Решение № 2019 от 27.06.2024, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 332/2024
- Вид
- Решение № 2019
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- Ивайло Йосифов, Росица Басарболиева, Диана Калоянова
Други актове по делото
- Определение № 1211 от 10.04.2024 · Ивайло Йосифов, Диана Калоянова, Росица Басарболиева
Цитирани разпоредби
- чл.145, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.185 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.186, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.187, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.196 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.75, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.76, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 76, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.2, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.19, ал.1, т.9 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 1, т. 23 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.21, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.22, ал.5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.27, ал. 2 и ал.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.27, ал. 2 и ал.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.11, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.26, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.28, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.7, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.8 · Закон за нормативните актове
- чл.157 - чл.160 · Закон за управление на отпадъците
- чл.157 - чл.160 · Закон за управление на отпадъците
- чл.157 - чл.160 · Закон за управление на отпадъците
- чл.157 - чл.160 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 22, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл.22, ал.3 · Закон за управление на отпадъците
- чл.136, ал.3 · Конституция на Република България
- чл.12, ал.1 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
- чл.3, ал.1, т.3 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2019
Русе, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - , в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ДИМИТРОВ ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20247200700332 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М. С. И. от гр.Русе против разпоредбите на чл. 4, т. 7, чл. 52, чл. 53, чл. 54, чл. 55, чл. 56, чл. 57 и чл. 58 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе (приета от Общински съвет – Русе на основание чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 22 от Закона за управление на отпадъците с Решение № 1390/23.04.2015 г, изм. с Решение № 831 по Протокол № 33/19.04.2018 г.; изм. с Решение № 1031 по Протокол № 40/13.12.2018г.; изм. с Решение № 357 по Протокол № 16/14.12.2020г., изм. с Решение № 413 по Протокол № 18/25.02.2021 г., изм. с Решение № 1236 по Протокол № 45/16.02.2023 г., изм. с Решение № 210 по Протокол № 8/25.04.2024 г.) (Наредба № 15). Иска се обявяването на оспорените разпоредби за нищожни, респективно тяхната отмяна като унищожаеми, поради липсата на предоставена с чл. 22, ал. 1 от ЗУО компетентност общинският съвет да приема административнонаказателни разпоредби, респективно поради установяване на забраната за паркиране на ППС по начин, който би попречил на събирането и извозването на отпадъците в чл. 4, т. 7 от Наредба № 15, а не в подзаконовия нормативен акт, уреждащ обществените отношения, свързани с престоя и паркиране на ППС – в Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Общински съвет – Русе в проведеното съдебно заседание не изпраща законен или процесуален представител и не изразява становище по депозираната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че Общински съвет – Русе, при липса на делегирана в чл.22, ал.1 от ЗУО компетентност, е приел административнонаказателни разпоредби в Наредба № 15, поради което същите следва да бъдат обявени за нищожни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, след проверка по реда на чл.168 във вр. с чл.196 от АПК на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт, приема за установено следното:
За жалбоподателката е налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК като положителна процесуална предпоставка, обуславяща неговата допустимост. Нещо повече, на съда е служебно известно, тъй като касационното дело е разгледано от настоящия съдебен състав (КАНД № 244/2024 г. по описа на Административен съд – Русе), че с наказателно постановление № К 1109 от 25.08.2023 г. на заместник-кмета на Община Русе, за нарушение по чл.4, т.7 от Наредба № 15 и на основание чл.57, ал. 1 от същата наредба, на жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. Оспорването на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено във времето. По тези съображения съдът намира жалбата допустима. Разгледана по същество, тя се явява частично основателна.
Наредба № 15 на Общински съвет – Русе, текстове от която са оспорени, по дефиницията на чл.75, ал.1 от АПК, чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, съставлява подзаконов нормативен акт. Същата е приета по законова делегация в чл.22, ал.1 от ЗУО. Тази разпоредба предвижда, че общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ. От цитираната разпоредба е видно, че правомощията на общинския съвет, регламентирани в чл.22, ал.1 от ЗУО, се ограничават до приемането на позитивна уредба относно различните дейности по управление на отпадъците, но не включват такива по регламентиране на административнонаказателни разпоредби, с които да се предвиждат състави на нарушения и наказания за тях в случай на неизпълнение на така уредените задължения. Същевременно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗУО се явява специална спрямо ЗМСМА и ЗАНН, поради което и съобразно принципа, че специалният закон изключва приложението на общия такъв (lex specialis derogat generali), който принцип е изводим и от чл.11, ал.2 от ЗНА, тя изключва тяхното приложение. По-конкретно неприложими се явяват текстовете на чл.2, ал.3 от ЗАНН, който урежда правомощието на общинските съвети при издаване на наредби да определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА, както и на чл.22, ал.4 от последния закон, която норма гласи, че за нарушаване на приетите от общинския съвет наредби могат да се предвиждат глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Съдът намира, че административнонаказателната отговорност във връзка с управление на отпадъците е законово установена - в глава шеста, раздел II "Административни нарушения и наказания" от ЗУО, както с оглед вида на съответното административно нарушение, така и с оглед на предвиденото за него по вид и размер наказание. Поради това недопустимо е общинският съвет с наредба да урежда материя, за регулирането на която законодателят не му е учредил съответната компетентност – арг. от чл.76, ал.1 от АПК и която е изчерпателно уредена в закона – арг. от чл.8 от ЗНА. Оспорените разпоредби на чл.54, чл.55, чл.56, чл.57 и чл.58 от Наредба № 15, които уреждат отделни състави на нарушения и предвиждат наказания за тях, се явяват приети ultra vires, извън пределите на учредената с чл.22, ал.1 от ЗУО компетентност на общинския съвет, поради които са и нищожни на това основание. В доктрината и съдебната практика няма спор, че липсата на компетентност винаги води до нищожност на приетия административен акт ( арг. и от чл.173, ал.2 от АПК).
