Решение № 3662 от 13.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3662 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова в присъствието на прокурора Н. Анг. Н. като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20233110106401 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от Р. Д. И. срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в шок, паника, страх, унижения и притеснения, загуба на сън и причинено злепоставяне на доброто й име пред обществото, неудобство пред хората, близки и познати от средата й, причинени от неправомерното й обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. чл.256 ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.3, във вр. с ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за които е била привлечена като обвиняема по ДП № 486/** г. описа на ОД МВР - Варна и в последствие като подсъдима по НОХД № 357/** г.. по описа на Окръжен съд гр.Варна, приключило с оправдателна присъда, по ВНОХД № 347/** г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдена оправдателната присъда на ВОС и по КНД № 477/** г. по описа на Върховен касационен съд Първо НО, с което е оставено в сила Решение № 60/15.04.** г. по ВНОХД № 347/** г. и с което е била окончателно оправдана, ведно с дължимата законова лихва върху присъдената сума, считано от 24.10.** г. - датата на 1 постановяване на решението но КНД № 477/** г. по описа на Върховен касационен съд Първо НО, като и сумата от 4500 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатен хонорар на защитник по НОХД № 357/** г. пред трите съдебни инстанции, по договори за правна защита и съдействие от 12.05.** г, от 16.02.** г. и от 20.09.** г., ведно с дължимата мораторна лихва върху тази сума в размер на 260 лева, считано от 24.10.** г. - датата на постановяване на решението на ВКС по КНД № 477/** г. до датата на завеждане на исковата молба пред съда - 18.05.2023 г., а след тази дата дължимата законова лихва до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 20.09.** г. с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Варна била привлечена в качеството на обвиняем по ДП № 486/** г. описа на ОД МВР- Варна, образувано по пр.пр. № 12456/**г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Варна, за извършено престъпление по чд.256, ал. 3, вр.ал.2, вр.ал.1,пр.1,вр.чл.26, ал.1 от НК. Първоначално по преписката, а след това и по ДП била разпитвана като свидетел и подробно обяснила причините за сключването на инкриминираната сделка от името на фирмата "** ООД, в която била съдружник и чиято дейност бе предмет на проверката. Въпросът, за който била повдигнато обвинението бил разглеждан по адм. дело № 8208/** г. по описа на Върховен административен съд 8-мо, което било представено като доказателства по преписката. Очаквала обясненията й и представените доказателства и най-вече влязлото в сила решение на Върховен административен съд / касаещо същият казус /да бъдат обективно преценени от Прокуратурата, но на 20.09.20 г. изпаднала в шок от повдигнатото ми обвинение. На 19.01.** г. за втори път била привлечена като обвиняем по ДП № 486/** г. описа на ОД МВР- Варна за същото престъпление по чл.256, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1,пр.1,вр.чл.26, ал.1 от НК . Със страх и огромни притеснения очаквала развитието на процеса, като имала надежда, че Прокуратурата ще оцени важността на изводите в решението по адм. дело № 8208/** г. по описа на Върховен административен съд 8-мо отделение и няма да внесе обвинителен акт. Изпитвала огромен страх от несправедливо и незаконосъобразно осъждане, загубила съня си. Не само, че не можела да спи, но и не можела и да изпълнява задълженията си на работа и в семейството си, което разбрало за проблемите ми. Притеснявала се от това, че не може да бъда пълноценна като майка, вкл. в помощта към сина й роден 2 на ** г. и бил ученик в този период. На 30.03.** г. бил внесен обвинителен акт в Окръжен съд - гр. Варна срещу нея, въз основа на който било образувано НОХД № 357/** г., по което били проведени разпоредително и съдебни заседания, в което участвала с двама защитници. В последното такова участващият прокурор поискал делото спрямо нея да приключи по повдигнатото от него в това с. з. обвинение по чл.256 ал.2 от НК, което е тежко по смисъла на чл.93 т. 7 от НК. Основание за това ново по вдигнато обвинение били представени документи , че въз основа на решение № 1728/10.02.** г. постановено по административно дело № 8208/** г. от 8-мо отделение на ВАС, сумата от 82 лева, представляваща особено големи размери следва да бъдат върнати. Сумата действително била преведена на "** ООД и това давало основание да й се предяви това обвинение. Прокурорът поискал да бъде постановена осъдителна присъда спрямо нея, именно по това обвинение, по което се предвиждало наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода и конфискация на цялото имущество и лишаване от права. В този момент не можела да прецени реално случващото се в съдебната зала, но изпитала огромен страх от несправедливо осъждане и то в новите параметри лишаване от свобода, които предполагали и евентуално ефективно наказание.

С присъда № 52/18.06.**г. по НОХД № 357/** г.. по описа на Окръжен съд гр.Варна била призната за невиновна в това, че : В периода от 19.12** год. до **.** год. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството на съдружник в "** ООД с ЕИК **, като посредствен извършител - чрез Д.Ив.Анд.., ЕГН ** / управител /, чрез използване на документ с невярно съдържание — справка-декларация за ДДС с вх. № 03002726743/14.11** г. по описа на ТД на НАП Варна за месец октомври**г., дневник за покупки към нея, данъчна фактура №**/25.10** г. издадена от «** Ено **» ЕООД с ЕИК ** на "** ООД с ЕИК **, получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери - в размер на 82 000 / осемдесет и две хиляди / лева, представляваща деклариран за възстановяване данък върху добавената стойност, поради което и на основание по чл.304 от НПК и била оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 256, ал.2, вр. ал. 1, пр.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Независимо от оправдателната присъда страховете й, че това дело ще продължи се оказаха основателни. Срещу постановената присъда бил подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Варна и въз основа на същият било образувано 3

ВНОХД № 347/** г. по описа на Апелативен съд - Варна. В съдебно заседание се явила с двамата си защитници, като участващият прокурор заявил, че поддържа протеста и иска да бъде призната за виновна. Отново била скована от смразяващ страх от несправедливо осъждане и затвор. Не знаела какво ще стане с нея, със семейството й и с детето й. Състав на ВАпС постановил Решение № 60/15.04.** г. по ВНОХД № 347/** г., с което потвърдил оправдателната присъда на Окръжен съд гр.Варна. Представител на Апелативна прокуратура изразил несъгласие с постановеното решение и отново подал протест, с който направил искане до ВКС решението на ВАпС да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, за да бъде постановено нова решение. Същият считал, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на закона. След като получила протеста страховете й от реално осъждане отново се върнаха. Делото било изпратено на ВКС и било насрочено съдебно заседание, в което представителят на ВКП поддържал протеста. За това била уведомена от защитника й, участвал по делото. С решение № 137/24.10.** г. по КНД № 477/** г. по описа на Върховен касационен съд Първо НО съдебният състав оставил в сила Решение № 60/15.04.** г. по ВНОХД №347/** г. по описа на Апелативен съд гр.Варна. Излага, че цялата история срещу нея започнала през ** г. и продължила шест години и едва в края на ** г., когато била напълно оправдана. Твърди, че през тези две години след привличането й като обвиняема, животът й се променил драстично. Загубила съня си, будела се нощем, сънувала кошмари. Престанала да общува даже с роднини и хора от най-близкото ми обкръжение. Отчуждила се от съпруга й.

Детето й страдало, че не му обръща достатъчно внимание, вкл. и за подготовката за училище. Избягвала публичните прояви и не водела детето си на никакви прояви, театър, кино и пр. Срамувала се да отида даже в магазина, в който работела, заради клиентите, които я познавали от години. През този период по предписание на лекар започнала да приема антидепресанти. Освен това отслабнала с 10 килограма, придобила нездрав вид. Според нея постепенно от ежедневния стрес предизвикан от несправедливото обвинение се разболяла и на 16.11.** г. била приета за планова операция в Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. Д-р Д. Стаматов - Варна” ЕООД с окончателна диагноза: Субмукозен лейомиом на матката и на 17.11.** г. била подложена на операция. На 4

18.11.** г. била изписана от болницата и й било назначено медикаментозно лечение, антибиотична профилактика, без тежки физически натоварвания.

Свързвала появата на това заболяване единствено с повдигнатите обвинения.

