Решение № 23 от 31.03.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Тетевен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно наказателно дело № 20254330200331 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. Д. А. , гражданин на У. , род. На .....г, притежаващ единно разрешение за пребиваване и работа №RA0999725 срещу Наказателно постановление № 310000505/02.10.2025 г. на В.С. началник

ОО“АА“ ,Областен отдел „Автомобилна

Администрация“-Ловеч, с което на лицето било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева /102,26 евро /, на основание чл. 105, ал. 1 от З.Ав.Пр. за това ,че на 02.10.2025г по път I-3, км.57+100,гр. Я. , С. в посока С. жалбоподателя ,управлявайки МПС „М.А.“, с рег.№ххххх от категория 3, собственост на „СС.Л.“ООД с прикачено към него ремарке „Ш5“ ,с рег.№ хххххххххх от кат. О4 като извършва международен превоз на товари с лиценз ЧМР 19238250/01.10.2025г при маршрут Румъния-България не представя карта за квалификация на водача по см. Чл.7б ал.5 от З.Ав.Пр.

Жалбоподателят изтъква, че е назначен на работа по трудов договор като шофьор в международни превози в „СС.Л.“ООД-С., което дружество е лицензиран международен превозвач,специализирано в транспорт на стоки , за които е необходим специален температурен режим.Към датата на проверката пребивавал в България два месеца и на датата на проверката 02.10.2025г, тъй като не говори български и не разбрал какъв документ му искали проверяващите и за какво нарушение е наказан.В резултат на проверката на водача е издаден АУАН ,НП и заповед за прилагане на ПАМ, без да е дадена възможност лицето да се запознае с тези актове , съдържанието на актовете било напълно неразбираеми за него и не му бил осигурен преводач.моли да бъде отменено наказателното постановление.

Производството по делото е било прекратено с протоколно определение от 03.12.2025г. на осн. чл.79б ал.2 от ЗАНН , тъй като глобата е заплатена от жалбоподателя , същото е отменено с определение по ч.к.н.а №14/2026г на Ад.С.Л.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява .Въззиваемата страна също не изпраща представител.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 02.10.2025г. свидетелите служители на администартивно наказващия орган А. А. Д. и И. Ц. М. били на работа на път I-3 Я. , С. , спрели за проверка жалбоподателя , който не представил карта за квалификация на водача. За преводач ползвали собственика на фирмата , където работи на жалбоподателя , тъй като последния го набрал по телефона за да му обяснят за какво иде реч, управителят разговарял с водача , който след разговора отишъл да плати глобата. Видно от представените доказателства по делото е представен и платежен документ за заплатена глоба от 02.10.2025г.

Въз основа на съставения акт на 02.10.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на което N.A. / Н. Д. А./ била наложена глоба в размер на 200, 00 лв./102,26 евро /, за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите А. А. Д. и И. Ц. М. , както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законово установените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят е разговарял с управителя на дружеството което работи , като последния по телефона му е разяснил за какво му се съставя АУАН и НП , предвид на което същия е заплатил глобата в същия ден, видно от представения платежен документ. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 58, ал.

1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната разпоредба задължава водачите на превозни средства, извършващи международни превози на пътници и товари, да отговарят на определени изисквания, между които и да притежават валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Този нормативен акт е Наредба № 41/4.08.2008 г., в § 4 от ПЗР на която изрично е посочено, че се издава на основание чл. 7б, ал. 5 ЗАвП (сега ал. 9).

Понятието "международен превоз" е дефинирано в § 1, т. 14 от ДР на З.Ав.Пр. като превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. От посочения в НП и АУАН с лиценз ЧМР 19238250/01.10.2025г се установява ,че автомобила е 2 маршрут Румъния-България, т.е осъществен превоз на стоки от Румъния за България , извършването на който безспорно е било свързано с преминаване през държавни граници в рамките на ЕС . Следователно извършваният от жалбоподателя превоз е представлявал международен превоз на товари по смисъла на цитираната допълнителна разпоредба. При това положение жалбоподателя е бил натоварен със задължението по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., а именно да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/4.08.2008 г. Тоест в случая водача на МПС не е притежавал карта за квалификация на водача.

Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация Водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.

По силата на чл. 3 от Наредбата преминаването на начална квалификация или продължаващо обучение се удостоверява посредством карта за квалификация на водача, сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе или свидетелство за управление на моторно превозно средство, в които е отразен хармонизираният код "95" на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, издадени от държава – член на Европейския съюз. Обстоятелството, че водачът е преминал началната квалификация или задължителното периодичното обучение за съответните категории, се удостоверява именно с карта за квалификация, издадена по установения за това ред, след проверка за наличие на изискуемите за това условия. Това изискване е установено с цел ефективно оказване на контрол върху годността на водачите, с оглед гарантиране сигурността на участниците в движението по пътищата. Поради това липсата на валидна карта за квалификация на водача към момента на извършване на превоза обуславя и наличието на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Съдът констатира и че наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за именно по отношение на водачите – да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози ,като по отношение на наказанието следва да бъде наложено по реда на чл. 105, ал. 1 от З.Ав.Пр., предвиждащ санкция за нарушение на този закон и на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. Следователно налагането на предвидената в тази норма санкция във фиксиран размер за процесното нарушение е правилно и законосъобразно.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая не са налице.

Още по-вече нарушението е формално и същото възниква с факта на осъществяване на обществения превоз при отсъствие на посочената карта за квалификация на водача. Сочи се, че се касае за нарушение на въведено изискване към водачите и до Общностно такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и основание то да се обяви от закона за наказуемо. Това обстоятелство обуславя значителната тежест на нарушението и изключва възможността същото да бъде счетено за маловажно.

3

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 31-0000505/02.10.2025 г. на В.С. началник ОО“АА“ ,Областен отдел „Автомобилна Администрация“-Ловеч, с което N.A. / Н. Д. А. / , гражданин на У. , род. На .....г, на основание чл. 105, ал. 1 от З.Ав.Пр., за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева//102,26 евро , като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –Ловеч.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Тетевен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: