Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2212 от 08.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 2902/2026
Вид
Определение № 2212
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
Мария Димитрова Кавракова Аршева

Цитирани разпоредби

  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 ал.1 т.1 · Закон за съдебната власт
  • чл.213, ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.252 · Наказателен кодекс
  • чл.260 · Наказателен кодекс
  • чл.282 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.207 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.35, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2212 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Кавракова Аршева като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Частно наказателно дело № 20261100202902 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.

В Софийски градски съд е постъпила с вх.№ 57610/28.04.2026г. на СГС от АП-София жалба от Х. Р. Т. срещу Постановление на Апелативна прокуратура – гр. София от 18.03.2026 г. по пр.преписка № 509/2026г. по опис на АП-София, с което е потвърдено Постановление на СГП от 02.02.2026г. по пр.пр. № 23975/2025 г. по описа на СГП за отказ да се образува досъдебно производство. Действителната дата на Постановление на Апелативна прокуратура – гр. София е от 20.03.2026 г. по пр.преписка № 509/2026г. по опис на АПСофия, като Т. е получил същото на 30.03.2026 г. и е депозирал жалбата до СГС пред АПСофия на 07.04.2026 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление на АП-София е необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания относно липсата на анализ от страна на прокурора по отношение на извършената проверка от страна на КПК, като се твърди че не му е предоставена възможност да се запознае с материалите по проверката. Изтъква се, че прокурора неправомерно е стеснил кръга на субектите имащи отношение към посочената деятелност в сигнала, като е приел, че липсват данни за извършено престъпление от магистрат по чл.282 от НК. Настоява, че липсва анализ дали е спазен установения по ГПК ред за провеждане на принудително изпълнение. Изразява недоволство и от сторения от прокурора извод за липса на специалната по чл.282 от НК цел, като поставя въпросите дали е било налице основание за отвод на съдията, постановил актове в заповедното производство, както и дали се погасяват установени облигационни отношения по давност и антидатирана ли е заповедта за незабавно изпълнение.

Жалбата на Х. Т. е подадена в срок, визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК пред АП-София и от лице с процесуална легитимация. Съдът я счита за допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК изчерпателно дефинира предметния обхват на 1 дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на досъдебно производство. В този кръг актове попадат изброените престъпления, както и престъпленията определени като тежки в хипотезата на чл.93, т.7 от НК. Обект на съдебен контрол в производството по чл.213, ал.4 от НПК е постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано да се образува досъдебно производство, когато същото е било потвърдено от горестоящ прокурор.

В конкретния случай, в постановленията на прокурорите от 02.02.2026 г. на СГП и това от 20.03.2026 г. на АП - гр.София прокурорите са изложили становища от фактическа и правна страна за липса на достатъчно данни, които да обосноват изводи за наличие на действия от страна на магистрати или други длъжностни лица, които да осъществяват състав на престъпления по чл. 282 от НК, което се явява престъпление измежду изброените в нормата на чл.213, ал.4 от НК и следователно съдебен контрол на цитираното прокурорско произнасяне на прокурора от СГП е допустим. Макар в жалбата да е посочено, че се обжалва постановлението на АП-София е упоменато и постановлението, с което е било отказано да се образува досъдебно производство, а именно Постановлението по пр.пр. № 23975/25 г. на СГП, като е дефинирана претенция към съда за отмяна на постановлението, с което е отказано образуването на досъдебно производство, при което съдът намира, че следва да се произнесе по въпросната жалба.

С Постановление от 14.11.2025 г. на прокурор при СГП по пр. преписка № 23975/2025 г. на СГП на основание чл.35, ал.4 от НПК е приета по компетентност пр.преписка №7591/25 г. на ОП - Пловдив съдържащи сигнал, ведно с приложения от Х. Р. Т. с твърдения за допуснати нарушения в хода на производството по ч. гр. дело № 21736/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив и образуваното впоследствие изпълнително производство, като са изложени съмнения за координирани действия целящи отнемането на имот.

