Определение № 1260 от 28.05.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260 гр. Бургас, 28.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Частно наказателно дело № 20252120201329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Същото е образувано по повод жалбата на адв. С.К. като пълномощник на пострадалото лице А. М. И., ЕГН: **********, против Постановление от 31.03.2025 г. на Районна прокуратура Бургас за прекратяване на Досъдебно производство № 7779 ЗМ29/2020г. по описа на РУ МВР - гр. К, пор. №318/2020г. на БРП, пр. пр. вх. №1148/2020г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, по което С. В. И. е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК.

По допустимостта:

Нормата на чл.243 НПК предвижда два процесуални пътя за ревизиране постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се поставя край на наказателното производство - единият е по реда на съдебния контрол, а другият е по пътя на вътрешно инстанционния ред в рамките на прокуратурата. Посочените две възможности са уредени в условията на алтернативност. Внимателният прочит на разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК налага извода, че на страните е предоставено правото на избор към кой от двата пътя за правна защита на твърдените от тях права да се насочат.

В конкретния случай жалбата е подадена от надлежна страна - пострадало лице, депозирана преди изтичане на предвидения 7-дневен срок за обжалване /жалбоподателят е получил постановлението на БРП на 02.04.2025г., а жалбата е депозирана на 07.04.2025г./, поради което и същата се явява допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК с Постановление на БРП от 10.02.2020г., за това, че на 14.11.2019г., в с. Р, обл. Бургас, чрез 1 нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и устата, причинил на А. М. И., ЕГН:

********** от с. Р, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето, в следствие на причинена фрактура на 11 горен преден зъб и луксация на 21 и 22 зъби - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 31.08.2020г. в качеството на обвиняем е привлечено лицето С. В. И., ЕГН:

**********, за това, че на 14.11.2019г. в с. Р, обл. Бургаска, чрез нанасяне на удар с камък в областта на лицето и устата, причинила средна телесна повреда на А. М. И., ЕГН:

**********, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни, вследствие на причинена фрактура на 11 горен зъб и луксация на 21-ви и 22-ри зъби престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От материалите по ДП се установява следната фактическа обстановка:

На 13.11.2019г. сестрата на пострадалата А. И. - Ц, ударила шамар на Ж И. - дъщеря на Б И. и племенница на обвиняемата С. И., като я нарекла „курва“. Двете сестри Ц и А. И причакали Ж пред дома й, който се намирал в съседство на техния, и започнали да я бият.

Намесила се и другата им сестра - С. Първоначално Ж не казала нищо на майка си, но по късно през деня и се обадила и и споделила за случилото се. Майка и- Б И., отишла да разговаря по този повод с майката на трите сестри - М И., но в дома и били само трите и дъщери, поради което И. си тръгнала. Свидетелката Ц И. също споделила за случилото се с майка си М И..

Сутринта на 14.11.2020г., около 09,30 часа, свидетелката М И. заедно с двете си дъщери А. и Ц, отишли до дома на свидетелката Б И. и започнали да се карат за случилото се между момичетата предния ден. Там били още свидетелката Д И. /майка на Б И. и С. И./ и С И. /сестра на Б И. и С. И./. Пострадалата А. И. била агресивно настроена и първа предприела физическа саморазправа. Тя бутнала свидетелката Д И., която не паднала на земята. Тогава от къщата излязла обвиняемата С. И. - сестра на св. Б И. и дъщеря на св. Д И.. Тя искала да защити сестра си и хванала св. А. И. за косата. А. И. също хванала С. за косата и започнала да я бие. С. отвърнала, след което двете паднали на земята, където продължили да се скубят и бият.

Според пострадалата и майка и, по време на боя С. И. взела камък и с него ударила А. И. по лицето. Всички останали свидетели са заявили че С. И. не е удряла А. И. нито с камък, нито с юмрук. Заявяват, че А. е нападнала С., вследствие на което двете са паднали заедно на земята, като по-скоро обвиняемата С. И. се е отбранявала и се опитвала да се отскубне от А. И..

Накрая Св. М И. /майка на А. И./ и св. Б И. /сестра на С. И./, с помощта на св. С.К., успели да разтърват двете жени.

Единственият свидетел, който не се намира в роднински отношения и няма пристрастия към нито една от страните - св. С.К. е заявил, че е станал свидетел на боя от началото до края, дори ги е разтървал, но не е видял С. да взема камък и да удря А..

Той е заявил, че е имало кръв и по двете жени, като не уточнява да е имало кръв по 2 устата на И., т.е. не се изяснява дали кръвта по А. И. е била нейна или на С. И.. Ако е била на А. И., не става ясно къде е била раната и какво са уврежданията, които е получила.

Настоящият състав намира за нормално от житейска гледна точка, при наличие на твърдените от пострадалата увреждания, същата да посети лекар, който да констатира здравословното и състояние и да се погрижи за раните и, което тя не е направила.

Бащата на пострадалата А. И. - М.И е заявил, че когато се прибрал вкъщи видял кръв по лицето на дъщеря си, след което веднага отишъл да изясни ситуацията. Установено е, че М.И е ударил с юмрук Б И. в устата, след което се върнал вкъщи и казал на жена си да се обади в полицията.

