Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1633 от 31.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 327/2025
Вид
Определение № 1633
Подписан
31.03.2025
В сила
31.03.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Антония Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633 гр. Варна, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Ж. като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Ж. Въззивно гражданско дело № 20253100500327 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3545/14.01.2025 г. при ВРС, подадена от Б. В., чрез пълномощника адв. Б., против Решение № 4499/12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 13318/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Б. В. за осъждане на К. В. да й заплати сумата в размер на 7200 лв., представляваща дължимия размер на обезщетението за лишаването й от ползването на делбения недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.

Варна, район М..., ул. „Х... Д...“ № ...9, с площ 87.80 кв. м., за периода 07.04.2022 г. – 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и е отхвърлена претенцията по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение от 7200 лв. за периода 07.04.2022 г. – 12.06.2024 г. в общ размер на 1158.29 лв., и е отхвърлена претенцията на Б. В. срещу К.

В. за заплащане на сумата 300 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, район М..., ул. „Х... Д...“ № ...9, с площ 87.80 кв. м., от К. В., считано от датата на влизане в сила на решението в тази му част /имащо характер на определение/ до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва изводите на съда, че по делото не са установени предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗС. Излага, че от представената нотариална покана от 07.04.2022 г. се установява, че Б. В. е поканила бившия си съпруг К. В. да й заплаща обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваната от нея ½ ид. част от съсобствения им имот, като по делото не 1 са събрани доказателства, от които да се установява, че след тази дата К. В. й е предоставил достъп до жилището. Сочи, че от показанията на свидетел Г. З. се установява, че в делбения имот последно са живели бившият й съпруг К. В. заедно с неговата приятелка И... П.... Счита, че този факт се установява и от събраните по делото писмени доказателства за събиране на входни месечни такси, в които като ползватели са записани К. В. и И.... Твърди, че основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата, на която К. В. е получил покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно от 07.04.22 г. Относно претенцията с правно основание чл.

344, ал. 2 ГПК за заплащане на месечен наем до окончателно приключване на делбата, твърди, че от показанията на св. П... не се установява Б. В. да е имала достъп до имота и да го е ползвала лично, поради което и неоснователно съдът е отхвърлил претенцията й в тази част. Моли за отмяна на решението в обжалваната му части и претендира разноски.

Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като счита депозираната жалба за бланкетна. Сочи, че от показанията на св. З. не се установява К. В. да е ползвал лично имота. Оспорва по делото да е била заявена претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като счита, че произнасянето на първоинстанционния съд в тази част е недопустимо. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите реквизити и приложения, с оглед на което е редовна. Внесена е дължимата държавна такса.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Страните не са отправили доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№3545/14.01.2025 г. при ВРС, подадена от Б. В., чрез пълномощника адв. Б., против Решение № 4499/12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 13318/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Б. В. за осъждане на К. В. за заплащане на сума в размер на 7200 лв., представляваща дължимия размер на обезщетението за лишаването й от ползването на делбения недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.

Варна, район М..., ул. „Х... Д...“ № ...9, с площ 87.80 кв. м., за периода 07.04.2022 г. – 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и е отхвърлена 2 претенцията по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение от 7200 лв. за периода 07.04.2022 г. – 12.06.2024 г. в общ размер на 1158.29 лв., и е отхвърлена претенцията на Б. В. срещу К.

В. за заплащане на сумата 300 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, район М..., ул. „Х... Д...“ № ...9, с площ 87.80 кв. м., от К. В., считано от датата на влизане в сила на решението в тази му част /имащо характер на определение/ до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3