Според Т. от съдия Д.Т. по ч. гр. дело № 21736/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 10850/19.12.2024 г., въз основа на документ по чл.417 от ГПК, представен от търговското дружество „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. Според изложеното от Т. исковата молба, въз основа на която било образувано гражданското производство, изобщо не е трябвало да бъде допускана и разглеждана от съда, доколкото в договора между страните в производството – Договор за търговски заем от 28.05.2021 г. била вписана арбитражна клауза. Въпреки това съдия Т. разгледала производството и издала заповед за изпълнение, вследствие, на което било образувано изпълнително дело № 20258210400008 по описа на ЧСИ П.И. с район на действие Окръжен съд – гр. Пловдив. Съдията Д. Т. следвало да се отведе от разглеждане на делото, тъй като съпругът й участвал пред 2019 г. и 2024 г. заедно с търговското дружество „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД като цесионер в сделки за придобиване на вземания от трети лица. Посочват се твърдения свързани с незаконосъобразни действия на ЧСИ П. И., по отношение на налагането на обезпечения, несъразмерни с размера на задължението, манипулиране на оценката на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив и начина на провеждане на публичната продан на 2 същия. Жалбоподателят Т. прави и уточнение, че в Окръжен съд – гр. Пловдив се водело търг. дело № 154/2025 г., касателно уточняването на реалния размер на дълга и законността на претенцията на кредитора.

В допълнения към сигнала депозирани на 02.12.2025 г., 23.12.2025 г., 13.01.2026 г., 16.01.2026 г. и на 27.01.2026 г. жалбоподателя Т. хронологично е сочил развитието по упоменатите по – горе производства, като в последното подадено Допълнение към жалба – „Допълнение 3“ от 27.01.2026 с вх.№ 23975/25 на СГП навежда оплаквания за нарушения при избора на принципа на случайно разпределение при избор за член на съдебния състав, както и от начина на администриране на делата в Апелативен съд – гр. Пловдив. По сигнал на Х. Т. с вх.№862/10.11.2025г. до КПК е била извършена проверка приключила с Доклад от ст.инспектор и с Решение №251-П/17.12.2025г. на ДА Ст.П. –Директор на СД “Противодействие на корупцията“ като материалите по проверката ведно с конкретния доклад са били изпратени на СГП. С Постановление от 15.01.2026 г. на прокурор при СГП към пр. преписка № 23975/2025 г. на СГП са присъединени по надлежния ред постъпили от КПК материали. С Постановление от 03.04.2025г. на прокурор при СГП е разрешено на адв.А.И., упълномощен защитник на Х. Т. да се запознае с материалите по проверката, което се е осъществило на 15.04.2026 г. в присъствието на служител от администрацията.

Прокурорът от СГП е извършил лична проверка по преписка № 23975/2025 г. по описа на СГП, на основание чл.145 ал.1 т.1 от ЗСВ, при която е установил, кои са страните по ч.гр.дело № 21736/2024 г. по описа на РС – Пловдив; на какъв етап се намира производството по делото, както и е изискал заверени копия на относими документи, видно от писмо от 19.11.2025 г., като в отговор е получено писмо, ведно със заверен препис от цялото производство по делото от 02.12.2025 г.

С Писмо от 09.12.2025 г., прокурорът е изискал подробна информация от Председателя на ОС – Пловдив, относно развитието на производството по търг. дело № 154/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, включително и какво е произнасянето по искането, отправено от Х. Т., А.Б.-Т.а и „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, за спиране на изпълнението по постановената по ч.гр.дело № 21736/2024 г. по описа на РС – Пловдив заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Отговор на писмото е получен от СГП с Писмо от 12.12.25 г. ведно с пълното електронно досие на делото.

С Писмо от 30.12.2025 г. е изискана и подробна информация, ведно със заверени копия на относимите писмени материали от ЧСИ П.И., с рег.№ 821, с район на действие ОС – Пловдив по изп. дело № 2025821040008/2025г. по опис на посочения ЧСИ. В отговор същия е предоставил относимите документи с Писмо от 07.01.2026г. както и Справка с изх.