Установено е, че майка и - св. М И. позвънила на тел. 112, като при първото обаждане /видно от записите на тел. 112/ съобщила, че в Р има голям бой, да изпратят патрулка. Казала, че ей сега „ще ги запали“ и затворила телефона. Втори път се обадила след две минути, за да каже, че и двете и деца са бити и това е от вчера. Заявила е, че са счупили зъбите на детето и. Заявила е, че тези, които са го направили са там на място, полицаите да идват веднага, че може да стане и клане. Заявила е, че две жени са били дъщеря и. След около час, св. М И. отново е позвънила на тел. 112, за да съобщи, че по-малките братчета на „вчерашните каки, които са се били“, бият нейните по-малки деца, затова полицаите да се връщат отново в с. Р.

На сигнала, получен на 14.11.2019г. около 10,00 часа в РУ - К за възникнал скандал в с. Р, обл. Бургаска били изпратени полицейските служители Д.М и Г.К. При пристигането си полицейските служители не установили да има скандал в момента.

Те били посрещнати от св. М И., която им обяснила, че малко преди това е възникнал скандал между дъщеря и А. И. от една страна и Б И. и С. И. от друга страна, като С. и Б били нанесли побой на дъщеря й А..

При беседата с полицейските служители в присъствието на своите родители и близки, пострадалата А. И. отказала да бъде прегледана от екип на ЦСМП и не съобщила да има счупени или разклатени зъби, което е пречка да бъдат установени с категоричност уврежданията и. Такива факти не съобщили и нейните близки. Не се оплакала да има болка където и да било и не била откарана в болницата, нито прегледана на място.

На всички лица били снети сведения и били съставени протоколи за полицейско предупреждение както на обвиняемата и нейните роднини, така и на пострадалата и нейните роднини.

Именно поради липсата на данни за извършено престъпление, местопроизшествието не било запазено, не бил извършен оглед, не били фиксирани следи, не били намерени и иззети зъбите на пострадалата, нито камъкът, с който твърди, че е била ударена, не било извършено незабавно освидетелстване при съдебен лекар и изследване на падналите зъби.

Други доказателства - като записи от охранителни камери, също липсват.

Според показанията на св. А. И., едва вечерта когато се измила забелязала, че изкуствения и зъб - горен преден вдясно липсвал, другият преден бил счупен наполовина, а 3 други два предни зъба се клатели.

На следващия ден - 15.11.2019г. св. А. И. отишла на зъболекар при д-р Х, а на 19.11.2019г. отишла на преглед в Отделението по съдебна медицина.

Съдебен лекар установил охлузвания по лицето, а въз основа на документа за преглед при зъболекар от 15.11.2019г. заключил, че е налице фрактура на 11 горен зъб и луксация на 21 и 22 зъби, което е довело до трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни.

В хода на разследването била изготвена и комплексна експертиза, според заключението на която травмите са получени от съприкосновението с твърди тъпи предмети, като не е възможно всички травми да се получат в резултат от падане от собствен ръст.

От заключението на повторната СМЕ, назначена по указания на други състави на БРС, описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, каквито представляват и човешките крайници.

На практика, анализирайки доказателствения материал по делото съдът намира, че експертните заключения остават единственото доказателство в полза на обвинението и единствено относно факта на нараняванията и характера на причинените увреждания.

Единствено показанията на пострадалата и нейната майка – св. И. свидетелстват за твърдените увреждания. Обстоятелството, че са в близки родствени отношения и съответно имат заинтересованост от изхода на делото е мотивирало правилно прокурора, че показанията им не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят и от останалия събран доказателствен материал. Налице са несъответствия в показанията им, тъй като пострадалата заявява, че е била падналата по лице на земята, а „видяла“ как обвиняемата я удря с камък ,което е практически невъзможно. Майка и първо заявява, че дъщеря и е била права по време на свадата, а после че е лежала на земята по гръб. Не видяла камъка, а после казва, че бил с големина на портокал. Свидетелят – очевидец С.К. категорично отрича такава фактическа обстановка.

В този смисъл, твърденията на пострадалата за механизма на причиняване на увреждането, не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал така, че да се налага единственият правен извод, който да сочи, че тези увреждания са причинени от конкретни действия на С. И., а още повече - умишлени такива, целящи настъпилия резултат.

Като взе предвид наличния по Досъдебно производство № 7779 ЗМ-29/2020г. по описа на РУ МВР - гр. К, пор. №318/2020г. на БРП, пр. пр. вх. №1148/2020г. по описа на БРП доказателствен материал, БРС намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.199 от НПК в досъдебното производство прокурорът се произнася с постановление, което съгласно следващата алинея на същата разпоредба, трябва да отговаря на определени законови изисквания, сред които е да съдържа мотиви на издаващия го орган. В конкретния случай прокурорът е постановил едно прекратително постановление, което е мотивирано. Представителят на БРП е изброил всички извършени по 4

ДП действия по разследването. БРС намира, че с това е направен подробен анализ на събраните по делото доказателства и изводите на прокурора са правилни и обосновани.

Съдът споделя становището на представителя на БРП, че липсват обективни или субективни признаци от състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. Съгласно чл.243, ал.4 НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на това производство, съдът може само да направи преценка, дали извършените до този момент действия удовлетворяват стандарта обективно, всестранно и пълно разследване.

В рамките на така очертаните си правомощия и с оглед на всичко гореизложено, настоящият състав на БРС приема, че обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде потвърдено.