Решение № 455 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110162779 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, против Д. Ч. Б., ЕГН **********, С. Ч. А., ЕГН **********, Д. Х. П., ЕГН **********, З. Х. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на неиния баща Х. П., Р. М. Ц., ЕГН **********, чрез законния му представител и баща М. С., и Ю. М. Ц., ЕГН **********, чрез законния му представител и баща М. С., с искане да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност при следните квоти следните суми:

1. Д. Ч. Б. - 2/8 - сумата от 1224.43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 207.64 лв. - законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021г. в размер на 8.89 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 2,00 лв. - лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г.;

2. С. Ч. А. - 2/8 - сумата от 1224.42 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 207.64 лв. - законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021г. в размер на 8.89 лв. 1 главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 2, 00 лв. - лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г.;

3. Д. Х. П. - 1/8 - сумата от 612.22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 103.82 лв. - законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021г. в размер на 4.44 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 1, 00 лв. - лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г.;

4. З. Х. П. - 1/8 - сумата от 612.21 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 103.82 лв. - законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 10.2019 r. - м. 04.2021r. в размер на 4.45 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 1, 00 лв. - лихва върху главницата ф / Стр.ЗотЗ за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г.;

5. Р. М. Ц. - 1/8 - сумата от 612.21 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 103.82 лв. - законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021г. в размер на 4.45 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 1, 00 лв. - лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г.;

6. Ю. М. Ц. - 1/8 - сумата от 612.21 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 103.82 лв. - законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021г. в размер на 4.44 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 1, 2

00 лв. - лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ********************, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Ч. А., Д. П., З. П., Р. Ц. и Ю. Ц. не подават отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Б., чрез назначения от съда особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на ел. енергия, поради което не е налице облигационна връзка между страните. Оспорва сключения договор между ЕС и „Термокомплект“ ООД като нищожен, оспорва положените подписи от етажните собственици. Оспорва правилното отчитане на дяловото разпределение. Оспорва дължимостта на претендираните лихви, доколкото ответникът е поканен да заплати главниците. Прави възражение за погасителна давност.

По делото е конституирано трето лице-погамач „ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:

3 съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност се установява, че ответниците са били собственици на топлоснабдения имот за процесния период. По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.12.1985г., по силата на който Д.

К. Б. и Д.С. Б.а са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот. Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение №3, том I, рег. № 375, дело №3 от 2023г. по описа на нотариус М.Е., след процесния период ответницата С. А. е дарила на ответника Д. Б. притежаваната от нея ¼ идеална част от процесния имот, като същата е удостоверила правото си на собственост с посочения по-горе Договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.12.1985г., както и удостоверение за наследници на посочените в договора лица. По делото е приет и Нотариален акт за покупко-продажба № 31, том I, рег. №1952, дело 31 от 2023г. по описа на нотариус М.Е., ответниците Д. Ч. Б., З. Х. П., малолетна, действаща чрез законния й представител, Д. Х. П., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си, Р.

М. Ц., малолетен, действащ чрез законния си представител, и Ю. М. Ц., малолетен, действащ чрез законния си представител, продават на М. П. М., процесния топлоснабден имот при квоти : ½ за първия и по 1/8 за останалите.

Отново видно от нотариалния акт продавачите са удостоверили правото си на собственост с посочения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.12.1985г., както и удостоверение за наследници на посочените в договора лица. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че за исковия период ответниците са били собственици на имота и в това си качество са били клиенти на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот. Следва да се държи сметка, че в 4 производството не се проведе и никакво насрещно доказване по отношение на това обстоятелство отстрана на ответника Д. Ч., който единствен оспорва иска по основание. Съдът отчита, че същият няма задължението да установява, че не е собственик, което първо не е в негова доказателствена тежест, а освен това представлява отрицателен факт, но въпреки това отчита, че оспорването на собствеността е голословно и неподкрепено от други твърдения, възражения, оспорвания или доказателства.

Предвид гореизложеното, искът се явява основателен по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.