Присъда № 34 от 15.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда рег. № 34 от 15.10.2025 г. постановени по нохд № 908/2024 г. по описа на БлОС

Производството е образувано по внесен от ОП - Б. обвинителен акт против Ж. Д. И. за това, че на 17.12.2023 г. около 02.00 часа в къща, находяща се в гр.П., ул. „Я.“ №14 се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст - низходящата му сродница /дъщеря/ Е. Ж. И. с ЕГН **********, като деянието е извършено чрез употреба на сила, изразяваща се в дърпане на главата, удряне на шамар по лицето, запушване на устата й с ръка, разтваряне насила краката й, хващане на кръста и дърпане, удари с юмрук в областта на главата й, както и заплашване с думите „Не викай, ке те утепам“ - престъпление по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2, пр.1 и 2 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа така внесеното обвинение и пледира подс. Ж. И. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание близо до максимума, предвиден в закона и на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, да бъде определен „строг“ режим на изтърпяване.

Адв. Я. - повереник на частния обвинител Е. И., не изразява крайна позиция относно виновността на подсъдимия и предоставя на съда за преценка.

Адв. К. - защитник на подс.Ж. И. поддържа тезата, че действията на подсъдимия не покриват признаците на престъпния състав по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2, пр.1 и 2 от НК и обвинението срещу И. е абсолютно недоказано, като излага подробни съображения. Другият защитник на подсъдимия - адв. Д., поддържа направения от адв.К. анализ на доказателствата. Развива доводи, че обвинението срещу Ж. И. е недоказано по предвидените в НПК разпоредби и пледира за оправдаване на подсъдимия.

В с.з. подсъдимият заявява, че поддържа казаното от защитниците си, а в последната си дума твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Окръжният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, намира за безспорно установено следното:

Подсъдимият Ж. Д. И. е български гражданин с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, женен за свидетелката М. И., с която имат две деца. Същият има и дете, родено на 22.01.2011 г. от съжителството му с В.Е.Б. - майка на пострадалата Е. Ж. И.. С отглеждането на Е. И. се ангажирала нейната баба /майка на подсъдимия/ - свидетелката Е.

Н. И., тъй като майката на пострадалата И. от дълги години се намира в чужбина и не полага грижи за дъщеря си. Бабата и внучката живеят в гр. П. на ул. „Солунска“ № 28.

През 2023 г. подсъдимият също работел в чужбина - като строител в Германия, но на 28.11.2023 г. се прибрал в България. Домът му се намира на ул. „Я.“ № 14 в гр. П.. След като се прибрал, започнал редовно да употребява алкохол. Няколко дни преди 17.12.2023 г. пострадалата Е. И. също отишла да живее в дома на баща си по негово настояване, за да помага в отглеждането на децата, родени от брака му със свид. М. И..

На 16.12.2023 г. вечерта пострадалата излязла навън и се прибрала в дома на баща си на ул.

„Я.“ № 14 в гр.П. около 21:00 ч., като по това време баща й бил навън. Легнала да спи в стая на втория етаж, която била обзаведена със спалня. Подсъдимият И. се прибрал малко преди 02:00 ч. на 17.12.2023 г. в нетрезво състояние и легнал на спалнята, където спяла дъщеря му.

Започнал да съблича пижамата й и да я опипва по интимните части, като вкарал пръст във влагалището й. Пострадалата се дърпала и му казвала да не прави това, тъй като му е дъщеря, но той продължил, като съблякъл гола нея, както и себе си. Започнал да насочва главата й към половия си член и да иска от нея да прави орален секс, но тя отказала, при което подсъдимият й ударил един шамар по лицето. Пострадалата се опитала да вика, но той 1 запушил с ръка устата й. Докато пострадалата била по гръб в леглото, баща й се качил върху нея, разтворил насила краката й, хванал я с една ръка за кръста и я придърпал към него, като с другата ръка нанасял удари с юмрук в областта на главата й, като й казал „Не викай, ке те утепам“. Успял да осъществи полов акт с пострадалата И., след което се отдръпнал, казал й да се облече и също се облякъл. В този момент в спалнята влязла свидетелката М. И. и попитала какво се случва. Тогава пострадалата избягала в банята и се заключила там.

