Определение № 8 от 14.01.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600007 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия Е. Т. Т. – адв. Б. М. от САК, срещу протоколно определение от 11.11.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 525/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

С частната жалба се поддържа становище за неправилност на определението в обжалваната му част. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е извършил конкретен и задълбочен анализ на всяко от твърдяните от защитата процесуални нарушения, а ги е обсъдил обобщено и декларативно, като е отложил разглеждането им за съдебната фаза по същество. Според защитата това представлява нарушение на чл. 248 НПК, тъй като съдът не е мотивирал защо приема, че липсват отстраними съществени процесуални нарушения, нито е обосновал извода си, че правото на защита на подсъдимия не е било ограничено, включително по отношение на възможността за ползване на привилегиите при разглеждане на делото по реда на особените правила. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е смесил въпросите, подлежащи на преценка в разпоредителното заседание, с въпроси по съществото на делото. Защитата твърди, че възраженията не засягат съществото на обвинението, а валидността и процесуалната 1 издържаност на обвинителния акт, доколкото в него липсва необходимата конкретизация относно мястото, времето, начина и механизма на извършване на деянието. В тази връзка се подчертава, че не е обсъден въпросът дали липсата на конкретика в обвинението поставя подсъдимия в състояние на правна несигурност и препятства възможността му да организира ефективно защитата си – обстоятелство, което защитата квалифицира като съществено при преценката за процесуалната годност на обвинителния акт. С жалбата се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК като неправилно и да върне делото на прокурора за отстраняване на сочените от защитата съществени процесуални нарушения.

В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се изразява позиция за неоснователност на подадената частна жалба. Поддържа се, че при извършената проверка не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила, още по-малко съществени такива, които да са довели до накърняване правата на обвиняемия в досъдебното или съдебното производство. Счита се, че обвинителният акт отговаря изцяло на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и не страда от приписваните му недостатъци, като в него са достатъчно конкретизирани времето, мястото и начинът на извършване на деянието, както и нарушеното правило за поведение. Изтъква се, че бланкетната норма на обвинението по чл.

343 НК е надлежно изпълнена чрез посочване и фактологическо обосноваване на нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП. В заключение се посочва, че възраженията на защитата са относими към съществото на обвинението и следва да бъдат обсъждани в съдебното следствие, поради което се предлага обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и като съобрази закона, намери, че за преценката на допустимостта на жалбата преди всичко е необходимо да бъде проследено процесуалното развитие на делото до момента.

По внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Е. Т. Т. с обвинение по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е образувано НОХД № 525/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

В проведеното на 11.11.2025 г. разпоредително заседание съдебен 2 състав на Окръжен съд – Сливен, включващ първоначално определения съдия – докладчик и двама съдебни заседатели, се е произнесъл с определение по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК. По повод възражение на защитника на подсъдимия Т. за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с твърдения за липса на конкретизация в обвинителния акт относно съществени, според защитата, обстоятелства, свързани с механизма на произшествието, съдебният състав на първостепенния съд е приел, че в досъдебната фаза на производството не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. В този смисъл възраженията на защитата са били преценени като неоснователни, поради което и искането за прекратяване на съдебното производство по делото е било оставено без уважение. Именно в тази си част определението от 11.11.2025 г. е предмет на подадената частна жалба, с която е сезиран въззивният съд.

Същественото в случая е, че по делото, след проведеното на 11.11.2025 г. разпоредително заседание, е извършено преразпределение (на основание заповед № 13-169/16.12.2025 г.), като с протокол от 05.01.2026 г. (л.

97 от първоинстанционното дело) чрез системата за случайно разпределение е определен нов съдия – докладчик.

Така очертаното процесуално развитие на делото обуславя необходимостта от обсъждане на предварителния процесуален въпрос дали, с оглед определянето на нов съдия-докладчик, е необходимо провеждането на ново разпоредително заседание.

В съдебната практика е възприетото разбирането, че принципът за неизменност на състава, установен в чл. 258 от НПК, започва от разпоредителното заседание, като един и същи персонален състав на съда трябва да се произнесе както по въпросите по чл. 248 НПК, така и по въпросите по съществото на обвинението. Основните аргументи в подкрепа на това разбиране са, че в разпоредителното заседание се извършва преценка за справедливостта на производството по отношение на процесуалните нарушения и съдебният състав се ангажира със становище по всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК и в частност тези по т. 3, като тази преценка се извършва по вътрешно убеждение и с нея не може да бъде обвързан друг съдебен състав, ако не се спази неизменността. Подчертава се още, че 3 същностната функция на разпоредителното заседание е да бъдат решени значими за процесуалната съдба на делото въпроси – дали да продължи развитието му в съдебната фаза или поради допуснати съществени процесуални нарушения да бъде върнато в предходна процесуална фаза за отстраняването им, като всеки съдебен състав е суверенен в преценката си.

Това на практика е прието и в становище на ОСНК на ВКС с изх. № И590/13.07.2020 г., което, макар да няма задължителен характер, има значение за уеднаквяване на практиката на съдилищата.

С оглед на изложеното и след като принципът за неизменност на състава важи от разпоредителното заседание, в настоящия случая, предвид настъпилата промяна в персоналния състав на първоинстанционния съд чрез определяне на нов съдия-докладчик, се налага изводът, че е необходимо новият съдебен състав отново да проведе разпоредително заседание и да се произнесе по всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК, включително и да обсъди отново наличието или липсата на съществени процесуални нарушения в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт.

Същевременно произнасянето на новия съдебен състав по въпросите по чл.

248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК може да бъде обжалвано или протестирано от страните по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

При това положение, предвид необходимостта от провеждане отново на разпоредително заседание от новия състав на първоинстанционния съд, в случая се явява безпредметно произнасянето по същество по въпросите, поставени с частната жалба, с която е сезиран въззивният съд. По тези съображения жалбата следва да се остави без разглеждане – поради липса на предмет, а образуваното по нея съдебно производство да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на защитника на подсъдимия Е. Т. Т. – адв. Б. М. от САК, срещу протоколно определение от 11.11.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 525/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза отстраними съществени нарушения на процесуалните 4 правила.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВЧНД № 7/2026 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5