Решение № 451 от 11.02.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18037/2016
- Вид
- Решение № 451
- Подписан
- 11.02.2020
- Състав
- ЖИВКО СТОЯНОВ ЖЕЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.1, ал.1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.3 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.219 · Закон за задълженията и договорите
- чл.56 · Закон за устройство на територията
Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 451 11.02.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 18037 по описа за 2016 година.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.109 ЗС.
Ищците А.Х.М., Й.Л.С. – М. и О.Х.П. твърдят, че са съсобственици на УПИ ********** по плана на гр. Х., с площ от 497 кв.м. подробно описан в исковата молба. Ищцата О. П. притежавала ½ ид.ч., а другата една втора ид.ч. била в режим на съпружеска имуществена общност между А.М. и Й.М.. Първоначално имотът бил придобит от М.П.М.- наследодател на О.П. и А.М., като бил одържавен по ЗЕГПНС на 17.10.1950г. След влизане в сила на ЗВСОНИ правото на собственост било възстановено ex lege, като във връзка с това била издадена заповед от 1992г. за отписване на имота от актовите книги и предаването му на наследниците на М.М.. След възстановяване на правото на собственост между наследниците – Б.Б.М., А.Х.М. и О.Х.М. била извършена доброволна делба, при което О.Х. и А.Х. придобили дела на Б.М.. Твърди се, че ищците са декларирали имота и са заплащали данъци за него и го ползват за здравни и курортни нужди като са упражнявали владение върху имота след 1992г. При посещение в имота през 2015г. една от съсобствениците установила, че мястото е тайно оградено и застроено.
Оградата била декоративна с две метални врати – едната откъм бул. *******, а от другата откъм ул. ******. Имало и постройки
- метален павилион за сувенири с площ от 16 кв.м. в северозападния край на двора, постройка с бетонова основа и тухли и дъсчен покрив с площ около 15-16 метра и спомагателно помещение в източната част на дворното място, близо до парцел ****** с площ 4 кв.м. за съхранение на стоки. Твърди се, че ищците не са давали разрешение за изграждане на тези помещения. От общината получили сведения, че сградите са построени от ответниците, които се били легитимирали като собственици с констативен нотариален акт от 01.09.2015г. издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Ограждането и построяването на сгради било осъществено тайно, като това били неоснователни действия създаващи състояние при което ищците не можели да ползват правото си в пълен обем. Предвид тези обстоятелства се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че първия и втората ищци са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, а третата ищца е собственик на ½ ид.ч. от същия имот, както и бъде отменен нотариалния акт издаден на ответниците. Иска се също така да бъдат осъдени ответниците да премахнат намиращите се в имота преместваем павилион, ажурната ограда, беседката – конструкцията от дърво и тухли, както и складово помещение.
Ответниците Б.К.М. и Г.К.Н. отричат твърденията свързани с отчуждаването на имота по начина описан в исковата молба. Твърдят, че една трета идеална част от дворното място, както и първият етаж от съществуващата в имота триетажна жилищна сграда, никога не са били отчуждавани или завземани от Държавата. Твърдят, че на 12.11.1936г. била извършена делба между наследниците на общия наследодател М.П.М., при която дворното място се било паднало в изключителна собственост на единия от с. му – Б.М.М.. На 26.08.1963г. той се било снабдил с нотариален акт, с който бил признат за собственик на партерния етаж от триетажната сграда, както и на 1/3 ид.ч. от дворното място. След това имотът бил прехвърлен срещу гледане и издръжка на б. и д., праводатели на ответниците Б.П. и Ц.П. На 29.01.1976г. Б.М. починал, като за наследници оставил лицата Ц.П., Х.М., Л.Г., О.Ж. и В.Г.. През 1987г. Ц.П. била продала на Х.М. нейната 1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с ½ ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда. През 1997г. с договор за дарение наследниците Л.Г., О.Ж. и В.Г. дарили своите идеални части на с. си Х.М., като всяка една от тях прехвърлила по 1/24 ид.ч. от имота, ведно с 1/8 ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда. Предвид така описаните разпореждания към 19.11.1997г. Ответницата Х.Б.М. и нейният с. били придобили изцяло 1/3 ид.ч. от дворното място, ведно с целия партерен етаж от сградата. Х. и К. М. живеели в имота, заедно с децата си и го били владеели през целия период в който били извършвани описаните сделки.
