Решение № 64 от 27.03.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Карнобат, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20252130101132 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът Н. Г. В. с която той е предявил срещу ответницата И. Г. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД с които същият ищец Н. Г. В. моли съда да постанови решение с което да осъди ответницата И. Г. И. да му заплати сумата от 25000 лв. с равностойност на 12782, 30 евро представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от страна на И. И. за периода от 03.12.2021 г. до 08.07.2021 г. , които неимуществени вреди са му причинени от извършено спрямо него от ответницата И. непозволено увреждане – изразяващо се в неизпълнение от нейна страна на влязло в законна сила съдебно решение № 260081 от 02.02.2021 г. на РС С. постановено по гр.д. № 110 /2020 г. по описа на РС С. във връзка с осъществяването на режима на лични контакти между ищеца Н. В. и общото дете на страните по делото К. Н. В. , родителските права по отношение на същото дете се упражнявали от ответницата И. И.- тъй като нямал затова възможност да взема и връща малолетното си дете К. Н. В. респ. нямал възможност да осъществи със същото си дете определения му режим на лични отношения в горепосочения период с горепосоченото съдебно решение и които се изразяват в причинени тежки душевни болки и страдания, увреждания на психиката му , страхове и фобии, , както и осъждането на ответницата И. И. да заплати на ищецът Н. В. сумата от 1080 лв. с равностойност на 552, 20 евро представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на същото причинено от ответницата И. И. непозволено увреждане за периода от 03.12.2021 г. до 08.07.2022 г. , включващи направените разходи от него изразяващи се в платено от ищеца В. гориво за лек автомобил за пътуване от гр. С. до гр. С. и обратно и за пътуване от гр. С. до гр. Я. и обратно , както и осъждането на ответницата И. И. да заплати на ищеца Н. В. и допълнително сумата от 714, 30 лв. с равностойност на 365, 22 евро представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на същото причинено от ответницата И. И. непозволено увреждане за периода от 03.12.2021 г. до 08.07.2022 г. включващи ползваният от него за 15 работни дни неплатен годишен отпуск .

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява лично като за него не се явява и негов процесуален представител , като не е взел становище по отговора на исковата 1 молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ответникът посочен по- горе в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба чрез неговия пълномощник и процесуален представител , с която са предявени горепосочените осъдителни искове срещу него като ги счита за неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло . Същият ответник, редовно призован , се явява лично в съдебно заседание , като с него се явява и неговия процесуален представител в съдебно заседание , като по този начин той взема становище по повод на предявените срещу него горепосочени искове.като моли съда да ги отхвърли като неоснователни . Претендира за присъждане на разноски. В същото съдебно заседание на 08.01.2026 г. ответникът чрез неговия процесуален представител твърди , че понеже ищецът не се явява в това - първото съдебно заседание по делото , не е взел становище по отговора на ответника на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие , като затова са налице предпоставките по чл. 238 ал.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по настоящото дело и моли съдът да прекрати съдебното дирене по настоящото дело и да се произнесе с неприсъствено решение , като освен това понеже ищецът с поведението си е дал повод за завеждането на иска моли съдът да го осъди да заплати всички направени от ответника съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК.

В горепосоченото първо и единствено съдебното заседание по настоящото дело на дата 08.01.2026 г. е направено искане от страна на процесуалният представител на ответника за постановяване от съда на неприсъствено решение по така предявените искове на основание чл. 238 ал.2 от ГПК и съдът намира, че така направеното искане се явява напълно основателно поради следните съображения: ищецът не е взел становище по отговора на исковата молба на ответника , не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и не се явява той или негов процесуален представител в първото и единствено по делото съдебно заседание . Освен това на страните по делото са указани последиците по чл.

239 ал.1 т.1 от ГПК за неспазване на процесуалните срокове за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Освен това съдът намира, че исковете се явяват неоснователни с оглед на липсата на подкрепящи исковата молба писмени доказателства , като затова съдът прие, че в случая е налице предпоставката на чл. 239 ал.1 от ГПК . Затова съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение по иска респективно исковете по смисъла на чл. 238 ал.2 от ГПК.

Ответната страна е поискала да й бъдат присъдени направените от нея разноски по настоящото производство в размер на сумата от 1650 лв. с равностойност на 843, 63 евро , представляващи платено от нея адв. възнаграждение за които е представила договор за правна защита и съдействие , които съдът намира , че следва да й се присъдят., тъй като преценявайки същото искане съдът намира, че същото се явява напълно основателно с оглед отхвърлянето изцяло на така предявените от ищеца искове и тъй като ответника с поведението си не е дал повод за завеждането на настоящите искове.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД предявени от Н. Г.

В. с ЕГН ********** с адрес за призоваване – гр. С. *** чрез Д. Г.а В.а с ЕГН ********** срещу И. Г. И. с ЕГН ********** от гр. Я. ул. *** , същата с пълномощник адв. М. Х. ЯАК със съдебен адрес за призоваване гр. Я. ул. *** чрез адв. М. Х. – съдебен адресат за осъждането на ответницата И. Г. И. да му заплати сумата от 25000 лв.с равностойност на 12782, 30 евро представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от страна на И. И. за периода от 03.12.2021 г. до 08.07.2021 г. , които неимуществени вреди са 2 му причинени от извършено спрямо него от ответницата И. непозволено увреждане – изразяващо се в неизпълнение от нейна страна на влязло в законна сила съдебно решение № 260081 от 02.02.2021 г. на РС С. постановено по гр.д. № 110 /2020 г. по описа на РС С. във връзка с осъществяването на режима на лични контакти между ищеца Н. В. и общото дете на страните по делото К. Н. В. , родителските права по отношение на същото дете се упражнявали от ответницата И. И.- тъй като нямал затова възможност да взема и връща малолетното си дете К. Н. В. респ. нямал възможност да осъществи със същото си дете определения му режим на лични отношения в горепосочения период с горепосоченото съдебно решение и които се изразяват в причинени тежки душевни болки и страдания, увреждания на психиката му , страхове и фобии, , както и осъждането на ответницата И. И. да заплати на ищецът Н. В. сумата от 1080 лв.с равностойност на 552, 20 евро представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на същото причинено от ответницата И. И. непозволено увреждане за периода от 03.12.2021 г. до 08.07.2022 г. , включващи направените разходи от него изразяващи се в платено от ищеца В. гориво за лек автомобил за пътуване от гр. С. до гр. С. и обратно и за пътуване от гр. С. до гр. Я. и обратно , както и осъждането на ответницата И. И. да заплати на ищеца Н. В. и допълнително сумата от 714, 30 лв.с равностойност на 365, 22 евро представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на същото причинено от ответницата И. И. непозволено увреждане за периода от 03.12.2021 г. до 08.07.2022 г. включващи ползваният от него за 15 работни дни неплатен годишен отпуск като неоснователни и недоказани изцяло.

ОСЪЖДА Н. Г. В. с ЕГН ********** с адрес за призоваване – гр. С. *** чрез Д. Г.а В.а с ЕГН ********** да заплати на И. Г. И. с ЕГН ********** от гр. Я. ул. *** , същата с пълномощник адв. М. Х. ЯАК със съдебен адрес за призоваване гр. Я. ул. *** чрез адв. М.

Х. – съдебен адресат сумата от 1650 лв. с равностойност на 843, 63 евро представляваща направените от И. Г. И. съдебни разноски по настоящото гр.д. № 1132/ 2025 г. по описа на Районен съд Карнобат на основание чл. 78 ал.2 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________

3