Решение № 115 от 05.04.2019, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 05.04.2019

Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На шести март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1817 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Ищцовото д.- „П.и К.“ А.д. *** твърди, че представляваното от него дружество сключило с ответната О.К. договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г. По силата на този договор дружеството извършвало ежемесечно абонаментно правно обслужване, за което ответната община се е задължила да заплаща под формата на месечно възнаграждение сумата от 1800 лева, без включен ДДС. Съгласно правилата на чл.

3, ал. 2 от процесния договор, уговореното месечно възнаграждение е дължимо в срок до 10-то число на съответния месец, за който се дължи. В случай на забавяне на плащанията от страна на О.К. в договора е предвидена неустойка в нейна тежест в размер на 0.5 % на ден - чл. 6, ал. 1 от договора. За извършената услуга, дружеството е издало фактура № ********** от 04.01.2016г. за сумата от 2160 лева, с включен ДДС. Посочената фактура не е платена в рамките на уговорения между страните срок, а след провеждане на исков процес, с който ответната община била осъдена да плати дължимото възнаграждение. С влязло в сила решение № 45 от 15.02.2018г., постановено по гр.д. № 1852/2017г. по описа на Районен Съд Карлово, 1-ви гр.с. било прието, че представляваното ищцовото дружество е изпълнило в срок и съобразно уговорените условия, задълженията си по договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012 г., като О.К. била осъдена да заплати дължимите от нея суми, включително и по процесната фактура № ********** от 04.01.2016г. С оглед на цитираното решение, което било постановено между същите страни, моли съда да приеме, че ищцовото дружество е изправен кредитор по договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г. и задълженията по него били изпълнени в пълен обем.

С влязло в сила решение № 308 от 13.07.2018г., постановено по гр.д. № 475/2018г. по описа на Районен Съд Карлово, 3-ти гр.с., потвърдено с решение № 1445 от 23.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 2090/2018г. по описа на ПОС, 9 гр.с. било прието, че неустоечната клауза, съдържаща се в чл. 6, ал. 1 от договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г. е действителна и не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Цитираното решение касае същия договор за юридическо обслужване, но за друг период от време, като произнасянето на съда по въпроса за действителността на клаузата за неустойка обвързва страните и по настоящия спор със сила на присъдено нещо, доколкото не е допустимо и възможно за един период от време клауза за неустойка да е действителна, а за друг да не е.

По силата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г. задължението за плащане в тежест на О.К. е до 10-то число на текущия месец, за който се отнася съответната фактура. Видно от приложените писмени доказателства към исковата молба било налице забавено плащане по процесната фактура поради, което в тежест на О.К. възниквало и задължението да заплати уговорената в процесния договор неустойка, която по фактура № ********** от 04.01.2016г. е в размер на 4995 лева, дължима за периода 12.01.2016г. до 19.07.2017г.-включително, като е налице забава от 555 дни.

Ответната О.К. не е извършила плащания по горната фактура в уговорените срокове, като е изпадала в забава и то за продължителен период от време, и имайки предвид неустоечната клауза уговорена в чл. 6, ал. 1 от процесния договор, последната дължала обезщетение под формата на неустойка, което предпоставя и правния интерес от завеждане на настоящата искова претенция и търсене на сумата по съдебен ред.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди О.К. да заплати на „П. и К.“ Адвокатско дружеството сумата от 4995 лева, представляваща дължима сума за неустойка за забавено плащане по чл.

6, ал. 1 от договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г. върху сумата по фактура № ********** от 04.01.2016г. за периода от 12.01.2016г. до 19.07.2017г.-включително.

