Определение № 17815 от 22.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17815 гр. София, 22.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20261100506562 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на П. Х. С., срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 60972/2016 г. на Софийския районен съд, 76 състав, с която П. Х. С. е осъден да заплати на ЕОС “Матрикс“ ЕООД сумата от 2765, 19 лв., дължима по Договор от 17.10.2017 г. и цедирана впоследствие, заедно със законната лихва за периода от 27.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 382, 08 лв. – разноски по делото, от които 55, 30 лв. – държавна такса и 326, 08 лв. – адвокатско възнаграждение.

Във възражението се поддържа, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение и връчването й по реда на чл. 47 ГПК, длъжникът не е имал постоянно местопребиваване на територията на Република България, а такова в Република Франция, където живее от 2012 г. насам. Сочи се, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 20.04.2026 г., когато на упълномощен от него адвокат е връчена призовка за доброволно изпълнение, заедно с издаден изпълнителен лист. Моли съда да приеме подаденото възражение, да постанови спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение и да разпореди делото да се изпрати на СРС, който да продължи производството по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от заявителя ЕОС “Матрикс“ ЕООД, в който се излагат съображения за недопустимост на възражението като подадено извън срока по чл.423, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност се поддържа, че не се установява длъжникът да е имал обичайно пребиваване по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК извън страната, като заповедта за изпълнение му е била надлежно връчена.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по възражението намира за установено следното:

Към възражението по чл. 423 ГПК е приложено съобщение за образуване на 1 изпълнително дело с изх. № 12073/20.04.2026 г., което е получено от адв. В. В. /с надлежно учредена представителна власт за длъжника/ на 20.04.2026 г. и при липса на данни в обратен смисъл, настоящият състав приема, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение на 20.04.2026 г., поради което едномесечният преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК за подаване на възражението е спазен и същото се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество възражението е основателно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Твърденията на П. Х. С., че в периода на връчване на заповедта за изпълнение е бил с обичано местопребиваване в Република Франция, попада в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК. Този фактически състав предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да упражни правата си по чл. 414 ГПК, защото заповедта не му е била връчена лично, да подаде възражение пред въззивния съд. Визираното основание, за разлика от хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, не съдържа изискване съдът да е допуснал нарушение на процесуалните правила при връчване на заповедта за изпълнение, като законодателят е отдал значение на факта, че след като не е връчена лично на длъжника заповедта за изпълнение, при отсъствието му от страната, макар правилата на призоваването да са привидно спазени, той обективно не е имал възможност да узнае за нея и да упражни правото си на възражение по чл. 414 ГПК.

Макар терминът „обичайно местопребиваване“ да не е дефиниран в ГПК, по аргумент от чл. 48, ал. 7 КМЧП следва да се разбира, че това е мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

По делото са представени в оригинал и заверени преписи следните документи: безсрочен трудов договор от 05.09.2016 г., сключен с френско дружество, договор за наем на жилище във Франция от 18.04.2014 г., официални документи от френската система за социално, песионно и здравно осигуряване, от които се установява, отразения за длъжника осигурителен стаж за периода от 2010 до 2022 г., както и фрески документ за самоличност на длъжника и здравноосигурителна карта.

2

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че молителят безспорно е установил, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение, включително и към момента на връчване по реда на чл. 47 ГПК не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което и не е могъл да получи лично издадената срещу него заповед за изпълнение.

По изложените съображения следва да се приеме, че са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което подаденото възражение срещу издадената от СРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде прието. Тъй като заповедта е била издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, същата, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.03.2017 г., следва служебно да бъдат обезсилени по отношение на П. Х. С., като последица от приемане на възражение по аргумент от чл. 423, ал. 3, изр. четвърто от ГПК.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и с оглед задължителните указанията в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение и окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК възражението на П. Х. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******** и съдебен адрес: гр. София, бул. “******** срещу издадената в полза на ЕОС “Матрикс“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 60972/2016 г. на Софийския районен съд, 76 състав.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. четвърто от ГПК, издадената в полза на ЕОС “Матрикс“ ЕООД срещу П. Х. С., ЕГН: ********** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2016 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.03.2017 г. за сумата от 2765, 19 лв., дължима по Договор от 17.10.2017 г. и цедирана впоследствие, заедно със законната лихва за периода от 27.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 382, 08 лв. – разноски по делото, от които 55, 30 лв. – държавна такса и 326, 08 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4