Решение № 433 от 24.07.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Враца, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А.Л.М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20261420100180 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от П. Г. Н. с ЕГН ********** и адрес с.

К. ул.К. №** срещу „Аксес Файнанс” АД с ЕИК 207140327, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за револвиращ кредит с кредитен инструмент „Бяла карта“ № 893280 от 02.02.2021 г. със следните параметри: размер на кредита – 300,00 лева; годишен лихвен процент (ГЛП) – 43,20 %; годишен процент на разходите (ГПР) – 45,90 %; дневен лихвен процент - 0,12 % върху усвоената и непогасена главница; дата на погасяване на общото задължение - всяко 5-то число на месеца, минимално месечно плащане - 15% от усвоената непогасена главница. Посочва се, че съгласно чл. 15, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава в срок от 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4, ал. 2 да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция с бенефициер или едно физическо лице съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора. Поддържа се, че съгласно чл. 20 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение в срока по чл. 15 от договора, последния дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в общото задължение, като неустойката се начислява на всяко 6-то число на месеца до момента на предоставянето на поисканото 1 обезпечение. Излага се твърдение, че в чл. 4 от договора е посочен ГПР в размер на 45,90 %, като от словесното разяснение на начина на формиране на ГПР не става ясно от какви компоненти е формиран и същевременно не е посочена ясна и разбираема за потребителя методика за определянето му. По изложените съображения се поддържа, че процесният договор само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него цифрово е посочен ГПР, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поддържа се, че неустоечната клауза по чл. 20 от процесния договор представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, като се поддържа, че същата е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Поддържа се, че съгласно условията на процесния договор на длъжникът, освен че е следвало да върне сумата по кредита заедно с начисления дневен лихвен процент, е следвало да заплати и второ задължение, а именно неустойка за непредоставено обезпечение по договора. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК.

Ищецът претендира разноски.

Искането към съда е да прогласи нищожността на договор за револвиращ кредит с кредитен инструмент „Бяла карта“ № 893280 от 02.02.2021 г., сключен между ищеца П. Г. Н. и „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК 202806978-заличен търговец, чиито правоприемник е ответникът „Аксес Файнанс” АД с ЕИК 207140327, поради противоречието му със закона.

В срочно подаден отговор ответникът „Аксес Файнанс” АД оспорва предявените искове като недопустими (предявени при липса на правен интерес) и неоснователни.

Не оспорва, че между ищеца П. Г. Н. и дружеството „Аксес Файнанс“ ООД е бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 893280 от 02.02.2021 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 300,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, като кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно договорните условия. Посочва, че предоставеният кредитен лимит е бил увеличен многократно и дистанционно, от разстояние, като последното увеличение е от дата 05.10.2022 г. до сумата от 2 400,00 лева, какъвто е размерът на кредитния лимит и към настоящия момент. В отговора се посочва, че с договор за цесия от 26.07.2023 г. „Аксес Файнанс“ АД, като кредитор, е прехвърлило вземанията си към ищеца, произтичащи от процесния договор, на трето за процеса лице – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК 207172780. Ето защо, ответникът оспорва съществуването на материално правоотношение между страните, а оттук и процесуалноправната си легитимация, поради което счита исковете за 2 недопустими. По същество оспорва исковете, възразявайки срещу твърдението на ищеца, че процесната неустойка има характера на скрита договорна лихва, тъй като задължението за заплащането й е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. Посочва, че потребителят е бил уведомен предварително – преди сключване на договора чрез стандартен европейски формуляр относно изискваното обезпечение и размера на неустойката. За кредитора не съществува забрана да изисква предоставяните от него кредити да бъдат обезпечени. Отрича процесната договорна клауза да противоречи на добрите нрави. „Аксес Файнанс“ АД посочва, че неустойката по договора има както обезпечителна, така и обезщетителна и санкционна функция и следователно не следва да се счита за нищожна. Не счита, че неустойката цели заобикаляне на нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, тъй като посочената разпоредба се отнася до неплащане, докато неустойката по договора се дължи за неизпълнение на друго договорно задължение – за осигуряване на допълнително обезпечение и следователно за нея не се прилага посоченото правило. В отговора на исковата молба ответната страна посочва, че неустойката не е предвидена като елемент на ГПР, тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва при определянето му плащанията, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Оспорва неустойката да е част от печалбата на кредитора, тъй като представлява договорено между страните обезщетение за спазване на договорно задължение от страна на кредитополучателя. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Ответникът претендира разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл.

23 от ЗПК, във вр. с чл. 143 от ЗЗП.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит № 893280 от 02.02.2021 г., с който ответникът „Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на ищеца П. Н. кредит в размер на 300,00 лева, усвояем чрез международна платежна карта „Бяла карта“, при следните параметри: ГЛП – 43,20 %; ГПР – 45,90 %, като договорът предвижда многократно усвояване и погасяване на главницата чрез извършване на картови платежни операции, при което всяка транзакция автомотично увеличава усвоената главница, а всяко плащане я намалява и възстановява разполагаемия лимит; договорът въвежда разграничение между „общо задължение“ и „текущо задължение“, като последното представлява 3 месечно изискуемата сума, формирана по формула, включваща усвоени суми в различни отчетни периоди, начислена договорна лихва, неустойки и разходи, с падеж до 5-то число на следващия месец, при което при неплащане на пълния размер на текущото задължение кредитополучателят е задължен да внесе минимум 15 % от кредитния лимит. С подписването на договора на кредитополучателят е предоставен платежен инструмент - платежна карта с № 893280. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят може да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит. Посочено е в чл. 3, ал. 2 от договора, че през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща общото си задължение до 5-то число на текущия месец. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора „общо задължение“ на кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени, както и дължима застрахователна премия. Посочено е, че договорът се сключва за неопределен срок. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора фиксираният ГЛП по заема възлиза на 50,4% върху усвоения размер на кредита, като кредитополучателят дължи дневен лихвен процент от 0,14%, който се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Посочено е, че ГПР възлиза на 64,96% и е изчислен при следните допускания: кредитополучателят изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; пълният размер на кредита е усвоен незабавно след активация на предоставения платежен инструмент; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите предвидени в договора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредитния лимит веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора. В чл. 8 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения, разходи за събиране, в случай, че такива бъдат начислени, както и дължимите такси съгласно Тарифата и тези за извършените офлайн трансакции, в случай, че такива бъдат начислени. В чл. 15 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция с бенефициер - кредитодателя, за сумата от 427,29 лева, със срок на валидност две години от датата на сключване на договора, като след изтичане на срок на валидност на гаранцията и в случай, че договорът не е прекратен, то кредитополучателят следва да представи нова банкова гаранция за нов период от две години. При увеличаване на кредитния лимит по 4 договора, кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит, като в тези случаи кредитодателят се задължава да уведоми кредитополучателя за размера на банковата гаранция или 2. едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутния размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500,00 лева; 2.3. да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4. да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Аксес Файненс“ АД; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ и 2.6. да не е член на домакинството на кредитополучателя. Съгласно чл.

20 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи обезпечението в посочения срок по чл. 15 от договора, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставяне на исканото обезпечение.

С определение № 1039 от 13.05.2026 г. по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за револвиращ кредит с кредитен инструмент „Бяла карта“ № 893280 от 02.02.2021 г. Следва да се посочи, че съдържанието на процесния договор за кредит не е спорно между страните. С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.