Нищожни, пак поради липса на компетентност, са и разпоредбите на чл.52 и чл.53 от Наредба № 15, уреждащи реда и органите, които установяват административните нарушения и издават наказателните постановления. Текстът на чл.52 от наредбата гласи, че нарушенията по тази наредба се констатират с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служители на СЗ „КООРС“, звено „Общинска полиция“ и други оправомощени със заповед на кмета на общината длъжностни лица, чл.53, ал.1 от същата – че наказателните постановления се издават от лицата, предвидени в чл.22, ал.5 на ЗМСМА, а чл.53, ал.2 – че установяването на нарушенията, издаването, обжалването, както и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. В чл.157 – чл.160 от ЗУО законодателят подробно е диференцирал, според вида на нарушението, компетентността на съответните органи по установяването на административните нарушения по същия закон и издаването на наказателни постановления за тях. Следователно в конкретния случай не се касае до неуредени в закона обществени отношения с местно значение, за да може общинският съвет да ги урежда с наредба - per argumentum a contrario от чл.8 от ЗНА. Да се приеме обратното би означавало да се разкъса връзката между материалния и процесуалния закон, между материалните административнонаказателни разпоредби на ЗУО, които само законодателят може да установява и процесуалните такива, които определят компетентните органи, които могат да установяват административните нарушения и да налагат санкции за тях.
По изложените съображения разпоредбите на чл.52, чл.53, чл.54, чл.55, чл.56, чл.57 и чл.58 от Наредба № 15 на Общински съвет – Русе следва да бъдат обявени за нищожни като приети от некомпетентен орган, в който смисъл е и константната практика на ВАС по приложението на чл.22, ал.1 от ЗУО (вж. решение № 3060 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2020 г., VI о., решение № 9587 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2020 г., VI о., решение № 10851 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 453/2020 г., VI о., решение № 7658 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 392/2020 г., VI о., решение № 16147 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2019 г., VI о., решение № 10664 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2020 г., VI о. и др.).
Не е нищожна обаче разпоредбата на чл.4, т.7 от същата наредба. Тя установява забрана за паркирането на пътни превозни средства по начин, който би попречил на събирането и извозването на отпадъците и снегопочистването. Очевидно е, че тази забрана обезпечава безпрепятственото осъществяване на дейностите по събирането и транспортирането на отпадъците и снегопочистването, които дейности попадат в обхвата на чл.22, ал.1 от ЗУО и обществените отношения по отношение на които общинският съвет разполага с компетентност да регулира. Във връзка със снегопочистването по общинските пътища следва да се допълни, че то е ангажимент на общината, на територията на която се извършва то съобразно изготвения план за зимно поддържане – чл.12, ал.1 вр. чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, поради което и в съответствие с чл.8 от ЗНА общинският съвет може да урежда подобна забрана в рамките на териториалната си компетентност, тъй като същата не е уредена в нормативен акт от по-висок ранг.
От представената от ответната страна преписка по приемане на подзаконовия нормативен акт, разпоредби от които са оспорени, се установява, че са спазени изискванията по приемането му, предвидени в глава пета, раздел III “Нормативни административни актове“ от АПК, тези по ЗНА, съобразно препращането в чл.80 от АПК, както и специалната разпоредба на чл.22, ал.3 от ЗУО.
Наредбата е приета по предложение с вх.№ 260/24.03.2015 г. на общински съветник и ръководител на работната група, създадена с решение № 580/25.04.2013 г. на Общински съвет – Русе. В съответствие с чл.22, ал.3 от ЗУО проектът е публикуван на интернет страницата на Община Русе на 24.03.2015 г., а на 02.04.2015 г. е проведено общественото му обсъждане като до датата на заседанието на общинския съвет на 23.04.2015 г. е изтекъл 14-дневният срок за предложения и становища по проекта, предвиден в приложимата редакция на чл.26, ал.2 от ЗНА. След изтичането му проектът е внесен, на основание чл.28, ал.1 от ЗНА, за обсъждане и приемане в Общински съвет – Русе като с решение № 1390 по протокол № 49/23.04.2015 г. Наредба № 15 е приета. Общинските съветници в Общински съвет – Русе са 51 души съгласно чл.19, ал.1, т.9 от ЗМСМА. Решението за приемане на наредбата, видно от поименния протокол за гласуване, е взето с кворум от 37 общински съветници, от които гласували „за“ проекта 34 общински съветници и 3 общински съветници, гласували „въздържал се“, т.е. в съответствие с правилата за кворум и мнозинство по чл.27, ал. 2 и ал.3 от ЗМСМА. Спазено е и изискването на чл. 78, ал. 3 от АПК като подзаконовият нормативен акт е доведен до знанието на населението чрез публикуването му на интернет страницата на Община Русе, секция „Наредби“.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката за несъответствието на чл.4, т.7 от Наредба № 15 с материалния закон поради това, че установената от тази разпоредба забрана за паркиране на ППС по начин, който би попречил на събирането и извозването на отпадъците, е уредена именно в подзаконовия нормативен акт, свързан с тяхното управление, а не в подзаконовия нормативен акт, уреждащ обществените отношения, свързани с престоя и паркиране на ППС – в Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе.
Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11d4c0c2-40fe-4adc-ad68-51c479abe95a