Решение № 187 от 12.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Плевен, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря А. Г. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500113 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 54 от 29.10.2021 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по гр.д. № 695/2020 г., съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че ЕВГ. Й. Л., с постоянен адрес: с.***, общ.К., ул. „Й.К.“ №*, ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД гр.

София, ЕИК ***, сумата от 3338,68 лв., от които: 2909,03 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.май 2017 г. до м.април 2019 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 06.10.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 402,06 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 29.09.2020 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 23 лв. – главница за периода от м.септември 2017 г. до м.април 2019 г., ведно със законната лихва от 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4,59 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 29.09.2020 г., за която сума е издадена заповед № 507/20 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2020 г. по ч.гр.д. № 581/2020 г. по описа на Районен съд – 1

Кнежа.

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение от ЕВГ. Й. Л., подадена чрез процесуалния й представител адв. Р.Р.. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато от съда процесуално нарушение, а в частта му, в която се признава за установено вземане за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата на същото – решението се явява недопустимо. Изложени са подробни съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на обжалваното решение, както и частичното му обезсилване в недопустимата му според въззивницата част и отхвърляне на предявения иск, респективно частичното прекратяване на производството в недопустимата му част.

Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Становището е обосновано в представения писмен отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. Б. А..

Ответникът по въззивната жалба „Техем сървисис“ ЕООД, което дружество е било трето лице-помагач на ответника в първоинстанционното производство, не ангажира становище по жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба окръжният съд се е произнесъл с определението по чл. 267, ал. 1 ГПК от 01.03.2022 г.

По същество жалбата е частично основателна, предвид следните съображения:

Видно е от данните по делото, че в полза на „Топлофикация София” ЕАД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2020 г. по ч.гр.д. № 581/2020 г. по описа на Кнежански районен съд, срещу длъжника ЕВГ. Й. Л. за посоченото в заявлението вземане, основано на твърденията на заявителя за предоставена, но незаплатена топлинна енергия в периода 05.2017 г. до 04.2019 г. и дялово разпределение в периода 09.2017 г. до 04.2019 г. за топлоснабден имот с административен адрес: гр.

София 1592, общ. Искър, ж.к. „Дружба-1“ бл. 115, вх. Б, ап. 39, с абонатен № ***.

2

Постъпило е възражение от длъжника Е.Л. по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта, при което заявителят в срок е предявил положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Предмет на иска е установяване дължимостта на присъденото със заповедта в полза на „Топлофикация – София” ЕАД вземане в размер на сумата от 2909,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница от 06.10.2020 г. до изплащане на вземането, 402,06 лв. – мораторни лихви за забава от 15.09.2018 г. до 29.09.2020 г., 23 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница от 06.10.2020 г. до изплащане на вземането, 4,59 лв. – мораторни лихви от 31.10.2017 г. до 29.09.2020 г., както и сторените в заповедното производство деловодни разноски.

Ответницата Е.Л. е оспорила основателността на исковата претенция.

Оспорила е качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди, както и методиката, по която ищцовото дружество е начислило процесните суми за топлинна енергия и за дялово разпределение. Направила е възражение, че претендираните суми са недължими, като погасени по давност.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява по безспорен начин, че жилището на ответницата с административен адрес: гр. София 1592, общ. Искър, ж.к. „Дружба-1“ бл. 115, вх. Б, ап. 39, се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, като отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия се извършва от „Техем Сървисиз” ЕООД, както и че за същия имот при ищцовото дружество съществува партида с абонатен № ***. Партидата е открита на собственика Й. Д. К., б.ж. на с.***, починал на ***1 г., чийто единствен наследник се явява ответницата ЕВГ. Й. Л., която е негова дъщеря. Следва да бъде посочено също така, че по повод начисляването на суми за използвана топлинна енергия в процесния имот през предходни периоди Е.Л. е депозирала жалба пред ответното дружество през 2017 г., а също така е завела отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД за недължимост на суми, представляващи стойността на доставена и незаплатена топлинна 3 енергия в предходен период, които обстоятелства опровергават наведените от нея по настоящото дело твърдения, че не притежава качество на потребител на топлинна енергия за същия недвижим имот.

Правният спор в случая следва да бъде разгледан на плоскостта на законовия регламент, даден със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.

Съгласно въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават по презумпция клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.

В този смисъл и въз основа на доказателствения материал по делото въззивната инстанция приема за установено по безспорен начин, че ответницата Е.Л., която е въззивник в настоящото производство, притежава качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и между нея и ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни актове.

Ползването на топлинна енергия в жилището на ответницата през процесния период е било отчитано в съответствие с нормативните изисквания. Този извод се налага, тъй като отчетите на дружеството, осъществяващо дяловото разпределение, са възпроизведени в счетоводните данни на ищеца, въз основа на които е изготвено приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза.

Установява се от заключението на вещото лице, че дължимите суми за топлинна енергия през процесния период – м.05.2017 г. до м.04.2019 г. не са заплатени от ответницата Е.Л.. От заключението е видно, че за целия процесен период са издавани фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за имота на ответницата /отразени в Таблица 1 и Таблица 2/, като дружеството, осъществяващо дялово разпределение – „Техем сървисис“ 4

ЕООД е изготвило изравнителни сметки за имота, които са въвеждани в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД. Според заключението общо дължимата сума за топлинна енергия за целия процесен период възлиза на 2909,03 лв., а общо дължимата сума за извършеното дялово разпределение, съобразно издадените фактури за дялово разпределение за претендирания периода м.09.2017 г. до м.04.2019 г. е 23 лв. В заключението е определена също така дължимата законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, която е в размер на 427,76 лв., като е посочено изрично, че „Топлофикация София“ ЕАД е начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Пред настоящата инстанция остава спорен и въпросът относно наличието на погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане, по който въпрос първоинстанционният съд не се е произнесъл, въпреки своевременно направеното от страна на ответницата възражение за погасителна давност, обективирано в писмения отговор на исковата молба.

Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период наредба за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислените суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, 5 отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи обаче това „изравнително“ вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е. задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

Съгласно действалите през процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиент в сграда етажна собственост, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 3.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят – чл. 33, ал. 1 от общите условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, като в този случай, според чл. 33, ал. 2 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.