Ответникът - О.К. намира предявеният иск от за процесуално допустим, но по съществото си неоснователен, поради което моля съда да го отхвърли. Предмет на спора е установяване съществуването на парично вземане в размер на 4995 лева главница, представляваща дължима сума за договорена неустойка за забавено плащане по 1 брой фактура, приложена към исковата молба и представляващи според изложеното от адвокатското дружество - вземане по чл. 6, ал.1 от договор за абонаментно правно обслужване № 198 от 19.10.2012г. От изложеното в исковата молба и приложенията към него било видно, че между ищцовото адвокатско дружество и О.К. бил сключен договор № 198 от 19.10.2012г. Съгласно чл. 1 от последния, О.К. е възложила на ищцовото адвокатско дружество да извършва по заявка ежемесечно правно обслужване срещу възнаграждение. Като под абонаментно правно обслужване по смисъла на договора се разбира - устни и писмени правни консултации, писмени становища, изготвяне на документи свързани с дейността на общинската администрация. Съгласно правилата на процесния договор, уговореното месечно възнаграждение в размер на 1 800 лева, без ДДС било дължимо в срок до 10-то число на съответния месец, а при забавено изпълнение на това задължение възложителят (О.К. дължи неустойка в размер на 0.5 % на ден (чл. 3 и чл. 6 от договора). Съгласно правната норма на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Единственото, което кредиторът (ищецът) следва да докаже е неизпълнение на договора от страна на длъжника и своята изправност по същия. На основание чл.26, ал.1, пр. трето във връзка с чл. 92 от ЗЗД прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка (чл.6, ал. 1 от Договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г.), поради накърняване на добрите нрави.

Твърди, че в редица решения на Търговската колегия на ВКС било прието, че уговаряне на неустойка без краен предел или без фиксиран краен срок, до който тя може да се начислява, е нищожна договорна клауза, поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал. 1 от ЗЗД). Такова имено договаряне било постигнато между ищцовото дружество и ответника в чл. 6, ал.1, съгласно който: „При неизпълнение на задълженията на възложителя свързани със заплащане на възнаграждение по начина и условията регулирани в чл. 3 от настоящия договор, последният дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% на ден.“

Цитираният договор бил сключен за 4 години, считано от 19.10.2012г., Изчислена неустойката по чл.6, ал. 1 от същия, за целия период на договора, може да достигне до размер на 730%. С последното клаузата за неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Нищожността на клаузата за договорна неустойка, като противоречаща на добрите нрави следва да се преценява в съответствие с възприетото с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК за уеднаквяване практиката на съдилищата по този въпрос. Съображенията и изводите в цитираното ТР следва да се преценяват, съобразявайки преди всичко това, че то се отнася до търговски сделки и пред ВКС е поставен въпросът за нищожност на неустоечни клаузи именно в такива договори. ВКС приема в т.3 от ТР 1/15.06.2010г., че не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Т.е. решението следва да се тълкува в смисъл, че е допустимо в търговските договори страните да уговарят неустойка без краен предел или неустойка без фиксиран срок. Приема се още, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Т.е., в духа на така възприетото следва да се приеме, че застъпеното становище от ВКС е, че само липсата на краен предел или фиксиран срок или прекомерността на размера не водят непременно до извод за нищожност при търговските сделки.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Сочи, че е налице е формирана практика по чл.290 от ГПК, опредметена в решение №4/25.02.2009г. по гр.д. №395/2008г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. В цитираното решение е прието, че по силата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Досежно волята на законодателя е прието, че последният е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да се нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Прието е, че преценката за накърняването на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза бил следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й, на базата на изчисляването й. (Решение № 74 от 21.06.2011г. по гр. д. № 541/2010г. на ВКС).

Ищцовото дружество твърди, че „с влязло в сила решение № 308 от 13.07.2018г., постановено по гр.д. № 475/2018г. по описа на Районен съд - Карлово, 3 гр.с., потвърдено с решение № 1445 от 23.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 2090/2018г. по описа на ПОС, 9 гр.с. е прието, че неустоечната клауза съдържаща се в чл.6, ал.1 от договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г. е действителна и не е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Цитираното решение касае същия договор за юридическо обслужване, но за друг период от време, като произнасянето на съда по въпроса за действителността на клаузата за неустойка обвързва страните и по настоящия спор със сила на присъдено нещо, доколкото не е допустимо и възможно за един период от време клаузата за неустойка да е действителна, а за друг да не е."

Разпечатката съдържа 27 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11d0e79a-493b-43f1-bcba-4c1812970fec