Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 30.06.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 162/2022
Вид
Решение № 120
Подписан
30.06.2022
В сила
25.05.2023
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.108, ал.1 т. 25 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.142, ал.2, т.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.142, ал.2, т.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.154 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §1, т.3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500162 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 162/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против решение №260036/09.03.2022г. по гр.дело №239/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете и за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 105 294,64 от ответниците Д. С.

Т. и В. П. П..

Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че не доказано наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. Счита, че по отношение на придобитото имущество са налице изискванията на чл.144, вр. с чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.4 вр. с чл.151 ЗПКОНПИ. Несъответствието е установено съгласно заключението на вещото лице, в размер надвишаващ минимума от 150 000 лв., посочен в закона. Според въззивника, ответниците не са успели да докажат чрез пълно доказване източниците на доходи, техният законен характер и размер. Счита за неправилно, в нарушение на съдебната практика, определена по делото стойност на имуществото. Приета е стойността към момента на придобиването му вместо текущата пазарна 1 стойност. Съдът неоснователно е приел за законни източници на финансиране сумите, получени от продажба на МПС, без да изследва наличието на законни средства за придобиването им. Сумите, получени от разпореждане с активи, придобити от незаконна дейност, не представляват законен доход и не следва да бъдат отчетени като приход. На следващо място неоснователно от имуществото са изключени вноските по банкови сметки,начислените лихви и преводите към трети лица. Размерът на паричните средства,за които не е установен законен източник на доход по тези пера възлизат на сумата от 100 594,70 лв. Изводът на предходната инстанция, че внесените суми не представляват доход или имущество, въпреки липсата на доказателства за законния им произход, е в противоречие със закона, тъй като предмет на производството по ЗПКОНПИ е незаконно придобито имущество, което се смята за такова винаги, когато не е установен законен източник за придобиването му. Сумите, преминали през банковите сметки са релеванти за определяне на несъответствието, тъй като са били част от имуществото на проверяваните лица през периода на проверката. Установяването на несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ касае именно периода на проверката. Цитира се съдебна практика, според която сумите по банковите сметки са отсъдени в полза на Държавата. Възприетият от съда подход е в разрез с най-новата практика на ВКС-решение №29/12.04.2021г. по гр.дело №1021/2019г. по описа на З-то г.о на ВКС. Констатираното от съда имущество на стойност 98 225,49 лв. не кореспондира с установената от вещото лице по делото стойност от 198 820,13 лв. Несъответствието, посочено от вещото лице, е в размер на 222 096,91 лв., над минимума, установен в ЗПКОНПИ. Претендира разноски по делото.

Отговор на въззивната жалба е подаден от В. П. П., чрез нейния пълномощник адв.В.. Моли да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно. Цитира практика на ВКС, според която не могат да бъдат предмет на отнемане средства, преминали през банкови сметки на проверяваните лица, но неналични към датата на предявяване на иска по ЗОПДНПИ /отм/. Поради това размерът на несъответствието, констатиран от съда, на стойност 53 258,60 лв. не е значителен по смисъла на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ вр.с §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Решението е правилно и в частта, с която не са зачетени сумите, направени за вноски от ответниците и от трети лица по банкови сметки. Счита представеният по делото анализ на Комисията за неправилен и неточен, в резултат на което неправилно е определен размера на имуществото на ответниците.

Отговор на жалбата е подаден и от Д. С. Т., чрез пълномощника адв.А..

Счита я за неоснователна, несъответстваща на практиката на съдилищата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда оплаквания, че съдът не се е произнесъл по основни процесуални възражения на ответниците относно пропуснати от страна на Комисията срокове за административна проверка за обосноваване на иска. Счита, че непредяваването на иска в законоустановения срок лишава ищеца от възможността да се ползва от 2 презумпциите за незаконност на придобитото имущество. Липсва произнасяне и по възражението за необходимост от вдигане на обезпечителните мерки поради невнасяне на иска в законоустановения срок.

Не е разгледано и възражението в отговора на исковата молба относно погасяването на правото да се иска отнемане на лек автомобил НИСАН, придобит на 13.10.2009г., поради изтекла законова давност. Поддържа направените пред предходната инстанция възражения и доводи и моли съдът да се произнесе по тях.

Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от двамата ответници на суми на обща стойност 15 200 лв., представляващи заместваща облага: сумата от 8500 лв., представляваща част от равностойността на лек автомобил, марка “Нисан”, модел “Патрол”, към датата на отчуждаването му- 08.03.2012г.; сумата от 4700 лв., представляваща равностойността на лек автомобил, марка: “БМВ”, модел: “523 И”, към датата на отчуждаването му – 25.09.2015г.; сумата от 1000 лв., представляваща равностойността на лек автомобил, марка: “Фолксваген”, модел: “Голф 1.9 ТДИ”, към датата на отчуждаването му – 18.09.2017г.; сумата от 1000 лв., представляваща равностойността на мотоциклет, марка: “Хонда”, модел: “ВВ 125 ЕХ 2”, към датата на отчуждаването му – 11.06.2019г.; искът по чл.144 във вр. с чл.142, ал.2, т.2, във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от ответницата на лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А6 Авант Куатро”, рама № WAUZZZ4F46N063417, двигател без номер, цвят: светлосив металик, дата на първоначална регистрация 01.01.2005г.; искът по чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от ответника на суми на обща стойност 60 501,51 лв., индивидуализирани като: сумата от 10000 лв., представляваща равностойността на направена на 22.07.2016г. вноска по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглена при закриването на депозита на 08.11.2017г.; сумата от 10000 лв., представляваща равностойността на направена на 30.08.2016г. вноска по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглена при закриването на депозита на 24.01.2017г.; сумата от 10 000 лв., представляваща равностойността на две вноски от по 5000 лева, направени на 20.09.2016г. и 04.09.2017г., по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглени при закриването на депозита на 09.11.2017г.; сумата от 10 000 лв., представляваща равностойността на две вноски от по 5000 лева, направени на 02.05.2017г. и 28.07.2017г. по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглени при закриването на депозита на 10.11.2017г.; сумата от 10 000 лв., представляваща равностойността на две вноски от по 5000 лева, направени на 11.07.2017г. и 14.08.2017г. по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглени при закриването на депозита на 13.11.2017г.; сумата от 10 000 3 лв., представляваща равностойността на две вноски от по 5000 лева, направени на 26.09.2017г. и 23.10.2017г. по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, преведени по сметка през 2017г.; сумата от 360 лв., представляваща равностойността на направена на 16.11.2017г. вноска по срочен депозит в лева по сметка с в „Инвестбанк“ АД, закрит на 02.05.2018г.; сумата от 141,51 лв., представляваща равностойността на изплатени лихви за 2017г. и 2018г. по срочни депозити в „Инвестбанк“ АД.; искът по чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от ответницата на суми на обща стойност 21 093,13 лв., индивидуализирани като: сумата от 1759,78 лв., представляваща равностойността на изплатени лихви за периода 2012 – 2016г. по разплащателна сметка в лева, открита на 14.03.2012г. в „Юробанк България“ АД; сумата от 7952 лв., представляваща равностойността на вноска по срочен депозит в лева, открит на 14.03.2012г., закрит на 14.03.2013г. в „Юробанк България“ АД; сумата от 8333,94 лв., представляваща равностойността на вноска по срочен депозит в лева открит на 23.04.2012г., закрит на 13.12.2016г. в „Юробанк България“ АД; сумата от 279,31 лв., представляваща равностойността на изплатени лихви (след приспадане на банкови такси) по срочен депозит в лева открит на 14.03.2013г., закрит на 15.04.2014г. в „Юробанк България“ АД; сумата от 222,10 лв., представляваща равностойността на изплатени лихви по спестовен влог в лева, открит на 15.04.2014г., закрит на 01.12.2016г. в „Юробанк България“ АД; сумата от 2 546 лв., представляваща равностойността на вноски, направени през периода 2011г. – 2013г. по разплащателна сметка в лева открита на 25.05.2011г. в „Обединена Българска Банка“ АД.

За да приеме решението си, съдът след съпоставка на доказаните по делото приходи с установените разходи, достигнал до извод, че общо за целия проверяван десетгодишен период е налице несъответствие между нетния доход и разходите за придобиване на активи – МПС е в размер на 53 258,60 лева, което не е значително по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като не надхвърля прага от 150 000 лева.

Не спорно по делото, че ответникът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1 т. 25 от ЗПКОНПИ. Наказателното производство приключило със споразумение по Глава ХХІХ от НПК, като съдебният акт по последици е приравнен на влязла в сила осъдителна присъда.

По образуваната проверка на КПКОНПИ по чл.107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, 10-годишният период е от 25.10.2008г. до 25.10.2018г.

Ответниците са сключили граждански брак на 04.10.2003г. Двамата имат син, роден през 2003г. и дъщеря, родена през 2011г. Бракът е прекратен с развод на 03.10.2017г., предшестван от фактическа раздяла от юни 2016г.

Установени са по делото за целия проверяван период приходите, разходите, нетния доход и разходите за придобиване на имущество на страните.

По делото е установено с помощта на вещо лице, че общо приходите са 4 в размер на 158 909,86 лв., а разходите са в размер на 113 942,97 лв.

Установеният нетен доход е в размер на 44 966,89лв.

Разходите за придобиване на активи възлизат на 98 225,49лв.

Общо за целия проверяван десетгодишен период е налице несъответствие между нетните доходи и разходите за придобиване на МПС в размер на 53 258,60 лв.

Спорни са на първо място приходите от продажбата на леки автомобили, като въззивникът оспорва наличието на средства от законен източник за покупката на автомобил марка Нисан патрол, през 2009г., откъдето черпи основание да оспори включването на продажната му цена през 2012г., като приход.

Според въззивника, не следва да бъде включена, като приход на ответниците, сумата от продажбата на автомобил марка "Нисан Патрол", защото не е доказан законен произход на средствата за придобиване на автомобила през 2009г., т.е. в проверявания период.

По делото е установено придобиването на автомобила по данни от регистрацията на КАТ. Не са представени договор за покупко-продажба, данни за технически преглед на автомобила, събрани са свидетелски показания от брата на ответника за лошо техническо състояние към момента на придобиване, извършен ремонт от ответника за негова сметка и с личен труд. По оценка на ищеца придобивната стойност към момента на покупката през 2009г. е 37 000лв., а по данни на КАТ в договора на ответниците е вписана цена от 3 500 евро. Вещото лице не е посочило цена на автомобила като нов (дата на първоначална регистрация през 2000г.), какво е овехтяването към 2009г., каква е цената за труд за ремонт и др.