Решение № 292 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000196 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №23/16.І.2024год. постановено по т.д.

№620/2022год. на Пловдивски окръжен съд, ХХІІІ състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ********, представлявано от управителя СРБ срещу „Ж.“ ООД с.Б., о. П., ЕИК *******, представлявано от управителя Л. С. И., искове за заплащане на: сумата 494 000лв., представляваща неизплатен остатък от цената на доставени общо 2 000 000броя хигиенни маски, дължима по фактура №3523/12.VІ.2020год. и сумата 120 069.44лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 494 000лв., за периода от 12.VІ.2020год. до 3.ХІ.2022год..

ОСЪДИЛ е „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ******** да заплати на „Ж.“ ООД с.Б., о. П., ЕИК ******* разноски по делото в размер на 22 500лв.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№5669/15.ІІ.2024год. е подадена от „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ********, представлявано от управителя 1

СРБ, чрез пълномощника му адв. П. Т. от АК- Пловдив, против решение №23/16.І.2024год. по т.д.№620/2022год. на Пловдивски окръжен съд, ХХІІІ състав, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, което е постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, необосновано и немотивирано. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото по чл.146 ГПК. С определение №316/20.ІІІ.2023год. на ОС- Пловдив е изготвен проекто-доклад по делото, но окончателен доклад не е приет нито в първото по делото съдебно заседание, нито в последващите съдебни заседания. Този пропуск се равнява на неизготвен доклад по делото съобразно правилата на чл.146 ГПК. Освен това първоинстанционният съд не се е произнесъл и по направените от ищеца възражения срещу проекто-доклада, като не е разпределил и доказателствената тежест между страните по делото, с което не е обезпечил правилното приложение на материалния закон по спора, както и не е дал указания на страните за представяне на доказателства по релевантните за спора факти. Първоинстанционният съд е допуснал и нарушение на чл.236ал.2 ГПК, като е постановил решение, в което не е извършил най-общо съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не е обсъдил събраните доказателства в цялост и поотделно, поради което е постановил едно немотивирано решение. Изцяло е възприел погрешно фактите по делото. Счита, че между страните по делото няма спор, че през 2020год. по заявка на „Ж.“ ООД с.Б., „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив е извършил търговски продажби на трислойни предпазни маски, за които е издал следните фактури: фактура№3512/12.V.2020год. на стойност 390 000лв. с ДДС, фактура№3513/13.V.2020год. на стойност 390 000лв. с ДДС, фактура№3523/12.VІ.2020год. на стойност 649 999.74лв. с ДДС. Няма спор, че по първите две фактури цената е изцяло заплатена от ответното дружество. По третата фактура „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив е доставил 833 000броя предпазни маски, а ответното дружество е извършило три частични плащания: на 16.VІ.2020год. е платена сумата 34 999.74лв., на 19.VІ.2020год. е платена сумата 110 000лв. и на 20.VІІ.2020год. е платена сумата 11 000лв. Останалата неизплатена сума по тази фактура е 494 000лв. и за нея е спора между страните по делото. Въпреки, че от заключението на ССчЕ по делото безспорно се доказва, че фактура №3523/12.VІ.2020год. е била надлежно осчетоводена от ответното дружество, и че с уведомление по ЗДДС вх.№16002 4353662/9.VІІ.2020год. то е подало информация до НАП за ползване на данъчен кредит по фактурата и такъв е усвоен в размер на 108 333.23лв., като фактурата е била включена и в дневника за покупки на ответното дружество за месец юни 2020год., ОС- Пловдив е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят счита, че ответното дружество не е доказало по надлежен начин извършена валидна рекламация на 633 000 броя предпазни маски, които да са били доставени по тази фактура. Напротив- счита, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че рекламираните и върнати предпазни маски от ответника на ищеца са по една друга доставка, а не по тази, за която са издадени процесните фактури. Ето защо жалбоподателят моли въззивния съд да постанови решение, с което отмени решението на ОС- Пловдив като неправилно и необосновано и постанови ново решение по същество, с което да уважи изцяло предявените искове, като основателни и доказани по размер. Претендира за разноските направени пред двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Ж.“ ООД с.Б., о. П., ЕИК *******, представлявано от управителя Л. С. И., чрез пълномощника му адв. А. Т. от САК подава отговор на въззивната жалба вх.№10956/27.ІІІ.2024год., с възражения за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения по делото и въпреки, че липсва определение, с което изготвеният подробен проекто-доклад да е приет за доклад по делото на основание чл.146 ГПК, то е съдействал на страните за изяснявана на фактическата обстановка по предмета на делото. В случая жалбоподателят само прави възражение, че това е процесуално нарушение на първоинстанционния съд, но няма направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства по делото от въззивната инстанция, няма представени нови писмени доказателства или други, защото първоинстанционният съд е уважил всички доказателствени искания на ищеца и е събрал всички искани от него доказателства. Ето защо изтъкването на това нарушение- липсата на определение на ОС- Пловдив, с което да е приет за окончателен изготвения подробен проекто-доклад по делото, не води до неправилност на постановеното решение. Счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, тъй като ищецът „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив не е доказал, че претендираната като неизплатена цена по спорната фактура му се дължи, след направената 3 рекламация на 633 000броя предпазни маски и връщането им, т.е. след разваляне на договора за търговска продажба, поради констатирани дефекти в част от закупената стока. Ето защо моли въззивният съд да потвърди решението на ОС- Пловдив, като правилно и законосъобразно и му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения по делото и въпреки, че липсва определение, с което изготвеният с определение №316/20.ІІІ.2023год. по т.д.№620/2022год. на ОСПловдив подробен проекто-доклад да е приет за доклад по делото на основание чл.146 ГПК, то първоинстонционният съд е съдействал на страните за изяснявана на фактическата обстановка по предмета на делото. В случая жалбоподателят само прави възражение, че това е процесуално нарушение на първоинстанционния съд, но не прави доказателствени искания за събиране на нови доказателства по делото от въззивната инстанция, няма представени нови писмени доказателства или други доказателства, защото първоинстанционният съд е уважил всички доказателствени искания на ищеца и е събрал всички искани от него доказателства. Поради което въззивният съд сича, че липсата на определение по чл.146 ГПК за приемане на окончателен доклад по делото и липсата на отговор на възраженията на ищеца срещу 4 проекто-доклада на съда не води до съществено процесуално нарушение, което да обоснове недопустимост на решението на ОС-Пловдив.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищеца „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ********, представлявано от управителя СРБ срещу ответника „Ж.“ ООД с.Б., о. П., ЕИК *******, представлявано от управителя Л. С. И., два обективно съединени иска- главен иск с правно основание чл.327 ТЗ във връзка с чл.318 ТЗ, с цена на иска 494 000лв., представляваща незаплатения остатък от цената на доставени общо 2 000 000броя трислойни предпазни маски, по фактура №3523/12.VІ.2020год. на обща стойност 649 999.74лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 4.ХІ.2022год. до окончателното и изплащане и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, с цена на иска 120 069.44лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 494 000лв., за периода от 12.VІ.2020год. до 3.ХІ.2022год.

