отнася само до наложеното по съответното производство наказание, в случая по НОХД № 547/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, но не и за привежданото в изпълнение - това по НОХД № 521/2021г. по описа на Районен съд гр.Царево. Последното е осем месеца лишаване от свобода. Не попада в нито една от хипотезите на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което и първоначално определеният режим за неговото изтърпяване следва да е „общ“ съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, а не „строг“. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /Решение № 214/05.11.2018г. на ВКС по н. д. № 912/2018г., I н. о., Решение № 391/26.10.2023г. на ВКС по н. д. № 522/2023г., II н. о., НК/
Първостепенният съд, в обстоятелствената част на определението си, не е взел отношение по приложението на разпоредбата на чл.59 от НК.
Сторил е това в диспозитива му, използвайки обща формулировка, опитвайки се да обхване всички хипотези, при които следва да се извърши приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода. Липсва обаче задължителната конкретика коя дата или кой период от време трябва да се зачете и в какво съотношение. Подобен подход, който се наблюдава и в съдебния акт на Районен съд гр.Царево, не следва да се толерира, тъй като би създал затруднения при изпълнение на контролирания съдебен акт в тази му част, а може да има и неблагоприятни последици за осъденото лице.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 460/28.05.2026г., постановено по НОХД № 547/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5