Протокол № 1092 от 10.07.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1092 гр. Варна, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500579 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:56 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК Въззивникът Р. Д. Я., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б.

Ж., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна „Ф.Л.С.“ ЕООД, редовно призована, не изпращат представител.

Въззиваемата представител. страна

„В.К.“ЕООД, редовно призована, не изпращат

Въззиваемата страна ЦУ на НАП – София, редовно призована, не изпраща представител.

Въззиваемата представител. страна

„Р.Ф.“ЕООД, редовно призована, не изпращат

Въззиваемата страна В. Б. Н., действаща като ЕТ с фирма „О. – В. Н.“ (в несъстоятелност), с ЕИК ********, редовно призована чрез синдика, не се представлява, за нея се явява адв. И. З..

СЪДЪТ докладва молба с вх.№19583 от 07.07.2025 г. от „Ф.Л.С.“ЕООД, с която процесуалният представител на дружеството сочи, че не може да се яви в съдебно заседание, а дружеството не може да осигури представител. В молбата се излага, че се 1 оспорва въззивната жалба, както и частната такава по наведените в отговора на въззивната жалба съображения. Представя списък на разноските, както и доказателства за извършването им с искане да бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

С Ъ Д Ъ Т докладва молба с вх.№19582 от 07.07.2025г. от „Р.Ф.“ ЕООД, представлявано от управителя М. Д.а С., чрез адв. Д. П., в която се сочи, че не могат да се явят в съдебно заседание и не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. В молбата е направено е доказателствено искане, а в случай да давен ход на делото по същество е изложено становище по съществото на спора. Към молбата е приложен списък на разноските.

АДВ. Ж.: Моля да се даде ход.

Съдът, преди даване ход на делото, констатира следното:

Страна в процеса и ответник по жалбата е и В. Б. Н., но в търговското си качество, действаща като ЕТ с фирма „О. – В. Н.“, с ЕИК ********. Видно от доказателствата по делото търговецът е обявен в несъстоятелност, при което положение представител, включително и процесуален, на обявения в несъстоятелност търговец е синдикът или надлежно упълномощен от синдика адвокат. Видно е също от доказателствата по делото, че адв. И. З. е упълномощен от В. Б. Н. в нарушение на изискванията на Търговския закон относно представителството на обявения в несъстоятелност търговец, включително и едноличен търговец. Видно е също, че в списъка на лицата за призоваване неправилно В. Б. Н. е вписана два пъти – веднъж като едноличен търговец, действащ чрез посочената фирма и втори път с трите си имена без търговското си качество.

С оглед изложеното съдът намира, че адв. И. З. няма представителна власт да представлява в настоящия процес В. Б. Н., действаща като едноличен търговец с фирма „О. – В. Н.“, с ЕИК ******** (в несъстоятелност), поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОКАНВА адв. И. З., в случай, че желае да остане в съдебната зала, да заеме място в публиката. (Адв. З. напуска мястото на страна-ответник по жалбата).

ДА СЕ ИЗВЪРШИ корекция в списъка на лицата за призоваване, като В. Б. Н. без търговското си качество да бъде заличена като страна (въззиваем) и да бъде 2 вписана коректно, а именно: В. Б. Н., действаща като едноличен търговец с фирма „О.

– В. Н.“ с ЕИК ******** (в несъстоятелност).

ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка на лицата за призоваване и адв. И. З. като процесуален представител.

С оглед редовното призоваване на страните Съдът намира, че пречки по хода на делото не са налице, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ

И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Съгласно Определение №2636 / 21.05.2025 г.

АДВ. Ж.: На първо място аз поддържам въззивната жалба с всички изложени в нея доводи за неправилност на първоинстанционното решение за допуснати от първоинстанционния съд в хода на производството процесуални нарушения посочени точно и мотивирано.

В същото време аз съм подготвил и бих искал да отправя едно искане към въззивния съд за преразглеждане на определението относно искането за доказателствата, което съм направил във въззивната жалба към въззивния съд. За направени доказателства частично такива, от които смятам, че доверителят ми бе неправилно лишен да ангажира в първоинстанционното производство. Частично такива, за които той узна след края на устните състезания и беше поискано от първоинстанционния съд, включително и отмяна на хода по същество и събиране на тези доказателства, и то узнахме за тези обстоятелства от приетото вече като доказателство постановление на Районната прокуратура - Б.. Аз съм подготвил молба с направените доказателствени искания, с препис за всяка една от страните, който да им се връчи. Ако ми позволите с две думи да ориентирам съда в същината на моето искане.

На първо място по искането за провеждане на процедурата по оспорване на представените от ответното дружество „Ф.Л.С.“ ЕООД няколко платежни нареждания, с които се е легитимирало като кредитор в производството още във фазата по открИ.е на производство по несъстоятелност, и които не са били оспорени от В. Б. Н. в качеството й на едноличен търговец. Тези доказателства в действителност бяха приети по делото с определението по чл.140, ал.1 от ГПК още когато съдът изготви доклад по делото. Той произнесе определение, с което прие тези доказателства със становище за 3 относимост и допустимост на доказателствата, и относимост към предмета на спора.

Именно в тази процесуална обстановка на вече приети доказателства, приложени към отговора на един от ответниците, аз в срока, който е предвиден за ищеца, а то е първото съдебно заседание по делото оспорих истинността на тези доказателства, вече приети от съда по делото и чакайки да се случи това, което според мен повелява разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да открие производство по оспорване на истинността на представени от другата страна доказателства, като в същото време задължително трябва да се вземе становището на страната, която ги е представила дали ще се ползва от тези доказателства. Вместо да се развие това производство по оспорване на тези доказателства съдът чете определение, че не ги приема, без включително да отмени своето предходно определение, с което доказателствата вече бяха приети по делото. Аз намирам, че в тази странна ситуация, лично на мен не ми се случват често такива неща по делата, и за това съм поискал от съда не да приложи тези доказателства, а да отмени неправилното определение, постановено в нарушение на чл. 193, ал. 2 от ГПК, с което смятам, че би следвало съгласно т.3 от тълкувателно решение №1/2013 г. да се коригира такова законово нарушение, когато то се сочи във въззивната жалба, от страна на въззивния съд.