Ищецът „Т. Д.“ ЕООД гр.Пловдив твърди в исковата молба, че в резултат на търговските му отношения с „Ж.“ ООД с.Б., в периода от 12.V.2020год. до 12.VІ.2020год., по заявка на ответното дружество е извършил търговски продажби и е доставил на „Ж.“ ООД с.Б. тристойни текстилни маски за лице. Като доказателство за изпълнение на задължението за предаване на продадената стока, ищецът е представил следните данъчни фактури: фактура №0000003512/12.V.2020год. на стойност 390 000лв. с ДДС, фактура№0000003513/13.V.2020год. на стойност 390 000лв. с ДДС и фактура №0000003523/12.VІ.2020год. на стойност 649 999.74лв. с ДДС. Твърди, че задълженията по първите две фактури са платени изцяло, а по третата фактура ответното дружество е извършило три частични плащания: на 16.VІ.2020год. е платена сумата 34 999.74лв., на 19.VІ.2020год. е платена сумата 110 000лв. и на 20.VІІ.2020год. е платена сумата 11 000лв. Останалата неизплатена сума по тази фактура е 494 000лв., но след 20.VІІ.2020год. ответното дружество е 5 преустановило плащанията по тази фактура. Тъй като между страните по делото не е постигнато споразумение за плащане на останалата неизплатена сума по тази фактура, то за ищеца е налице правен интерес по съдебен ред да изиска плащане на задължението от 494 000лв., както и мораторната лихва за забавено плащане на сумата, за периода от 12.VІ.2020год. до 3.ХІ.2022год., в размер на 120 069.44лв.

Ответникът „Ж.“ ООД с.Б. е подал писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва обстоятелството, че между страните са налице търговски отношения, като твърди следното: С електронно писмо от 11.V.2020год.. „Ж.“ ООД с.Б. е поръчало на „Т. Д." ЕООД гр.Пловдив 2 000 000 броя предпазни маски, цвят- бял, по предварително одобрена мостра и на цена от 0.78лв за брой, със срок на доставка та- 14.V.2020год. Твърди, че е заплащал авансово стоките, след което са доставяни. За извършените доставки са издадени следните фактури: фактура №3512/12.V.2020год. на стойност 390 000лв, съставляваща цената на 500 000 броя маски; фактура

№3513/13.V.2020год. на стойност 390 000лв, съставляваща цената на 500 000 броя маски; фактура №3514/14.V.2020год. на стойност 780 000лв, съставляваща цената на 1 000 000 броя маски. След издаването на фактура №3514/14.V.2020год. ищецът е констатирал, че не е в състояние да достави цялото количество маски и е издал кредитно известие №3521/19.V.2020год. к ъ м фа к т у р а №3514/14.V.2020год., с което намалява стойността на първоначално издадената фактура с 649 999.45лв, т.е. дължимият остатък по фактура №3514/14.V.2020год. е 130 000лв, който остатък е изцяло заплатен от ответника. Претендира се заплащане по фактура №3523/12.VІ.2020год., която обективира доставка на 833 333 броя маски с цена 649 999.74лв. По тази фактура ответникът признава, че е направил три плащания – на 15. VІ.2020год. е платил 34 999.74лв, на 18.VІ.2020год. е платил 110 000лв. и на 20.VІІ.2020год. е платил 11 000лв. Не се оспорва и обстоятелството, че остатъкът по фактурата не е платен, но неплащането се обосновава с неизпълнена доставка на заявената стока. Заявява, че искът би могъл да бъде основателен за сумата 260лв, тъй като стойността на 633 000 броя маски, които е върнал като некачествени, е 493 740лв, а ищецът претендира заплащане на 494 000лв. Твърди, че след доставката на 2 000 000 броя маски е извършил преглед на доставената стока и констатирал, че част от стока та е некачествена, с недостатъци и не може да бъде използвана по предназначение.