Решение № 14299 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14299 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110152955 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на С. Г. И. срещу „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 677,39 лева – задължения за заплащане на електрическа енергия, изчислена по корекционната процедура на ПИКЕЕ с фактура на ответника № 0003436255/07.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че през септември 2022 г. ищцата установила при справка в клиентски център на ответника, че са начислени за електричество 677,39 лева, като ищцата е заплатила всичките си задължения към доставчика, от който получава енергия – третото лице „Електрохолд продажби“ АД. Твърди се, че ищцата не знае въз основа на какви действия на ответника е издадена фактурата. Излагат се твърдения, че електромерът на ищцата първоначално изчислявал грешно, за което тя нямала вина и не следвало да плаща. Твърди, че не е спазена процедурата по ПИКЕЕ, иска съдът да провери законосъобразността на същия подзаконов нормативен акт с оглед датата на приемането му, липса на методика за изчисление и ред за уведомяване. Оспорва се, че ответникът има право да събира цената на начислените от него корекции. Твърди се и противоречие на подзаконовия нормативен акт с разпоредбите относно договора като източник за възникване на задължения и обемът на договорната отговорност по ЗЗД.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, с който предявеният иск се 1 оспорва като неоснователен. Иска се съдът да приеме за безспорно, че между страните съществува облигационна връзка, която ищецът оспорва. Твърди се, че е спазена процедурата за установяване на задължения чрез проверка на средство за измерване, уредена в ПИКЕЕ. Твърди се, че това е станало пред свидетел. Поддържа се действителност на ПИКЕЕ, както и че ищцата е била уведомена за извършената корекция, поради което се поддържа, че задължението е правилно начислено и се дължи. Иска се отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание страните поддържат становищата си от исковата молба и отговора. В писмени бележки ищцата оспорва легитимацията на ответника да събира пари за корекции на сметки за електричество, посочва противоречия в свидетелските показания, оспорва и начина на изчисляване на задълженията според събираните такси и компоненти на крайната цена на електроенергията. Ответникът в писмени бележки поддържа, че е материално легитимиран да събира суми за корекции на сметки на ел. енергия съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС).

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада си по делото (на лист 88, обявен за окончателен с протоколно определение от 22.05.2023 г. – на лист 128) съдът е приел за безспорно обстоятелството, че ищцата е собственик на жилищна сграда с адрес: София, ул. „Цар Симеон“, № 113, до която по мрежата на ответника се подава електрическа енергия.

На ответника с протоколното определение от 22.05.2023 г. (на лист 128 от делото) изрично е указано да докаже по делото какви са били показанията на електромера на имота с посочен по-горе адрес в периода от май до август 2022 г. Такива данни по делото липсват поради умишлено лаконично представяне на сметките за корекция от страна на ищеца – в представена на лист 58 от делото справка за корекции от 05.09.2022 г. изрично е посочен само резултатът от корекцията, без да са посочени никакви изходни данни.

Същевременно според заключението на изслушаната техническа експертиза, което съдът кредитира в тази му част като аргументирано и безпристрастно, представено в писмен вид на лист 122 от делото, прието в съдебното заседание на 22.05.2023 г. (на лист 129 от делото), е имало засичане на показания чрез визуален отчет през юли 2022 г., но не и проверка на електромера с технически средства.

Съгласно представен на лист 46 - 47 от делото Констативен протокол № 1028017/16.08.2022 г. на последната посочена дата служители на ответното дружество – А. К., В. И. и Х. М. в присъствие на С. И. са извършили проверка на електромерното табло на границата на имота на ищцата с адрес, описан погоре. При проверката те установили, че липсва пломбата на клемния блок на таблото, нарушена е малката пломба на електромера и холограмни стикери.

Затова електромерът бил свален и изпратен за метрологична проверка, а в таблото бил поставен нов. Показанията на свидетелката И., дадени в 2 съдебното заседание на 22.05.2022 г., потвърждават това, като същата има спомен за приблизителен адрес на проверката, както и за нарушенията на електромера, които са описани в протокола. Съгласно протоколно определение от 14.06.2023 г. (на лист 140 от делото) между страните е безспорно, че за проверката са уведомени органите на полицията на телефон 112. Установените обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетеля К. в съдебното заседание на 14.06.2023 г. (на лист 140 – 141 от делото).

Същият не дава никакви показания в противоречие със свидетелката И., като свидетелят заявява липса на конкретни спомени. Въпреки зададения провокативен въпрос на адвоката на ответника в смисъл, че на таблото е нямало щит, свидетелят ясно заявява, че такъв е имало, както е отбелязано и в констативния протокол. При това положение съдът кредитира показанията и намира, че е установено, че е направена проверка на адреса на ищцата и са установени посочените по-горе липси на пломби и стикери.

На лист 53 от делото е представен и протокол от Българския институт по метрология, според който при измерване на електромера, който е предаден с Констативен протокол № 1028017/16.08.2022 г., изрично отбелязан в протокола, е установено замерване с техническа грешка – електромерът отчита с 80 % намалено потребление спрямо действителното.

Съгласно представено на лист 48 писмо до ищцата, непотърсено съгласно обратна разписка на лист 49, последната е уведомена за извършената проверка, а с писмо от 01.09.2022 г. (на лист 52 от делото) е съобщено, че има установено неточно измерване, като съгласно представена на лист 54 от делото върната обратна разписка, и това писмо е останало непотърсено.