Именно с отмяната на това определение, с което се отказва приемането на едно такова доказателство, вече прието с предходно определение по делото се възстановява положението от процесуална гледна точка, при което след редовно заявено оспорване пред първата инстанция и потвърдено сега с въззивната жалба пред въззивния съд, следва да се проведе по мое разбиране процедурата за оспорване истинността на тези доказателства.

Искам да наблегна на още едно обстоятелство, което е важно и съществено за моя доверител и за мен, като негов процесуален представител. В случая се стремим да докажем, че ако тези доказателства са неистински, че по времето когато се е провеждало производство за открИ.е на производство по несъстоятелност, несъстоятелният търговец, изпаднал в неплатежоспособност, знаейки, че никакви плащания не са извършвани въз основа на тези неистински документи, е замълчал и нищо не е казал на съда. В същото време страната, която ги е представила там, знаейки, че там няма такива плащания, такива действителни отношения, също е претендирала последиците на едни несъществуващи обстоятелства. Тук не трябва да се стига до грешката, че претендираме да оспорваме нечие вземане към В. Б. в качеството й на едноличен търговец, а единствено да докажем според предмета на този иск, че пред съда е било налице синхронизирано между страните поведение и изявления, вследствие на което пред съда се твърдят несъществуващи факти и обстоятелства. Това е всъщност според нашето разбиране и това се стремим да докажем. Вече дали сме направили нещо ще се види по същество, но това се стремим да докажем и това за нас представлява симулативен процес. Когато има една 4 абсолютно симулативна сделка между нас, ние по съгласие с насрещната страна отиваме претендираме нейните последици пред съда в каквато и да било насока.

Именно поради тази причина смятам, че при такова нарушение при вече представено доказателство моят доверител имаше правен интерес да се ползва от това доказателство и включително да установи неговата неистинност, а ако ответната страна заяви, че няма да се ползва при направеното оспорване на неистиността на това доказателства, на това нейно изявление също могат да се построят и да се основат съществени доводи във връзка с това, че производството е проведено при условията на симулативен процес при открИ.е на това производство по несъстоятелност. Всичко това е в неразривна връзка с обстоятелството, наведено в искова молба, че нито едно от тези дружества, които са кредитори в това производство и най – същественото дружеството, което има търговска сделка единствено въз основа, на която се открива това производство: вземане в размер на 1113 лева. Нито едно от тях според данните в търговския регистър не извършва никаква дейност, никакви отчети, което означава, че и никакви парични транзакции, никакви средства, абсолютно никаква дейност тези дружества не извършват и ние на това сме се позовали като трети лица с посочена норма в Търговския регистър, съгласно която нито едно такова обстоятелство, което е обявено, че не можем да се позовем на него без самото да се противопостави обратното. Именно във връзка с това аз моля като смятам, че при вече приети доказателства и неправилното им изключване, само отмяната на неправилното определение, което е възложил да стане във фазата на въззивното производство, защото се касае за събиране на доказателства, всичко това ще се възстанови и доверителят ми ще може да установи, това на което придава значение и което смята, че е съществено за процеса. По тези съображения ви моля да преразгледате определението си.

По второто искане за доказателствата – относно пълномощното от „В.К.“ЕООД.

Аз съзнавам, че пълномощията, които насрещната страна в спора дава на своя процесуален представител е извън кръга на правния интерес на доверителя ми да оспорва и това е практика. Тук обаче има нещо много съществено. Две години и половина може би до началото на този процес дружеството „В.К.“ЕООД няма вписан управител, то няма вписан представител. В този смисъл в момента, в който е връчена искова молба и изтича срока за отговор на исковата молба дружеството няма вписано лице, което да го представлява. Искането във връзка с пълномощията е точно във връзка с това твърдение, че поначало едно дружество, което няма вписан управител, не може да се представлява по пълномощие поради неизвестност за лице, което може да извършва това упълномощаване. Всъщност ако се приеме, че изобщо има извършено някакво действие без да е възможно това лице да извърши това действие, то факторът дали е подаден отговор в срока на исковата молба или не също е значим за моя доверител. Само във връзка с това е направено това искане.

5

Последно само да кажа по отношение на свидетелите, които искам. Това са двамата бивши управители на дружествата „Ф.Л.С.“ЕООД и „В.К.“ ЕООД към момента, в който се провежда според нас симулативния процес в Б.. Тези двама свидетели, разпитани пред прокуратурата в Б., са заявили, че нямат никакви отношения с В. Б., на каквото и да било качество, търговско или било нещо друго, че не си спомнят някакви сделки да са сключвали изобщо. Смятам, че ако тези лица, тогава собственици и управители на тези дружества, потвърдят тези факти, че никакви отношения са нямали с едноличния търговец ние ще бъдем много крачки напред в спора да установим дали действително е налице симулативен процес или не. И смятам, че аз действително съм посочил обстоятелствата, които искам да се установят с разпита на тези свидетели. Бих могъл разбира се да уточня, доколкото е възможно, но за всеки случай се отнася до това: тези управители, представители и собственици на дружествата изобщо познавали ли са се с В. Б.. Те въобще сключвали ли са някакви сделки, защото може да се окаже следното нещо, което и мисля, че се е случило: