Решение № 288 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Красимира Г. Г. в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600457 по описа за 2023 година

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С присъда № 8 от 16.01.2023 г., Софийският градски съд, НО, 9 състав постановена по НОХД № 5082 по описа за 2021 година е признал подсъдимия А. Ю. А., за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 14.10.2016 г. около 18,30 часа в гр. ***, на бул. „***“, № *** е отвлякъл Ф. Ш. Ч. престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 НК Софийският градски съд е наложил на подсъдимия наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” е ОТЛОЖЕНО за срок от 4 /четири/години.

2. На 14.10.2016 г. след 18,30 часа в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, № ***, пред вх. А в лек автомобил марка „Фолксваген“ с неустановен регистрационен номер, се заканил на Ф. Ш. Ч. с убийство, като й казал „ако не бъдеш с мен, няма да бъдещ с друг, ще те убия и след това ще убия и себе си“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и е предизвикало у Ч. преживяване на уплаха и страх за живота й престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК на 1 подсъдимия е наложено наказание 1 /една година/ лишаване от свобода. Изтърпяването на това наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО за срок от 3 /три /години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание на подс. А. Ю.

А. измежду определените му с настоящата присъда, по тежкото 3 /три/ години лишаване от свобода

На основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години с изпитателен срок от 4 /четири/ години.

На осн. чл. 189, ал. 3 и на чл. 190, ал.2 от НПК подс. А. е осъден да заплати деловодните разноски по делото.

Така постановената на 16.01.2023 г.присъда не е влязла в сила. На 23.01.2023 година, срещу присъдата е постъпила жалба от адвокат М. В. – защитник на подсъдимия. След запознаване с мотивите на присъдата от защитата е изготвено и допълнение към жалбата.

Жалбата има следното основно съдържание:

Твърди се, че предходен състав на САС е отменил оправдателната присъда и върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав заради допуснати пропуски на първоинстанционния съд при излагане на мотивите към присъдата. Апелативният съд е установил пропуски, но не и грешни, или противоречащи на фактите изводи. За същите деяния св. Ф. Ч. е подала молба по Закона за защита от домашно насилие и въз основа на декларирани от нея обстоятелства срещу подсъдимия по настоящото дело А. А. за налагане на ограничителни мерки. По образуването въз основа на тази молба дело № 58392/2016 г. 86 състав на Софийски районен съд е отказал да издаде заповед за защита на основание чл. 4 от ЗЗДН срещу А. Ю. А. по молба на Ф. Ч.. Това решение не е било обжалвана и е влязло в сила. От това е видно, че до сега два съдебни състава - на СРС 86-ти състав и на СГС 31 състав - са стигнали до заключението, че няма основание подсъдимият А. да бъде наказан за деяние, което не е извършил. В решението си предишния състав на САС не стигал до извод за виновност на подсъдимия, а е намерил пропуски в мотивите на първата инстанция, което е послужило за основание за връщане на делото. Едва четвъртият съдебен състав по настоящото дело – този на 9 състав на СГС с обжалваната присъда прави извода за виновност на подсъдимия и му налага изключително тежка присъда, която не е съобразена с доказателствата по делото.

Предвид изложеното защитата моли да бъде отменена присъдата 16.01.2023 година по НОХД № 5082 от 2021 година на СГС, като апелативният съд го оправдае.

В допълнението към жалбата постъпило в СГС на 01.03.2023 година се излагат следните 2 доводи:

Цялото обвинение и осъдителната присъда почиват единствено и само на показанията на Ф.

Ш. Ч., като противоречат на останалите събрани доказателства,поради което присъдата е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива.

Мотивите на присъдата съдържат фактически и правни изводи, които си противоречат.

Например не са кредитирани показанията на свидетеля П. понеже не бил разпитван на дос. производство, свързвал датата с рождения ден на сина си и най-вече, че бил близък приятел на подсъдимия, поради което не бил безпристрастен.

Неправилно на сто процента са кредитирани показанията на пострадалата Ф. Ч., на баща й Ш. Ч. и на нейната сестра Г. Ч., които не само са близки на пострадалата, но и са заинтересовани от изхода на делото, понеже при първоначалното разглеждане на делото в първа инстанция е предявен граждански иск за 30 000 лева. Като основание да кредитира показанията на тези свидетели първата инстанция приема, че бащата и сестрата на пострадалата са възприели непосредствено нейния разказ и че били непротиворечиви. Тези свидетели признават, че не са възприели лично и непосредствено нито едно от разказаните от Ф. Ч. събития, като знаят за тях само от нейни разкази. Възниква съмнение защото разказите им си противоречат, след като се базират само на един източник. Защитата счита, че има уговорка от страна на пострадалите и нейните близки да съдят и тормозят подсъдимия А.. В тази връзка счита за нелогичен изводът на съда да не кредитира показанията на свидетелите П. и М., защото се познавали отдавна с подсъдимия А., още повече, че свидетелят П. разказва за лични възприятия, а не за разказани от подс. А. събития. Излагат се и други доводи в полза на истинността на показанията на тези свидетели, които не се коментирани в мотивите на обжалваната присъда, въпреки, че тези свидетели няма интерес за това как ще приключи делото, за разлика от бащата и сестрата на пострадалата, поради която следва да бъдат приети като безпристрастни. Показанията на тези свидетели напълно опровергават казаното от Ф. Ч., че по време на общото им съжителство с подсъдимия е била подлагана на непрекъснат тормоз и агресия, патологична ревност и скандали, побой и заплахи. В потвърждение на твърденията на свидетелят М. са и показанията на св. А. Ш. - новата приятелка на подсъдимия А., с която живее в Дания вече почти година и половина. Същата твърди, че подсъдимият е много внимателен и грижовен и че никога не е проявявал агресия или грубост към нея.

В мотивите към обжалваната присъда съдът подробно коментира едно невярно обстоятелство, че св. П. не си спомнял годината, в която е видял подсъдимият и пострадалата да се хранят пред колата, което не доказвало, че ги е видял именно на 14.10.2016 г. Пред първата първа инстанция обаче свидетелят ясно сочи времето назад, през което се е случило събитието, за което говори. В същото време съдът доста неясно е обосновал защо приема безусловно, че на приложения към делото видеозапис на “отвличането” са заснети именно подсъдимият и тъжителката и то точно на датата 14.10.2016 г., когато камерата не записва дата и час и поради лошата резолюция, лицата не 3 могат да бъдат идентифицирани. Св. Г. - инспектор към 06-то РУ, иззел записите от камерата твърди (на 09.09.2022 г.), че “първо уточнява дали записа показва в реално време часовника на камерата или не ... защото иначе може да изискаме запис за друг период и няма да свършим работа”. Освен това свидетелят не може да уточни кога точно е иззел записа същия ден, на другия ден, или след 3, 4 или 5 дни след това. Св. Д. - предал записа на св. Г. твърди, че камерите поставени от тяхната фирма по принцип отразяват дата и час и за него е неестествено защо камерата от записа инкриминиран по делото не е отразила дата и час на записа. Изготвените технически експертизи обаче са категорични, че камерата не отразява датата и час на записа (вещо лице П.), и че поради ниската резолюция, лицата от записа не могат да бъдат установени. В мотивите към обжалваната присъда е наблегнато на облеклото на участниците в записа, но в жалбата до 06-то РУ и в разпита на Ф. Ч. няма данни за това с какви дрехи са били облечени. Странно е обстоятелството, че няма дата и час на камерата и то за свидетеля, който я е поставил. Не може да бъде установено кои са заснетите лица, но въпреки това съдът необосновано приема, че записът е от около 18 ч. на 14.10.2016 г. и че на него се виждат А. А. и Ф. Ч..

Вещите лица твърдят, че няма данни записът да е манипулиран, но не отговарят на въпроса дали самата камера не е манипулирана. Защитата счита, че при тези обстоятелства видеозаписът следва да бъде изключено като доказателствено средство по делото. Освен всичко друго, камерата не е документирала никакви насилствени действия, никаква съпротива или каквито и да било други факти, говорещи за принудително лишаване от право на избор на поведение.

Противоречиви са и изготвените съдебно-медицински експертизи на Ф. Ш. Ч.. На 15.10.2016 г. Ф. Ч. е прегледана от съдебен лекар и е издадено удостоверение № V-319/20116 г. в което са отразени “кръвонасядания в областта на левия долно челюстен ъгъл и по лявата мишница, които се дължат на притискане с или върху твърди тъпи предмети с ограничени контактуващи повърхности, каквито биха могли да бъдат и човешките пръсти и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава свидетелката. Защитата , счита за възможно в устрема си да спре Ч., след като я е викнал и тя не го е чула, А. да я е хванал за ръката под мишницата и през рамо за брадата и да я е стиснал малко по-силно, в резултат на което да са се получили описаните кръвонасядания. Лекарят е категоричен, че синините са от притискане с човешки пръсти с ограничени контактуващи повърхности и че това обстоятелство съвпада с разказа на свидетелката. С други думи, на другия ден след събитието, Ф. Ч. разказва на съдебния лекар, че някой я е стиснал под лявата челюст и лявата мишница. Но в същото време Ч. твърди, че в колата подсъдимият я е удрял в различни части на тялото и й е причинявал силна болка, тогава би следвало съдебният лекар на е констатирал други кръвонасядания, освен описаните.

Освен това Ч. е посетила психиатър и въз основа на споделяне от нейна страна на психически преживявания от закана за убийство и е поставена диагноза постравматично стресово разстройство. Въз основа на тази диагноза на 27.01.2017 г. е изготвена Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от вещите лица д-р К. и д-р Г.. Вещите 4 лица изрично са отбелязали в раздел „Данни от психиатричния преглед” - изречение първо, че “Експертното изследване се проведе в кабинета на РП, на територията на 06-то-РУСДВР, като анамнезните данни са по сведение на Осв. ” При изслушването и приемането на експертизата от съда при първата първа инстанция вещите лица сочат, че при прегледа не са констатирали никаква тежка дезадаптивност и нарушение на трудовото и социално вграждане. Към момента на беседата осв. е била контактна и ориентирана, без данни за психоза, с нормално поведение и психика. Отново са опровергани твърденията на Ч., че е получила ред невротични оплаквания и не може да води нормален начин на живот, най вече да контактува нормално с мъжете, страхува се. Сестра й Г. Ч. свидетелства, че след случката сестра й се инвалидизирала - отново въз основа на казано от Ф. Ч.. Вещите лица не констатират подобни травми.

Показанията на Ф. Ч. се опровергават и от приложените към делото справки от мобилния оператор. Тя твърди, че докато са пътували в колата, освен, че я бие, подсъдимият си е говорил по телефона с човека, който я е следил и двама й се подигравали и обиждали. От разпечатката на телефона за инкриминирания период е видно, че подсъдимият е провел няколко разговора с телефон в Испания и е влизал в интернет, което напълно съвпада с неговите обяснения, че му са се обадили от Испания, че искат от него да намери в Дания определена марка автомобил и че той е влизал в интернет, за да види какво се предлага в момента. Поредната опровергана лъжа на Ф. Ч..