Решение № 44 от 30.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Смолян, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20235400900045 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от адв. Д.Н. от 15.04.24г., за изменение на решение № 32/29.03.24г. по т.д. №45/2023г. на ОС-Смолян в частта му за разноските по следните съображения:

- с решението неправилно разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА били присъдени на ищеца В.М., вместо на адв. Д.Н. и адв. В.Т.;

- неправилно съдът преценил, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, че било проведено едно съдебно заседание, не било преценено, че ищецът бил представляван от двама адвокати, единият от които пътувал на повече от 350км., тъй като кантората му се намирала на такова разстояние от седалището на съда, като изразходвал за това четири работни дни за явяване в 2-те съдебни заседания, както и че адвокатите представлявали ищеца и в административната фаза на процеса при подаване на заявление за обезщетение до ответника;

- законоустановеният размер на адвокатското възнаграждение в случая, според чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения бил 7 050лв., или съразмерно на уважената част от иска 6 168,50лв.;

- на следващо място, съдът не намалил размера на юрисконсултското 1 възнаграждение на ответника от 350лв., с което показал фаворизиране на едната страна в процеса.

Поради всичко изложено, моли съда да измени решението като присъди дължимото възнаграждение от 6 168,50лв.

Постъпил е отговор на молбата от ответника Лев Инс АД-София, чрез юриск. Стоянов. Според него определянето на разноските е правилно с оглед решението по дело С-438/22 на СЕС, цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, както и осъществена защита чрез извършените процесуални действия.

Молбата за изменение на решението е подадена в срока на чл. 248, ал.

1 ГПК, от процесуалния представител на ищеца, адв. Д.Н., налице е бил представен списък за разноски /л.158/, затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Действително, при образуване на делото и осъществяване на процесуалното представителство по него са били представени договор за правна помощ и пълномощно от ищеца В.М. и адв. Д.Н. и адв. В.Т., като правната помощ е била уговорена безплатно по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП със застраховател ответника е бил с цена 80 000лв., делото е било разгледано в две съдебни заседания, присъдено е било обезщетение от 70 000лв., ищецът е бил представляван от адв. Д.Н. и адв. В.Т., а в проведеното по делото заседание ответникът е направил възражение за прекомерност.

Безспорно е също, че според задължителната сила на решението по дело С-438/22 на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г., когато определя размера на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, който трябва да бъде справедлив и обоснован. Това следва от силата на тълкувано нещо на решението на СЕС, което задължително тълкуване на чл. 101 ДФЕС във вр. с Наредба № 1/2004г., обвързва решаващия съд и всички останали юрисдикции и институции в ЕС. В решението решаващият съд е изложил критериите за справедливост и обоснованост на присъдения размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат, според чл. 78, ал. 1 ГПК, цена на иска, 80 000лв., фактическа и правна сложност /делото не се 2 отличава с особена такава, тъй като относно произшествието е била налице влязла в сила присъда, задължителна за наказателния съд/. Затова въпреки приетите две експертизи и разпитаните свидетели, единственият по-сложен за разрешаване въпрос е бил този за съпричиняването, реално извършена процесуална дейност. Затова реалната процесуална дейност по делото, извършена от процесуалните представители е била в изготвянето на искова и допълнителна искова молба, явяване в две съдебни заседания и писмена защита.

При това положение съдът е отчел, че претендираното възнаграждение в размер на 7 050лв. за един адвокат е прекомерно и не отговоря на критериите за справедливост и обоснованост, посочени по-горе. Затова възражението за прекомерност е основателно.

Определеният размер на възнаграждението от 3 000лв. е 3,65% от цената на иска и е съпоставимо с цената на държавната правосъдна дейност, като държавна такса от 2 800лв.. Предвид на всичко изложено молбата в останалата част следва да се остави без уважение.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 32/29.03.24г. по т.д. № 45/23г. на ОС-Смолян, като ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София да заплати в полза на адв. Д. Н. и адв. В. Т. разноски по делото адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 3 ЗА, съразмерно на уважената част от иска от 2 625лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата част, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му пред Апелативен съд – Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________ 3