Твърди се, че през 2000г. те били завладели и останалите 2/3 ид.ч. от имота, като осъществявали редица подобрения в него. Същите го държали само за себе си в период повече от 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че той е само техен и отблъсквайки владението на ищците върху дворното място. Поради това те били придобили собствеността върху тези идеални части по давност.
Останалите собственици, не само не ползвали дворното място по начина описан в исковата молба, но и не ползвали и притежаваните от тях втори и трети етажи от жилищната сграда. Предвид това ответниците считат предявените искове за неоснователни и молят съда да ги отхвърли.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Ищците А.М. и О.М. са наследници на общия наследодател
М.П.М., роден през *****г., починал на ******г. при което оставил преживяла с.
– Х.Х.М. и трима с. – П.М.М., Х.М.М. и Б.М.М. / лист 239/. Споменатите двама ищци са деца на сина на М.М.- Х.М.М., род. на ***г. и починал на *******г. / лист 242/.
Другият с. на общия наследодател – П.М.М. е починал на 04.04.1968г., без да е имал с. и низходящи / лист 241/. Третият с. –
Б.М.М., род. през ****г. е починал на ****г., като за наследник е оставил с. – Б.Б.М. / лист 241/.
Общият наследодател М.М. е притежавал имот в гр. Х. – дворно място, относно който е издаден крепостен акт от 22.07.1889г. /лист 9/. След смъртта на М., преживялата му с. Х.М. и тримата му с. П.М., Х.М. и Б.М. сключили договор от 30.08.1927г. относно доброволна делба на наследство. Видно от съдържанието на договора, участващите са постигнали съгласие относно разпределението на стаи от новата триетажна сграда – х. „Х.“, както и относно стаи в съществуваща стара двуетажна сграда, като е уговорено заплащане на суми между участващите в споразумението / лист
99/.
Договорът е сключен в проста писмена форма.
Установява се, че от наследниците на М.М. е бил отчужден, по силата на чл.9 ЗЕГПНС /отм./ и постановление № 2118 от 14.08.1950 г. на Министерския съвет притежаван от наследодателя имот – втори и трети етаж от съществуваща в дворно място с постройки – триетажна с единадесет стаи и двуетажна с шестнадесет стаи, без партерния етаж от вътрешната постройка, ведно с дворното място. Съставен е акт за завземането №*********г. / лист 250/ към който е бил приложен и опис на намиращото се в завзетите сгради имущество /лист 675 от делото/.
До наследниците на М. било изпратено съобщение от 04.11.1950г., че се отчуждават вилите им в с. Х., без партерния етаж от вътрешната сграда, който се освобождава с припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място, в полза на Жилищния фонд , заедно с дворното място и всички пристройки, подобрения, жилищни съоръжения и инсталации, огради, мебели и други подобни /лист 251/.
Съобразно т. ІІ от цитираното по-горе постановление на
Министерския съвет /лист 685/ вилите се отчуждават заедно с техните дворни места, постройки, подобрения, стопански и жилищни съоръжения, сгради, инсталации, мебели и други подобни, съгласно указанието в отдел първи на посочените в т.І описи. Вилният имот, който е принадлежал на общия наследодател М. е част от опис № 4 към доклада на Министъра на правосъдието от 22.05.1950 г., въз основа на който е прието постановление № 2118 / лист 701/.
