Решение № 223 от 04.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000502537 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 170 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 364/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, съдът на основание чл. 432 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, както и на основание чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София ,ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на А.

А. Н., ЕГН **********, с адрес: обл. ***, с. ***, ул. „***“ № ***, сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 22.06.2022 г., причинено по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно с лихва за забава върху сумата от 04.10.2022 г. до окончателното плащане, като с това съдът е отхвърлил иска над уважения размер от 70 000 лева до претендирания от 400 000 лева, като неоснователен.

С решението и на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА, съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София ,ул. Стефан Караджа № 2, да заплати н а адв. В. О., САК, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща следващо се адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК 1 д а заплати по сметка на Окръжен съд – Монтана държавна такса за разглеждане на иска в размер на 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски в производството за съдебно-медицинска експертиза, както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил А. А. Н., ЕГН **********, с адрес: обл. ***, с. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София ,ул. Стефан Караджа № 2, сумата от 788, 50 лева (седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща сторени разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част на иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, който в срока по чл. 259, ал.

1 от ГПК го обжалва в частта, с която Окръжен съд – Монтана е уважил главната искова претенция в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022 г. до окончателното плащане. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие на материалния закон. По същество се релевира, че неправилно първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, доколкото в хода на производството било установено претърпяно от ищцата сходно произшествие от 23.07.2018 г., за което и било изплатено обезщетение от застрахователя. По тази причина, ответникът счита, че по делото не било установено по категоричен начин наличието на пряка причинноследствена връзка между процесното произшествие и твърдените от ищцата болки и страдания. На следващо място, в условията на евентуалност, се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от първоинстанционния съд обезщетение и приложения от него принцип на справедливост не отразявал действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответствал на степента на търпените от ищцата вреди. В тази връзка, акцент се поставя върху претърпените от ищцата вреди от предходното произшествие, краткият период на хоспитализация от общо 8 дни, липсата на други извършени оперативни интервенции, респективно в липсата на усложнения или затруднения в ежедневните дейности, в резултат на претърпяната травма. В допълнение, като неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд бил приел за неоснователно направеното от страна на ответника възражение за съпричиняване смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, доколкото пострадалата била предприела движение по пътното платно без да съобрази поведението си с това на другите участници в движението, в частност водача на процесното МПС марка „Рено“, модел „Мастър“. С това се отправя молба към въззивния съд за отмяна на решението в обжалваната част, а с това отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност определяне на по-нисък справедлив размер на обезщетението, отчитайки приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Претендират се разноски.

В срока за отговор и на основание чл. 263, ал. 2 от ГПК ищцатаА. А. Н., чрез адв.

В.

О.,

САК, е депозирала Насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция за размера на претърпените 2 неимуществени вреди от 70 000 лева до 200 000 лева, ведно с лихвата за забава, считано от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане. Наведени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. По същество се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото Окръжен съд – Монтана, макар и да бил изброил установените обстоятелства по делото, то той не ги бил обсъдил цялостно, задълбочено, не бил направил обоснован извод и относно характера, броя, начина на увреждането, обстоятелствата, при които е възникнало увреждането, влошаването на здравословното състояние на пострадалата, а в тази връзка и неприключилия оздравителен процес на възстановяване на уврежданията, ведно с невъзстановените увреди – постоянен белег на лицето и ограничени движения на горен десен крайник, чийто функции се характеризирали с негативна прогноза за пълно възстановяване. Освен това, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ищцата не е получила в пряка причинна връзка с процесното произшествие мултиинфарктна деменция. С това се отправя молба към въззивния съд за отмяна на решението в обжалваната част, а с това и присъждане на допълнителен справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД оспорва така депозираната насрещна въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения писмен отговор депозиран по реда на чл.263, ал.1 от ГПК.

Решението, в ЧАСТТА, с която к а т о неоснователен и недоказан е бил отхвърлен искът за неимуществени вреди за горницата за размера от 200 000 лева до 400 000 лева, ведно със законната лихва, като необжалвано, е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба и насрещната такава са подадени в рамките на законоустановените срокове от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Монтана, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната 3 му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Окръжен съд – Монтана правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се обосновава извод, че с молба с вх. № А-5625/30.06.2022 г. ищцата А. А.

Н . е спазила процедурата по чл. 380 от КЗ, предявявайки своята претенция пред ответното дружество, а също и безспорно между страните обстоятелство е, че към 22.06.2022 г., управляваният лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ******** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (полица № ВС/11/122000015889) при ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,.

От друга страна, предвид влязлото в сила на 07.02.2024 г. Решение № 65/31.05.2023 г. постановено по НОХД № 32/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица, се установява, ч е на 22.06.2022 г. около 15:00 часа в с. Бързия, Община Берковица, обл. Монтана, на около 10 метра след пътен знак „Д 11“ (Начало на населено място и селищно образувание), И. Г. М. при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ********, с посока на движение от гр.

Монтана към гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата, в частност разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата А. А. Н., изразяваща се в счупвания на костите на лява очница и черепната основа с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и локален мозъчен оток, които увреждания са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупвания в далечния край на дясна ключица и на големия костен израстък на дясна лопатка, които увреждания са й причинили трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, осъществяващо състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 и във връзка с чл.

129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което подсъдимият И. Г. М. е признат за виновен и на основание чл. 78 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За пълнота на изложението, още тук следва да се спомене, че предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, следва да се приемат за установени обстоятелствата относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С акта си по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата, като разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай е престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а от НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда, в който смисъл са задължителните указания дадени в т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, а също и постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 3 от 20.11.2014 г. по т. д. № 3/2014 г. на ОСНК на ВКС.

Разпечатката съдържа 32 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11ce8acc-9181-4286-8d34-2d39884bdc09