Решение № 6985 от 16.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6985 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110140581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответника А. Х. Ч. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 1374,11 евро (2687,52 лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3000141718/08.07.2015 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 433,21 евро (847,29 лева), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 22.05.2016 г. до 22.08.2017 г., сумата 1496,81 евро (2927,51 лева), представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2017 г. до 27.03.2025 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.05.2025 г. по ч.гр.д. № 18192/2025 г. по описа на СРС, 77 състав, КАКТО И кумулативно съединен осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите 894,80 евро (1750,08 лева), представляваща закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането и 741,07 евро (1449,40 лева) – законна лихва , дължима от 22.08.2017 г. до 27.03.2025 г.

Задължението по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.05.2025 г. по ч.гр.д. № 18192/2025 г. по описа на СРС, 77 състав е солидарно с длъжника А. Х. Ч., по отношение на който Заповедта за изпълнение е влязла в сила и има издаден изпълнителен лист.

И щ ецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че на

08.07.2015 г. е сключил Договор за потребителски кредит № 3000141718 с А.

Х. Ч. и Е. Г. И. като солидарни длъжници, по силата на който на 1

Е. Г. И. и по посочена от него банкова сметка е предоставена сумата в размер на 3500 лева. Според условията на договора ответникът следва да върне кредита на 24 равни месечни вноски с падеж на 22-ро число всеки месец, при договорен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите от 49,90%. Поддържа, че при сключване на договора е закупен и пакет от допълнителни незадължителни услуги на обща стойност 2625,12 лв., с които кредиторът се е задължил срещу допълнително заплащане искането за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, кредитополучателят да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Посочва, че таксите за допълнителни услуги са разсрочени и се заплащат на падежната дата на месечните погасителни вноски по кредита. Твърди, че на 12.01.2016 г. е подписан Анекс №1 към договора, с който се отлага погасителна вноска №5 и е изготвен нов погасителен план. Твърди, че ответникът А. Х. Ч. е заплатил в периода 20.08.2015 г. до 19.11.2020 г. суми в общ размер на 2588,40 лв., от които 2533,11 лв. са отнесени за погасяване на дължимите суми по кредита, 45,29 лв.

– плащания за начислени лихви за забава върху погасителните вноски и 10 лв.

– такси по Тарифа за разноските за извънсъдебно събиране на просрочените суми. Твърди, че падежите по погасителния план на кредита са изтекли, поради което всички дължими суми по кредита са изцяло изискуеми. Посочва, че след изтичане на падежната дата по погасителния план на 22.07.2017 г. е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите и незаплатени суми. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът А. Х. Ч., редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като нередовна в частта относно претенцията за заплащане на допълнителен пакет от услуги, тъй като не е разграничено вземането за всяка допълнителна услуга поотделно. На следващо място, посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като противоречи на закона и добрите нрави. Поддържа, че договорът за кредит не отговаря на задължителните изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора, включително ясно разкриване на лихвения процент, начина на прилагането му, методиката за изчисляване на ГПР и общата дължима сума. Макар формално ГПР да не надвишава законовия предел, липсват данни кои разходи са включени и как е формиран, като е предоставена невярна и заблуждаваща информация относно общите разходи по кредита, което твърди, че представлява нелоялна търговска практика и води до неравноправност на клаузите, което обуславя недействителност на договора. Посочва, че съгласно практиката на Съда на ЕС, при липса на коректно посочен ГПР договорът може да се счита за освободен от лихви и разходи, а потребителят дължи само главницата. Посочва, че допълнително уговореният фиксиран лихвен процент от 41,17% противоречи на добрите нрави, тъй като значително надхвърля трикратния размер на законната лихва, приеман от съдебната практика като предел и нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, което прави клаузата за договорна 2 възнаградителна лихва нищожна. Посочва, че нищожните разпоредби не могат да бъдат заместени по право и договорът не би бил сключен без тях, поради което недействителността на клаузите за лихвата и ГПР води до недействителност на целия договор. Оспорва договора като нищожен на осн. чл.10, ал.1 ЗПКр като твърди, че размерът на шрифта е с размер по-малък от 12. Оспорва клаузите за допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение като нищожни поради противоречие на закона и на добрите нрави, което обосновава с аргумента, че срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не получава никакво конкретно благо. Твърди, че потребителят следва да заплати възнаграждения с неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното съдържание, не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им.

Посочва, че описаните допълнителни услуги по своята същност представляват дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че уговореното допълнително възнаграждение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като невключването му води до нищожност на целия договор за кредит на осн. чл. 22 ЗПК (поради неправилно посочване на ГПР в договора за кредит). Посочва, че макар в договора за кредит ответника да е посочен като солидарен длъжник, в действителност от отношенията между страните следва, че ответникът е поръчител, а не обикновен солидарен длъжник. Твърди, че последното плащане по договора за кредит е от 28.10.2016 г. и ищецът не е предявил иск против длъжника по процесния договор за кредит в течение на шест месеца от настъпване на падежа на задължението на главния длъжник, поради което поръчителството на ответника А. Х. Ч. е прекратено. Оспорва да е извършвал плащане в размер на 10 лв. на 19.11.2020 г., като твърди, че посочената сума е посочена само за целите на настоящото дело, за да може ищецът да прекъсне давността по отношение на ответника. Релевира възражение за давност. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на кредитополучателя посочената сума, а ответникът се е задължил като солидарен длъжник наред с кредитополучателя да отговаря спрямо кредитора при същите условия като кредитополучателя, условията по договора за кредит, в това число и размер на уговорената между страните договорна възнаградителна лихва.

Не се спори, поради което и с обявения за окончателен доклад са приети 3 за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между А. Х.

Ч. и Е. Г. И., от една страна като солидарни длъжници и „Профи кредит България“ ЕООД като кредитодател, от друга страна на 08.07.2015 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3000141718, по силата на който кредитодателят е предоставил по банкова сметка на Е. Г. И. сумата от 3500,00 лева при ГПР 49,90%, при договорна възнаградителна лихва – 41,17% и че в договора е включен пакет допълнителни услуги на стойност 2625,12 лв., че в периода 20.08.2015 г. до 28.10.2016 г. А. Х. Ч. е заплатил по сметка на „Профи кредит България“ ЕООД суми в общ размер на 2578,40 лева в погашение по процесния договор за кредит.

Видно от представените и приети като доказателства по делото Договор и приложенията към него, същите са подписани от ответника А. Х. Ч. в качеството на солидарен длъжник.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с трайната практика на съдилищата, че при спор относно съществуването и съдържанието на договор, съответно правата и задълженията на страни по него съдът трябва да определи действителната обща воля на страните като извърши тълкуване при спазване критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите, практиката и добросъвестността. Съдът преценява и обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването му. Доколкото разпоредбата на чл. 121 ЗЗД регламентира, че солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона, или ако е уговорена между страните, съдът във втория случай следва да прецени конкретните уговорки, които са постигнали страните, тъй като в хипотезата на съдлъжници те се явяват главни страни по договора, а при поръчителство солидарно отговорният има акцесорно задължение и се явява единствено гарант на длъжника пред кредитора - чл. 141, ал. 1 ЗЗД.

Солидарният длъжник поема задължения, типични за кредитополучателя, докато при поръчителството не е така.

Съгласно уговорките в представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3000141718/08.07.2015 г., навсякъде в него е посочено, че се сключва между ищеца като кредитор, Е. Г. И. като клиент и А. Х. Ч. като солидарен длъжник наред с клиента. Според клаузите солидарният длъжник е поел типични за кредитополучателя задължения. При анализ на целия договор и общите условия, настоящият състав формира извод, че ответникът се е задължил в качеството си на солидарен длъжник, наред с кредитополучателя, а не като поръчител.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на физическо лице кредит, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК (ДВ изм., бр. 14 от 4

20.02.2015 г., който е бил действащ към датата на сключване на договора) когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал.

1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Всяка страница от договора и общите условия е подписана от кредитополучателя и солидарния длъжник.

Подписите не са оспорени в законоустановения срок. Ето защо същите са поставени от кредитополучателя и ответника солидарен длъжник и доказват сключването на договора между страните. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на кредита; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, начинът на плащане и е приложен погасителен план.