Имотът фигурира под номер 23 в описа /лист
702/, като е посочено, че на отчуждаване подлежат вилите на наследниците на М.М., без партерния етаж от вътрешната постройка, който се освобождава с припадащите се идеални части от общите части на сградата и празното место.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № **********г. на ***** при ************ с. на общия наследодател Б.М.М. бил признат за собственик по давност на партерния етаж от триетажната постройка, вътрешната, състоящ се от пет стаи, два входа и салон и други сервизни помещения, заедно с приспадащите се части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, цялото от 504 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот планоснимачен номер ********* по плана на с. Х., при съседи: ******************** / лист 103/. На 26.08.1963г. с нотариален акт № *********., между Б.М. като продавач, Б.Г.П. и Ц.Д.П., като купувачи, бил сключен договор по силата на който М. прехвърлил на купувачите партерния етаж на триетажната жилищна сграда, ведно с общите части и 1/3 ид.ч. от дворното място пл. № ********** по плана на с. Х. /лист 104/. Срещу това купувачите поели задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя с всичко необходимо до края на живота му, като същият си запазил пожизнено ползването на една стая от етажа. Купувачът по този договор Б.П. починал на *********. / лист
106/.
Двата цитирани по-горе нотариални акта, бяха оспорени в частта относно подписа на нотариуса. Оспорването не е доказано, тъй като, видно от заключението на експертизата / лист 853/, подписите за нотариус са изпълнение от посочената в актовете М.Т.. Предвид това документите не следва да се изключват от доказателствата по делото.
През 1987г. преживялата с. на Б.П – Ц.Д.П. прехвърлила по силата на договор за продажба – нот. акт № *************. на д. си Х.Б.М. 1/6 ид.ч. от дворно място с площ 490 кв.м. представляващо имот пл. № *********** по плана на гр. Х., ведно с ½ ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда построена в мястото / лист 107/. Прехвърлянето е осъществено срещу задължение за гледане и издръжка.
На 19.11.1997г. с нотариален акт № ************. на *********** наследниците на Б.Г.П. - Л.Б..Г., В.Б.Г. и О.Б.Ж. /лист 106/ подарили на с. си Х.Б.М. притежаваните от всяка от тях по 1/24 ид.ч. от дворно място от 490 кв.м. – имот пл. № ********* по плана на гр. Х., ведно с притежаваните от всяка от тях по 1/8 ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда, по 1/12 ид.ч. от тавана и по 1/8 ид.ч. от избите и съответните идеални части от общите части на сградата / лист 109/.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че първият план на с. Х., в който е заснето процесното дворно място е този от 1928г., в който имотът е отразен с пл. номер *** като за него е отреден парцел ********. В имота е разположена сграда-х. / лист 755/.
Следващият план е одобрен през 1947г. и действуващ към момента на одържавяването. В него имотът е заснет с номер ***, като за него е отреден парцел ******** / лист 756/. В последващия план, одобрен през 1957г. имотът е заснет с пл. номер № ***, като е включен в парцел *********** /лист 757/. Със заповед № 516/25.02.1971г. бил одобрен кадастрален и регулационен план в който за имота няма отреждане по регулация, но същият е заснет с пл.№ ********* / лист 758/. По действуващия кадастрален план, одобрен през 2000г. и регулационния план от 2007г. имотът е заснет с пл. № ***, като за него е отреден УПИ **********/ лист 759/. При огледа вещото лице е установило, че в имот №*** съществува понастоящем триетажна масивна жилищна сграда.
След влизане в сила на ЗОВСОНИ ищците
А.Х.М., О.Х.П., както и осиновеният с. на Б.М. – Б.Б.М. /лист 263 и 261/, в качеството си на наследници на общия наследодател М.М. предприели действия във връзка с деактуване на отчуждения имот. Във връзка с това била издадена заповед №94 от 01.04.1992г. на к. на О. Х. с която имотът бил отписан от актовите книги / лист 257/. Относно постройките съществували по време на одържавяването и в последствие премахнати на наследниците било определено обезщетение – заповед № 251/26.01.1999г. / лист 181/. С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 18.06.1996г. наследниците на М.М. постигнали съгласие О.Х.М. и А.Х.М. да получат в изключителен свой дял процесния имот *** ведно с втория и трети етаж от построената в него сграда на срещу парично уравнение получено от Б.Б.М. / лист 20/. Към момента на реституцията на отнетия имот и сключването на договора за делба ищецът А.Х.М. е бил в брак с ищцата Й.Л.С.- М. / лист 24/.
Разпечатката съдържа 42 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11d05860-d3ce-453f-96c5-b89ae4b62027