Определение № 2901 от 11.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2901 гр. София, 11.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20248002100635 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК

Обжалвано е решение от 18.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1261/2023г. на АС - София, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, по искове с правно основание чл.432 КЗ.

Жалбоподателят – „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения и за неправилност на същото.

Жалбоподателят – С. А. К., действащ със съгласието на майка си Н. М. М., чрез процесуалния си представител се поддържа, че по отношение на въззивното решение в частта, с която е отхвълен иска на С. К. до пълния размер, са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и че същото е неправилно.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С въззивното решение, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е осъдил Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на ищеца С. К. сумата 230 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,причинени от ПТП, настъпило на 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2016 г. до окончателното изплащане, като претенцията за неимуществени за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лева, както и искът за присъждане на обезщетение за имуществените вреди от същото произшествие, в размер на 7 379.24 лв., са отхвърлени, като неоснователни.

Със същото решение Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ е осъдено да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на ищеца Н. М. сумата 18 000лева 1 обезщетение за неимуществени вреди,причинени от ПТП, настъпило на 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2016 г. като искът до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и искът за заплащане на сумата от 387,53 лв. като обезщетение за имуществените вреди от същото събитие, представляващи разходи за лечение, а също и претенцията за законна лихва за периода 01.09.2016 г. - 27.12.2016 г., са отхвърлени.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК приема за установено следното:

Установено е, че на 24.08.2016 г. на път II -84 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а.

„Опел Корса“ с peг. [рег.номер на МПС] А. Ю. Е., валидно застрахован при ответната застрахователна компания по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, който изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещия се л.а. „Мазда“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от М.

М. Ц., в който автомобил са се намирали пострадалите.

Установено е, че в резултат на сблъсъка на С. К. са причинени травми на главата, тялото и крайниците, а на майка му Н. М. – на главата и подбедрицата. Съдът е приел, че по отношение деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съдът по смисъла на чл. 300 ГПК е обвързан и от одобреното споразумение от 23.11.2017 г. по н.о.х.д. № 872/2017 г. на РС-Разлог, имащо за гражданския съд силата на влязла в сила присъда.

За да бъде установен видът, броят, характерът и тежестта на получените увреди, както и неотстранимите последици от тях по делото са назначени и приети заключения на съдебномедицинската експертиза, основното и допълнителното заключения на комплексните съдебномедицинска и автотехническа експертиза и съдебнопсихическа и психологическа експертиза, а относно интензитета, продъжителността и степента на търпените болки и страдания са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.

К., брат на ищеца и син на ищцата, който в показанията си подробно излага перипетиите, през които са преминали брат му и майка му след произшествието, болките, които са търпели, грижите, които е полагал за тях, както и продължителния период на възстановяването им. Посочил е и това, че към момента брат му не е пълноценен човек и няма да се възстанови.

За да определени размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца С. К. въззивният съд е съобразил възрастта му, получените по вид и брой травми: тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, контузия на белите дробове, счупване на двата крака (на двете бедрени кости и на малкия пищял на лявата подбедрица), както и контузия и разкъсно-контузна рана на главата в челната област и разкъсно-контузна рана на горната устна; изкривяване на носната преграда. Съдът е съобразил, че получените мозъчни увреждания, от които ищецът е развил разстройство на познавателните способности и разстройство в поведението - когнитивни нарушения и емоционално-волеви промени, свързани с неустойчивост на вниманието и емоционална неустойчивост, лесна раздразнителност, импулсивност. Съобразено е, че в следствие на пътното транспортно произшествие е довело до промяна в начина на живот на ищеца; преживяната кома с продължителност от две седмици, както и са наложили лечение на 2 ищеца в болница, продължило около 1 месец, при което е извършена операция, при която са поставени пирони за стабилизиране на счупените кости на краката. Въззивният съд съобразил и болките от проведените оперативни интервенции и рехабилитация – за следващите 10 месеца ищецът е приеман още два пъти в болница за по 4-5 дни, за да бъдат извадени поставените пирони. Съдът е изтъкнал, че възстановителния период е продължил около 7-8 месеца, през който пострадалият се е нуждаел непрекъснато от чужда помощ, като едва след около пет месеца е започнал да се изправя сам, а едновременното счупване на двата крака е затруднило раздвижването му. След изваждането на поставените пирони в краката му е последвал нов етап на раздвижване. Съобразено е, че получените мозъчни увреждания при ищеца са довели до забавяне в интелектуалното му развитие, като той посещава училище, където има индивидуални занимания с него и ресурсно подпомаган.