Съблякла пижамата и бельото си, които сложила в коша за пране и се изкъпала.

Свидетелката М. И. й дала чисти дрехи, с които да се преоблече.

След като излязла от банята Е. И. взела мобилния си телефон марка „Самсунг А03“ с номер *** и в 02:05 ч. позвънила на телефон 112, като поискала да я свържат с детска полиция, тъй като баща й я изнасилил. В този момент подсъдимият влязъл в стаята, взел телефона от ръката й, ударил я с ръка по главата и затворил телефона. В 02:16 ч. последвало обаждане от тел.112 към телефона на пострадалата. Телефонът вдигнал подс. И. и заявил на оператора, че има грешка. След като затворил телефона, подсъдимият взел дръжката на метлата и с дървената част ударил дъщеря си в дясната ръка, в областта на лакътя и предмишницата, както и в областта на челото в ляво, нанасяйки й охлузвания в областта на челото и десния лакът, както и кръвонасядане в областта на дясна предмишница. Пострадалата направила опит да избяга и да се прибере при баба си, но баща й я задържал. Пострадалата легнала да поспи. Към 11:00 ч. на 17.12.2023 г. свидетелката М. И. я събудила, след което Е. И. й разказала какво се е случило през нощта. Свидетелката М. И. започнала да увещава пострадалото момиче ако някой я попитат къде се е ударила на ръката и на главата, да казва, че се е подхлъзнала и ударила в банята. Пострадалата отвърнала, че иска да отиде до дома на баба си, за да си вземе дрехи. Тъй като свид. М. И. се притеснила какво ще сподели пострадалата с баба си, тя я придружила до там. Когато пристигнали, бабата - свид. Е. Н. И., попитала внучка си от какво са раните й по ръцете и лицето. Тогава свид. М. И. заявила, че детето е паднало в банята. Малко след това двете се върнали в къщата на ул. „Я.“№ 14 в гр.

П., но по-късно пострадалата успяла да избяга и се прибрала в дома на баба си, където й разказала за преживяното от нея през нощта. На 17.12.2023 г. в 19:55 ч. на тел.112 в РУ на МВР П. било получено съобщение от Е. Н. И., че внучката й, която живее при нея, на 17.12.2023 г. около 02:30 ч. е била сексуално насилена и бита от баща си - подсъдимия Ж.

И..

На 18.12.2023г. е било извършено освидетелстване на пострадалата Е. И., при което е констатирано охлузно-контузна рана в областта на челото в ляво и такава в областта на десния лакът, хематом с размери 1х2 см. на дясна предмишница. На същия ден, за времето от 00:50 ч. до 01:15 ч. било извършено освидетелстване на пострадалата от д-р О.Д. гинеколог, който е посочил, че хименалният пръстен е запазен, без следи от охлузвания и кръвонасядания от външни полови органи. На 18.12.2023 г. за времето от 12:25 ч. до 12:40ч. било извършено повторно освидетелстване на пострадалата от д-р Л.П. - гинеколог, която е отразила, че в областта на хименалния пръстен се установява дефлорация на 6 ч. - прясна.

Вижда се капка кръв от самата дефлорация, в основата й.

На етап ДП била изготвена тройна съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на 20.12.2023 г. след извършен личен преглед на Е. И. и от данните от предоставената документация по делото и извършения гинекологичен преглед на пострадалата Е. И. се установява - прясно разкъсване /дефлорация/ на хименалния пръстен. Охлузване в преддверието на влагалището. Тези увреждания могат да се получат при насилствено извършен полов акт. При микроскопирането на нативен препарат, от влагалищен секрет не се установява наличие на сперматозоиди. Ненамирането им обаче не изключва възможността с пострадалата да е извършен полов акт, като е уточнено, че материалът е взет на по-късен етап - при извършения на 20.12.2023г. преглед. Вещите лица сочат още, че по тялото на пострадалата са установени и следните травматични увреждания: охлузвания в областта на челото и десния лакът; кръвонасядане в областта на дясна предмишница. Тези 2 травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на побой, като и са й причинили болка и страдание.

На 18.12.2023 г. свидетелката М. И. е предала доброволно в РУ на МВР П. - 1 бр. чаршаф, бял на цвят, с петна по него, 1 бр. тъмносиньо долнище, 1 бр. дамско бельо бежово с черни точки, черен колан с надпис „Love“ и апликация сърце, с тъмно червено петно върху тях. За предадените вещи свидетелката М. И. е посочила, че чаршафът е бил застлан на спалнята, на която мъжът й Ж. И. се е опитал да изнасили дъщеря му Е., а бельото го дала на Е. да го носи, то и долнището били нейни.

По отношение посочените веществени доказателства е извършена експертиза №24/ДНК-33 от 31.07.2024 г. на НИК-МВР, извършено е ДНК - профилиране, като от заключението по същата е видно, че за изследвания биологичен материал по вътрешната повърхност на бикините, се установява смес на клетъчен материал от три лица, като една част от биологичния материал в сместа произхожда от Ж. Д. И., друга част от биологичния материал съвпада с ДНК - профила, установен за влагалищната отривка, иззета от Е. Ж. И., т.е. вероятно произхожда от същата, а останалото количество биологичен материал в сместа произхожда от неизвестно лице от женски пол. Според вещото лице - профилът, установен за обект №3 /долнище на пижама/ напълно съвпада с ДНК - профила на Ж. И., т.е. биологичният материал по външна повърхност на долнище на пижама изхожда от него.

Относно чаршафа се сочи в експертизата, че по същия са открити два косъма, като за изследване са изрязани колбовидните им краища, обозначени като обект № 4.2. ДНК профилът, установен за обект № 4.2 - напълно съвпада с алелите от съответните локуси на ДНК профила, установен за влагалищната отривка, иззета от Е. Ж. И. т.е. изследвания биологичен материал от два косъма и биологичния материал от влагалищната отривка произхожда от едно и също лице от женски пол, най-вероятно от Е. Ж. И..

От заключението на изготвената на етап ДП комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е видно, че Е. Ж. И. не боледува от психично разстройство и от умствена изостаналост. Не се установяват отклонения от нормалното психическо състояние към 17.12.2023г. и към момента на изследването. Вещите лица заключават, че при изследване на актуалното психично състояние не се откриват симптоми в поведението и мисленето /изводими от преживяното по данни от ДП/ до степен, която да затруднява социалното функциониране на освидетелстваната. Според експертите, поради ...та си възраст, с характерната склонност към подаване на внушения, е възможно пострадалата да дава противоречащи си или неточни показания, които имат значение за делото. Общата психологическа характеристика на изследваното лице не покрива критерии за патология. Е.

Ж. И. е с нормални парА.ри на функциониране на внимание, пА., мисловен процес, възприятно - представна дейност. Личностовата структура се очертава с изявени хипертимно - демонстративни черти, без болестно разстройство. Прави и взима решения, обусловени от възрастовата й незрялост и социална зависимост.

От изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, по отношение на подсъдимия Ж. И. се установява, че същият не боледува от психично заболяване и от умствена изостаналост. Към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В момента на извършване на престъплението психическото състояние му е позволявало да предвиди последствията от своите действия.

Вещите лица сочат, че подсъдимият страда от хроничен алкохолизъм. Общата психологическа характеристика на изследваното лице не покрива критериите за патология.

Характеризира се с емоционална нестабилност, възбудимост. Под влиянието на алкохола се разкриват черти като прекалено упорство, студенина в отношенията, ригидност, упоритост при преследване на целите. В ежедневието, без да е употребил алкохол, често се чувства уморен, слаб, без много жизнени сили. Мотивите за извършване на деянието не са болестно 3 обусловени. Индивидуалните особености на личността на изследвания не оказват влияние върху способността му за възприятие и оценка на определени факти и явления.