Претърпяла ужас, почувствала се унизена, когато при привличането й като обвиняема в ОД МВР трябвало да бъда снимана като криминален субект, да й се вземат пръстови отпечатъци и пр. Чувството било същото и при поредицата от явявания в различните инстанции на съда. Това никога нямало да се изтрие от съзнанието й. Все още не можела напълно да се съвземе от преживения кошмар по време на водене на ДП, както и по време на делата в съда. На 11.11.** г. подала молба до ОД на МВР гр.Варна, с която молела да бъде заличена криминалната й регистрация в масивите на МВР по ДП № 486/**г. по описа на ОД МВР-Варна, по пр.пр.№ 12456/**г. по описа на ВОП, тъй като наказателното дело срещу нея приключило с потвърждаване оправдателното решение на ВАпС от състав на ВКС на 24.10.** г. по НД № 477/** г.- Първо НО. Всички тези негативни Е.ции представлявали неимуществени вреди, изразяващи се в паника, шок, страх, унижения и притеснения, загуба на сън и причинено злепоставяне на доброто й име пред обществото и колегите й, неудобство пред хората, близки и познати от средата й, причинени от неправомерното й обвинение за извършено тежко умишлено престъпление. По делото заплатила за защита на един адвокат общо сумата от 4500. л е в а по договори за правна защита и съдействие от 12.05.** г, от 16.02.** г. и от 20.09.** г. , поради което ги претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатен хонорар на защитник по НОХД № 357/** г. по описа Окръжен съд гр.Варна ВНОХД № 347/** г. по описа на Апелативен съд - Варна и по КНД № 477/** г. по описа на Върховен касационен съд Първо Н.О. за участието му пред трите съдебни инстанции.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратура на република България е депозирала отговор по иска, в който е изразено становище за неоснователност на същия. Излага се, че предявеният иск за недоказан.Претенцията за неимуществени вреди се оспорва по размер като прекомерно завишена. В исковата молба не били посочени конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищцата, които по ради знанието си, че срещу нея се води наказателно производство, да са 5 дЕ.нстрирали негативно отношение, което да е рефлектирало върху нея.

Чувствата на стрес, безпокойство, злепоставяне и уронване на доброто й име били изцяло продукт на вътрешното възприятие на ищцата. Нямало доказателства относно това каква е личността на ищцата, как е повлияло това, че е предадена на съд и в каква степен са били накърнени доброто име и честта й. нямало страдания, които претендирала ищцата, които да с такъв интензитет, който да е довел до преживяване на повече от обичайното за подобна ситуация. Приложената медицинска документация не доказвала причинна връзка между обвинението и влошеното здравословно състояние на ищцата. Тези твърдения били изцяло плод на личните й усещания. Твърди се, че прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала информация за воденото срещу ищцата досъдебно производство и повдигнатото й обвинение. Не били представени никакви доказателства за това, че твърдените от И. стрес, безпокойство, злепоставяне и уронване на доброто й име в обществото, депресия, чувство на безпомощност, липса на апетит, безсъние, и страх за бъдещето й и бъдещето на децата й, обида, срам и неудобство, както и промяната в поведението й спрямо децата и мъжа, се намират в пряка и непосредствена връзка с повдигнатите й обвинения за разследваното престъпление. Сочи се, че ищцата имала качеството на обвиняЕ. лице за срок от малко повече от шест месеца - от привличането й в качеството на обвиняем на 20.09.**г. до 30.03.**г. - датата на образуване на НОХД № 357/**г. по описа на ОС - Варна. Предвид факта, че й било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 256, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26 от НК, можело да се направи извод, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност. Взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“ била възможно най-леката според НПК. Освен това липсвали твърдения и доказателства за интензивно провеждани процесуалноследствени действия с участието на ищцата. От първоначалното й привличане като обвиняем на 20.09.**г. до влизане в сила на присъдата в сила - 24.10.**г. били минали малко повече от две години - време, през което делото било внесено за разглеждане и преминало през трите възможни съдебни инстанции. Излага се, че този период на развитие на наказателния процес е напълно разумен. Излага се, че Прокуратурата на РБ отговаря единствено за досъдебната фаза, тъй като след приключване на досъдебното производство и внасяне на материалите в съда, ръководно- решаващият орган е друг и от 6 неговите действия, както и от процесуалното поведение на другите участници в процеса, зависила до голяма степен неговата продължителност. Срокът бил разумен и не били налице нарушения на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 22, ал. 2 от НПК. Твърдели се, но не били ангажирани доказателства и за интензивни действия по разследване и други процесуални действия с участието на ищцата. Възразява се и срещу исканото обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи извършените от ищцата разходи по заплащане на възнаграждения за ангажиране на защитник в наказателното производство, в размер на 4 500 лв. Приложените договори за правна защита и съдействие от 12.05.21 г., 16.02.22 г. и 20.09.22 г. удостоверявали уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в претендиралия размер, но липсвали доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. Поради тази причина се твърди, че това възнаграждение е прекомерно. Сочи се, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, доколкото имайки качеството на управител на посоченото в диспозитивите на повдигнатите й обвинения дружество, ищцата сама дала повод за проведеното срещу нея наказателно производство.