№ 115/06.01.2026 г.

Наблюдаващият прокурор с две писма от 30.12.2025 г. е изискал от ОС- Пловдив информация относно администрирането, респ. образуваните производства във връзка с подадени жалби от „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД по търг.дело № 154/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, касаещи действията на ЧСИ П.И. по изп. дело № 20258210400008. В отговор са получени Писмо изх.№187 от 06.01.2026 г. и Писмо изх.№179 от 06.01.2026 г. от 3 зам.председател на ОС – Пловдив, ведно с заверени преписи на актове на съда.

С писмо от 22.01.2026г. прокурор при СГП е изискал информация касателно произнасяния от АС-Пловдив по т.дело № 154/2025г. по описа на ОС – Пловдив. С писмо изх.№ 324/22.01.2026 г. е получен отговор от АС- гр. Пловдив., като е приложено копие на относимите съдебни актове.

Съдът намира описаната от прокурора фактологична хронология за вярна и отговаряща на обективната действителност, подкрепена от приложените материали по преписката, а именно:

На 28.05.2021 г. е бил сключен договор за търговски заем между търговското дружество „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД в качеството на заемодател и „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, представлявано от управителя А.Б.-Т.а като заемополучател и съдлъжниците Х. Т. и А.Б.-Т.а, съгласно който заемодателят предавал в собственост на заемополучателя паричната сума в размер на 100 000 лева, като предоставената в заем сума трябвало да бъде върната в срок до 31.05.2022 г. В договора изрично било вписано, че съдлъжниците встъпвали в задълженията на заемополучателя и се задължавали да отговарят солидарно с него за изпълнението на всички задължения по него, както и че споровете, породени от договора щели да бъдат разрешавани от Арбитражния съд при БТПП.

На 07.07.2021 г. бил сключен Анекс № 1 към Договор за търговски заем от 28.05.2021г., с който „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД предоставил на заемополучателя „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД допълнителна сума в размер на 100 000 лева, с което общия размер на задължението възлизал на 200 000 лева.

На 16.12.2024г. търговското дружество „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т.Г. депозирал в РС – гр. Пловдив Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, посочвайки, че задълженията, произтичащи от Договор за търговски заем от 28.05.2021 г. и Анекс № 1 от 07.07.2021 г. към Договор за търговски заем от 28.05.2021 г., и двата нотариално заверени, не били погасени. В тази връзка било образувано ч.гр.дело № 21736/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив. Съдия – докладчик по делото била определена Д.Т..

След преглед на постъпилите материали съдия Т. издала Заповед № 10850 електронно подписана на 20.12.24 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК, като разпоредила длъжниците „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, Х. Т. и А.Б.Т.а да заплатят солидарно на кредитора „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД сумата от 200 000 лева, представляваща главница за периода от 31.05.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 70 500 лева – договорна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 15.12.2024 г., сумата от 70 500 лева, представляваща друго допълнително вземане за период от 01.01.2023 г. до 15.12.2024 г., както и държавна такса в размер на 6820 лева.

Съдът допуснал незабавно изпълнение на заповедта на основание чл. 418, ал.1 от ГПК. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист № 9043/20.12.2024г. по 4 ч.гр.дело № 21736/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив. Образувано било и изп.дело № 20258210400008 по описа на ЧСИ П.И., с рег.№ 821 и район на действие ОС – гр. Пловдив.

Длъжниците „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, Х. Т. и А.Б.-Т.а депозирали пред съда възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Въз основа на постъпилото възражение, с Разпореждане № 4431/12.02.2025 г. по ч.гр.дело № 21736/2024 г. съдът указал на заявителя „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, че следва да предяви иск за установяване на претендираното вземане спрямо длъжниците. На 11.03.2025г. „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД депозирало в ОС – гр. Пловдив искова молба на основание чл. 422, ал.1 вр. чл 415, ал.4 от ГПК, с цена на иска 341 000 лева. Образувано било търг. дело № 154/2025 г. по описа на ОС – гр. Пловдив.