Съгласно представена на лист 57 от делото Фактура №

000346255/07.09.2022 г. въз основа на изготвените протоколи и установена грешка от 80 % ответникът е приел, че следва да начисли количество неотчетена електрическа енергия от 743 кВтч за периода от 17.05.2022 г. до 30.06.2022 г. и 778 кВтч за периода от 01.07.2022 г. до 16.08.2022 г. включително. Цената за енергията до 30.06.2022 г. е 0,131270 лв/кВтч, а върху тази сума са начислени и такса „задължения към обществото“ в размер на 0,007180 лв/кВтч; такса за достъп 0,00654 лв/кВтч, и такси за пренос от 0,04784 лв/кВтч, като посочените суми са без ДДС. Цената за енергията след 01.07.2022 г. е 0,446780 лв/кВтч, а върху тази сума са начислени и такса за достъп 0,00716 лв/кВтч, и такси за пренос от 0,08748 лв/кВтч, като посочените суми са без ДДС.

Цената за електрическата енергия след 01.7.2022 г. е определена по неясен начин, като в служебно известното на съда Решение № Ц19/01.07.2022 г. на КЕВР цените за снабдяване от краен снабдител на битовите абонати са 0,11146 лева/кВтч по дневна тарифа и 0,02629 лева/кВтч по нощна – далеч по-ниски от начислените с фактурата 0,0446780 лева/кВтч.

Съгласно заключението на изслушаната по делото техническа експертиза (на лист 122 от делото), прието в съдебното заседание на 22.05.2023 г. (на лист 129 от делото), което съдът кредитира напълно, 3 изчислената енергия е при неточно отчитане на техническото средство за измерване, като отчетените 1521 кВтч са математически правилно отчетени спрямо измереното от електромера. Вещото лице обаче не посочва къде има данни за такова измерване, като посочва, че се е запознало с тях в системата на ответника, но показания от такава система не са налични по делото въпреки изрично дадените на ответника указания от съда, че е в негова доказателствена тежест да ги установи.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по отрицателен установителен иск, с който ответницата иска да се установи недължимост на парични суми (несъществуване на вземане), което ищецът твърди, като по такива искове посочването на основание за възникване на вземането (разбирано като фактически състав, от който такова се поражда) и неговото доказване е в тежест на ответника.

В случая ответникът твърди, че вземането му възниква от посочения в чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ във връзка с чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ фактически състав, който включва следните елементи: ответникът е лицензиран оператор на електропреносна мрежа; ищцата да е клиент на ответника за осигуряване на достъп до мрежата за доставка на електрическа енергия; извършване на проверка на електромер, свързан с имот на ищцата; спазване на процесуалните правила на ПИКЕЕ за проверката; установена грешка на средството за измерване, както и измереното (преди отчитане на грешката) потребление за предходните 3 месеца преди проверката.

По делото е безспорно установено, че ответникът е оператор на енергопреносна мрежа, към която ищцата е включена, поради което са установени първите две предпоставки.

Ищцата оспорва въобще възможността да се преизчислява количеството енергия по реда на ПИКЕЕ, като оспорва законосъобразността на този подзаконов нормативен акт, евентуално – легитимацията на експлоатиращото електрическата мрежа дружество да иска заплащане, а не това да прави търговецът, който доставя на ищцата електроенергия.

В това отношение следва да се припомни, че по принцип доставчикът на електроенергия, която е вид стока – движима вещ съгласно фикцията на чл. 110, ал. 2 ЗС, е длъжен да установи доставеното количество енергия с оглед правилото на чл. 154 ГПК, че всяка страна в съдебния процес доказва изгодните за нея факти. В това отношение е формирана в предходен период константна практика на ВКС в смисъл, че всяко отклонение при измерването на електроенергията следва да се установява при липса на специална законова уредба пълно и главно, вкл. и количеството на неотчетената енергия – така в Решение № 19/21.02.2014 г. по търг. дело № 2014/2013 г., II ТО; Решение № 12/11.02.2013 г. по търг. дело № 1080/2011 г., I ТО, Решение № 200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г., I ТО; Решение № 97/28.07.2015 г. по търг. дело № 877/2014 г., I ТО; Решение № 30/23.04.2015 г. по търг. дело № 1118/2014 г. на II ТО; Решение № 173/16.12.2015 г. по търг. дело № 3262/2014 г. на II ТО и 4 други. След приемането на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с която законодателят е предвидил възможност за преизчисляване по нормативен път на неотчетени или неправилно отчетени количества електроенергия поради проблеми със или манипулации на средствата за търговско измерване, е налице такава възможност, която като законодателно изключение от правилата за доказването на изпълнението на договора за продажба по ЗЗД, ТЗ и ГПК следва да се тълкува рестриктивно, т.е. стриктно да се следват предпоставките, уредени в подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ. Това е изрично прието в последващата съдебна практика на ВКС, която също е постоянна такава и не показва отклонения – така Решение № 111/17.07.2015 г. по търг. дело № 1650/2014 г. на I ТО; Решение № 173/16.12.2015 г. по търг. дело № 3262/2014 г., II ТО; и Решение № 203/15.01.2016 г. по търг. дело № 2605/2014 г., I ТО, и други. При това не става въпрос за уреждане на хипотеза на виновна гражданска отговорност, а за предвидена в законодателството процедура за ликвидиране на последици от неоснователно обогатяване – доколкото е установена грешка при измерването на продадената електрическа енергия, която облагодетелства една от страните в правоотношението (ако е измерено в повече – продавача, ако е измерено по-малко – купувача), и няма как да се установи точно колко е грешката, с нормативен акт се правят някои допускания, за да се намалят неправомерните последици – получаване на стока без заплащането ѝ или заплащане за неполучена стока.