Решение № 3856 от 21.11.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 375/2022
- Вид
- Решение № 3856
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Мария Милкова Дългичева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3856 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330100375 по описа за 2022 година
С исковата молба ищците И. С. Л. и Ю. Г. К. са предявили против Т. Г. А. и С. Д. А. конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ************ на нотариус **** с рег.№ **** и район на действие *************, с който Г. М. Л. и И. С. Л. са прехвърлили на ответниците Дворно място, цялото с площ от 1520 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот (парцел) ****** от квартал*** по регулационния план на село Р., община М., област П., при граници на имота по скица: улица. УПИ -***, УПИ *** и УПИ *****, ведно с 1/2 идеална част от построената в него масивна, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с призем със застроена площ 75 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място, който имот представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************** /шестдесет и две хиляди осемстотин петдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин шестдесет и девет/, в с. Р., общ. М., обл. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 34/06.03.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал:***, парцел: ***, при съседи: **********************************, ведно с 1/2 ид.ч. от сградите, които попадат в имота: сграда ****************** с площ от 114 кв.м. брой етажи *, предназначение: еднофамилна жилищна, сграда с идентификатор ****************** с площ от 29 кв.м, предназначение: хангар, депо, гараж, поради неизпълнениe на същия от ответниците.
Ищците твърдят, че по силата на горепосочения договор Г. Л. и И. Л. са прехвърлили на своята дъщеря Т. А. и съпруга й С. А. горепосочения имот срещу поемането от купувачите на задължението да гледат и издържат прехвърлителите докато са живи, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега. Твърдят, че ответниците никога не са се грижили за тях, винаги са живели отделно, не са се грижили за домакинството им, не са купували храна, лекарства, нито са заплащали битови сметки.
1
Сочат, че когато са искали помощ от ответниците, те са им отвръщали, че имат недвижимо имущество, което могат да продадат и да се издържат. Твърдят, че не били търсили активно правата си по договора, тъй като дъщеря им Т. страдала от Алцхаймер, а мъжът й С. често я биел и тормозел, поради което не искали да стават повод за нарушаване на здравословното й състояние. Сочи се, че освен отказите да им помагат, ответниците изпратили и сина си Г. да живее при тях, тъй като последният злоупотребявал с наркотици и родителите му не били в състояние да се справят с него. Твърдят, че поради необходимостта от това да издържат внука си Г. и да заплащат метадона, който приема, често оставали без финансова възможност за собствената си издръжка. Твърдят, че след смъртта на Г. Л. /***** г./ внукът им Г. започнал да проявява ежедневна агресия към баба си, като се стигнало и до това да я изгони на улицата, на което ответниците не реагирали по никакъв начин. Така се стигнало до приютяването й от другата й дъщеря – Ю. К..
Ответникът Т. А. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди, че през целия период от ***** г. до момента тя и съпругът й са снабдявали прехвърлителите с храна, помагали са за отглеждането на земеделската им продукция, извършвали са ремонти в къщата и са плащали битовите им сметки. Твърди също, че в края на ******* г. ищцата И. Л. се е преместила доброволно при другата си дъщеря Ю. К.. Твърди, че при сключването на договора за издръжка и гледане страните са се договорили, че няма да живеят заедно, което било видно и от обективираното в нотариалния акт запазено право на ползване върху имота от страна на прехвърлителите.
Акцентира върху обстоятелството, че на ******* г., освен процесния договор за издръжка и гледане, бил сключен и друг договор, а именно – Договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в полза на трето лице, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № *****, нот. д. № ******** г. на нотариус ***************, рег.№ ***** и район на действие ************, по силата на който Т. А. и С. А. прехвърлили на Ю. К. ½ ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 1260 кв.м., съставляващо УПИ ***** по регулационния план на с. Р., община М., обл. П., при граници по скица: улица, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, УПИ ******, ведно с ½ ид. ч. от построената в него стопанска постройка, ведно с построената в него лятна кухня, ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място, срещу задължението на К. да гледа и издържа своите родители - Г. М. Л. и И. С. Л.. Във връзка с това твърди, че задължението по процесния договор се престирало точно и в пълен обем от третото лице – Ю. К. в изпълнение на задължението си по втория договор.
Ответникът С. А. също е депозирал отговор на исковата молба, с който подробно описва как страните уредили имуществените си отношения посредством двете сделки от *** г. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения. Твърди, че през **** г. на Г. Л. била извършена сърдечна операция, която била на стойност 4 300 лв., а той лично я заплатил. След изписването си Г. му предложил да продаде някоя от нивите си, за да му възстанови платената сума, но С. изрично му заявил, че не желае да му връща парите. Сочи, че през **** г. и **** г. Г. и И. действително започнали да продават нивите си, като всички получени средства от продажбите били предоставени на другата им дъщеря – Ю.. Твърди, че през ***** г. Г. Л. си закупил и лек автомобил, който след смъртта му бил продаден, а сумата останала у И. Л.. Въз основа на изложеното сочи, че Г. и И. не само, че не са имали лош живот, а са успявали и да заделят средства.
В срока за отговор за исковата молба ответниците са предявили насрещен иск против Ю. К. и съпруга й О. К. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с искане да бъде развален договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане на трето лице, обективиран в нотариален акт № ***, том*, рег. № ***, нот. д. № ************ г. на нотариус ***************, рег.№ *** и район на действие *************, по силата на който Т. А. и С. А. прехвърлили на Ю. К. ½ ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 1260 кв.м., съставляващо урегулирам поземлен имот (парцел) ***** по регулационния план на с.
Р., община М., обл. П., при граници по скица: улица, УПИ ****, УПИ ***, УПИ *****, УПИ ******, УПИ ******, ведно с ½ ид. ч. от построената в него стопанска постройка, ведно с 2 построената в него лятна кухня, ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място, срещу задължението на К. да гледа и издържа своите родители - Г. М. Л. и И. С. Л.. Искът се предявява и срещу съпруга на Ю. К., тъй като имотът бил придобит по време на брака им.
Ищците по насрещния иск твърдят, че задълженията, които са поели спрямо прехвърлителите по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № *****, том *, рег.№ ******, дело № *************, са надлежно изпълнявани от ответницата Ю. К. в изпълнение на нейните задължения, поети по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ****, том *, рег. № *****, нот. д. № *********** г. Твърдят, че са разчитали, че ответницата съвестно е изпълнявала задълженията си по договора да гледа и издържа своите родители. Доколкото, обаче, настоящото дело било образувано с твърдения, че Г. Л. и И. Л. не са получавали полагаемите им се грижи в договорения обем, то било налице пълно неизпълнение на договора от страна на Ю. К..
От ищците – в качеството им на ответници по насрещната искова молба, е депозиран в срока за това отговор на насрещната искова молба, в който излагат доводи за нейната неоснователност. Сочат, че във втория договор не било упоменато, че върху Ю. К. се прехвърля задължението на Т. и С. за издръжка и гледане на И. и Г. Л., поето от тях по първия договор. Сочи се също, че никъде не било депозирано изричното съгласие на Г. и И. да бъдат гледани и издържани от трето лице. Акцентират върху обстоятелството, че в исковата молба по главния иск нямало твърдения, че Ю. не е полагала грижи за Г. и И., а че Т. и С. не са. Напротив, твърдят, че Ю. и съпругът й живели в съседния на имота на Г. и И. и винаги са полагали грижи за тях, както лични, така и финансови. Във връзка с извършената операция на Г. Л. твърдят, че след нея О. К., поради влошените им отношения с Т. и С., е дал 2 000 лв. на Г., за да ги върне на С. и така да поделят направените разходи между двете семейства. Твърдят още, че когато синът на Т. и С. е останал да живее при баба си и дядо си, именно Ю. и О. са поемали финансовите нужди покрай него. Твърди се, че и към момента Ю. и О. изпълняват поетото по договора задължение, тъй като живеят в едно домакинство с И. Л. и поемат всичките й нужди. На последно място считат предявения иск от Т. А. за недопустим, тъй като същата, поради болестта, от която страдала, не разбирала свойството и значението на постъпките си.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни, като съображенията за това са следните:
Предявени са субективно и обективно съединени конститутивни искове, в условията на кумулативност, с правни основания чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на две прехвърлителни сделки. Връзката между исковете се заключва в това, че и по двата договора е поето задължение за издръжка и гледане на едни и същи лица. Договорът за издръжка и гледане, предмет на предявения на насрещен иск, е в полза на трето лице, за което ще стане въпрос по-натам. Следва да се изтъкне и това, че страните по делото са близки роднини – майка и две сестри, заедно с техните съпрузи, като главният иск е предявен след смъртта на бащата прехвърлител, поради което е налице сливане на качествата длъжник и кредитор, що се касае до ответницата по главния иск – негова низходяща. Тоест, само по това съображение главният иск би подлежал на частично отхвърляне, но в случая това не е от съществено значение за изхода на правния спор, доколкото по мнение на настоящия съдебен състав и двата иска подлежат на отхвърляне в цялост.
От писмените доказателства по делото се установява, че на ******** г. са сключени двете сделки, предмет на предявените искове - главен и насрещен, а именно: I . договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който съпрузите Г. Л.
/починал на ********** г./ и И. Л. са прехвърлили на Т. Г. А. /тяхна дъщеря/ и С. Д. А.
/неин съпруг/ собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***********, ведно с 1/2 3 ид.ч. от сграда с идентификатор *************, ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място и II. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане в полза на трето лице, с който Т. Г. А. и С. Д. А. (приобретателите по първия договор) са прехвърлили на Ю. К. /сестра на Т./, по време на брака й с О. К., собствеността върху ½ ид. ч. от УПИ *******, ведно с ½ ид. ч. от построената в него стопанска постройка, лятна кухня, ведно с всички подобрения и насаждения в имота срещу задължението да издържат и гледат Г. Л. и И. Л. (прехвърлители по първия договор), които , както вече бе посочено, са родители на Т. Г. А. и Ю. Г. К..
Както са сложени фактите по казуса, ключов за изхода на делото е въпросът дали съпрузите Г. и И. Л. са получили изпълнение на задължението за издръжка и гледане. В тази връзка следва да се подчертае, че договорът за издръжка и гледане не е договор с оглед на личността. В този аспект съдебната практика е категорична, че задължението за издръжка и гледане е заместимо и може да бъде изпълнено както от длъжника, така и от трето лице, в който смисъл са разясненията ТР № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. дело № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС и на решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. по описа на ВКС, IV гр.о., с което е разгледан сходен казус. Съдействието на кредитора винаги се явява необходимо за реалното изпълнение на договора за издръжка и гледане, доколко при отказ на кредитора да съдейства, задължението за издръжка и гледане се трансформира в парично. Ето защо, ако кредиторът приеме даваните от едно трето за договора лице издръжка и грижи, то длъжникът по договора за издръжка и гледане се освобождава от отговорност. Неговото задължение ще се яви изпълнено от друг правен субект. Тези постановки се извеждат от разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЗД, според която задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Законът презюмира, че за длъжника поначало е без правно значение от кого ще получи изпълнение. Облигационната връзка се погасява тогава, когато бъде постигнат целения от страните правен резултат, независимо какви са вложените от длъжника усилия за това. Длъжникът може в еднаква степен активно да действа, или да бъде напълно пасивен. Това поведение на длъжника е без правно значение за кредитора, тъй като вземането винаги се свежда до постигането на определен правен резултат, който ако е налице, независимо дали е престиран лично от длъжника или не, облигацията се погасява.
Разпечатката съдържа 22 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11d32da6-adc9-48db-b86e-c9065a9850c3