Съобразено е, че у ищеца се е развило и посттравматично стресово разстройство и има депресивни прояви.

Въззивният съд е приел, че с оглед претърпените травматични увреждания справедливият паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от С. К. неимуществени вреди е сума в размер на 230 000 лв. Досежно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от малолетния , поради това, че не е бил поставен в обезопасителна система за деца (детско столче за автомобил), въззивният съд е приел, че неизползването на предпазни средства - обезопасителен колан или закрепено към седалката на автомобила детско столче, е резултат на противоправното поведение на нарушилия разпоредбата на чл. 137в, ал. 2 ЗДвП водач и има значение само за причинените в резултат на бездействието на този делинквент вреди, и не може да доведе до извод за наличие на принос на детето за възникване или за увеличаване на вредите от същото. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. В случая детето нито е направило, нито е пропуснало да направи нещо, то е возено в автомобил при неспазване от страна на водача на установените правила за това. Тъй като липсва поведение на пострадалия, между липсващото такова и поведението на другия водач е невъзможно да съществува съпричиняване.

По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на ищеца С. К. , съдът е приел същия за неоснователен, поради това, че активно материално-правно легитимиран да получи обезщетението е само онова лице, от чиито патримониум съответните средства са излезли, тъй като те съставляват вреда само за него, не и за лицето, в чиято полза тези разходи са отишли. В случая носител на право на такова обезщетение е не малолетният К., а евентуално неговите родители, които са направили разходите за неговото лечение, но такъв иск не е предявен.

При определяне обезщетението на ищцата Н. К. въззивният съд е съобразил, че същата е получила при процесното ПТП мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани на главата и на лявата подбедрица, а така също и посттравматично стресово разстройство и депресивно състояние. Прието е, че на мозъчното сътресение са преминали за около 1 месец, но за не 3 повече от 3 месеца, а раните са заздравяли за около 2 седмици. Съобразено е, че трайни последици за ищцата са останалите белези от раните - в ъгъла на дясното око от 1.2 см и на лявата подбедрица - два белега с дължина 9 см и 4 см. Съдът е посочил, че пострадалата е преживяла значителен стрес, довел и до посттравматично стресово разстройство с продължителност повече от 3 години, поради изключително тежкото състояние на сина ѝ.

При определянето на справедливия размер на заместващото обезщетение за претърпените неимуществени вреди са взети предвид и възрастта на пострадалата, която към датата на произшествието е била на 36 години; промятана в начина ѝ на живот от произшествието, главоболието и замайването от мозъчното сътресение, посттравматичното стресово разстройство и депресивно състояние, както и притеснението от грижите за детето ѝ пострадало в същото произшествие. Въззивният съд е приел, че с по отношение на ищцата Н. К. е установено , че същата е пътувала без поставен предпазен колан, който обаче, при конкретното ПТП, би предотвратило само уврежданията, получени от ищцата в областта на главата, но не и тези по крака й. По тези съображения е прието, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като е определил 10% за това. Поради изложеното определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 20 000лева следва да се редуцира на 18 000 лева.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД поставя за разглеждане въпросите: как следва да се прилага принципа за справедливост въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, допустимо ли е при безспорно доказано по делото нарушаване на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в нарушение на изискванията чл. 137а и чл. 137в от ЗДВП от страна на пътник, съдът да не отчете онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение с мотив, че ищецът е непълнолетен, какъв размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетен, при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани с доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пешеходец, изразяващо се в нарушаване на нормите, уредени в разпоредбите на чл.137а ЗДВП, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания, и са били в значителна степен причина за настъпване на пътния инцидент и вредите от него, длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателите, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал.2 вр. чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК.?. Посочена е практика за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 235 ГПК, в противоречие на която е постановено въззивното решение.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно.