Решение № 2474 от 01.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2474 гр. Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110112788 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Й. Н., ЕГН **********, и Н. Й. Н., ЕГН **********, срещу С. К. Х., ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, както следва:

1. за възстановяване на общо 1/3 ид. ч. от запазената част на ищците /по 1/6 ид. ч. за всеки ищец/ от наследството, оставено от С. Й. Н., починал на 23.04.2019 г., като бъде намалено с 1/3 ид. ч. дарственото разпореждане на С. Й. Н., извършеното на 07.02.2013 г. в полза на ответника С. К. Х., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******2013 г., вписан в служба по вписванията с вх. рег. № ******2013 г., акт № ******2013 г., по силата на който С. Й. Н. е дарил на внука си С. К.

Х. собствения си, придобит в режим на СИО със съпругата си Д.С. Н.а недвижим имот: апартамент № 64 с идентификатор ****** находящ се в гр. Варна, ******, със застроена площ 78.64 кв. м., тоест да бъде намалено с 1/6 ид. ч. цялото дарствено разпореждане от 07.02.2013 г.;

2. за възстановяване на общо 1/3 ид. ч. от запазената част на ищците /по 1/6 ид. ч. за всеки ищец/ от наследството, оставено от Д.С. Н.а, починала на 21.07.2024 г., като бъде намалено с 1/3 ид. ч. дарственото разпореждане на Д.С. Н.а, извършеното на 07.02.2013 г. в полза на ответника С. К. Х., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******2013 г., вписан в служба по вписванията с вх. рег. № ******2013 г., акт № ******2013 г., по силата на който Д.С. Н.а е дарила на внука си С.

К. Х. собствения си, придобит в режим на СИО със съпруга си С. Й. Н.

1 недвижим имот: апартамент № 64 с идентификатор ****** находящ се в гр. Варна, ******, със застроена площ 78.64 кв. м., тоест да бъде намалено с 1/6 ид. ч. цялото дарствено разпореждане от 07.02.2013 г.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищците Д. Й. Н. и Н. Й. Н., чрез процесуалния им представител – адв. Б. С., излагат, че на 21.07.2024 г. в гр. Варна е починала баба им по бащина линия Д.С. Н.а, майка на покойния им баща Й. С.ов Н., починал на 03.11.2010 г. Посочват, че двамата са наследници на починалата си баба заедно с дъщеря й Б. С.ова Х.а.

Ответникът С. К. Х. е син на Б. С.ова Х.а. След погребението на баба им били уведомени от дъщеря й Б. Х.а, че приживе баба им Д.С. Н.а и дядо им С. Й. Н. са дарили на внука си – ответника С. Х. притежавания от тях недвижим имот: апартамент № 64, с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна. Твърдят, че този имот е единственото жилище на прехвърлителите. Считат, че съгласно чл. 29 ЗН наследодателите им са можели да се разпоредят само с 1/3 ид. ч. от притежаваното от тях имущество, тъй като запазената част за тях като наследници по закон е в размер на общо 1/3 част от оставеното наследство.

Поддържат, че имат правен интерес от воденето на настоящите искове, тъй като са накърнени правата им на наследници с право на запазена част. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. К. Х. е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител - адв. П. Т..

Твърди, че след смъртта на Д.С. Н.а ищците са пожелали да бъдат приети като нейни наследници и да получат паричен еквивалент на притежаваната от тях част от процесното жилище, предмет на извършеното в негова полза дарение на 07.02.2013 г., а именно – апартамент № 64, находящ се в гр. Варна, ****** При проведените разговори заявил готовността си да предостави при обща продажба на апартамента част от продажната цена, съответстваща на притежавания от ищците по силата на запазена част от наследствения дял на починалата Д.С. Н.а размер. Изрично посочил на ищците, че поради изтичане на срок, по-голям от 5 години от смъртта на другия дарител – С. Й. Н., те нямат право да претендират за запазена част от неговото наследство.

Поддържа, че С. Й. Н. е починал на 23.04.2019 г., поради което прави възражение за изтекла погасителна давност на така предявените от ищците искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като посочва, че давностният срок е изтекъл на 23.04.2024 г. Ето защо счита, че исковете в тази им част са неоснователни, поради което моли същите да бъдат отхвърлени, като ищците бъдат осъдени да му заплатят сторените в тази връзка разноски. Счита, че неправилно ищците са формулирали предмета и обхвата на спора и своята претенция за възстановяване на запазената част от наследството на Д.С. Н.а.

Неправилно ищците претендират да се намали с 1/3 ид. ч. цялото дарствено разпореждане от дарителите С. Й. Н. и Д.С. Н.а, извършено на 07.02.2013 г.

Посочва, че претенцията на ищците следва да бъде уважена само до размера на 1/6 ид. ч., каквото именно предложение им е направил при водените преговори за подялба на наследственото имущество. Поддържа, че до този размер така предявените искове за възстановяване на запазената част от наследството на Д.С. Н.а са основателни и следва да бъдат уважени. Счита, че не дължи разноски, тъй като не е дал никакво основание за воденето на така предявения иск, а напротив – предлагал е на ищците да участват в наследственото имущество с 1/6 ид. ч.

2

В проведеното по делото на 11.06.2025 г. открито съдебно заседание ищците се представляват от процесуалния им представител – адв. Б. С., която заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от адв. П. Т., който поддържа становище за частична неоснователност на предявения иск, като моли същият, предявен за възстановяване на 1/3 ид. ч. от дарственото разпореждане, направено на 07.02.2013 г., да бъде отхвърлен до размера на 1/6 ид. ч., а за останалата 1/6 ид. ч. дарственото разпореждане да бъде намалено.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищците да установят при условията на пълно и главно доказване, че са наследници с право на запазена част от наследството на починалите С. Й. Н. и Д.С. Н.а, съответно че същите са се разпоредили с цялото притежавано от тях имущество чрез извършено дарение в полза на ответника.

Между страните не е спорно, а и от представените удостоверения за наследници на С. Й. Н., починал на 23.04.2019 г., и Д.С. Н.а, починала на 21.07.2024 г., се установява, че ищците са техни наследници по право на заместване, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗН, доколкото баща им Й. Н.

С.ов /син на С. и Д. Н.и/ е починал на 03.11.2010 г., тоест преди всеки един от двамата наследодатели.

В този смисъл не е спорно, че ищците са наследници с право на запазена част от наследството на починалите С. и Д. Н.и по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН.

Не е спорно, а и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******2013 г. се установява, че С. Й. Н. и Д.С. Н.а са дарили на внука си С. К. Х. /ответника в настоящото производство/ собствения си недвижим имот, придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент № 64, с идентификатор ****** със застроена площ 78.64 кв. м., находящ се в гр. Варна, ******.

Не е спорно, че този жилищен имот е бил единственото имущество, което всеки един от наследодателите е притежавал, тоест, че извършеното приживе дарствено разпореждане е изчерпало имуществото на С. и Д. Н.и.

В този смисъл дори не е спорно, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН , съгласно която, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон /какъвто е настоящият случай/, необходимо е той да е приел наследството по опис, не намира приложение в конкретното производство, доколкото извършеното приживе дарствено разпореждане изчерпва имуществото на наследодателя. В този смисъл са и разрешенията, дадени в решение № 756/18.12.2024 г. по гр. д.

№ 4066/2023 г. по описа на ВКС, II гр. о., решение № 28/21.02.2014 г. по гр. д.

№ 825/2012 г. по описа на ВКС, II г. о., както и постановките на т. 4 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, ВКС. С последното е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Разяснено е, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед 3 разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване лице, в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя, следва да удовлетвори заветите изцяло /тоест, извършени ли са те от наследодателя в рамките на разполагаемата част/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват запазената му част. Практиката на ВКС /решение № 82/2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., ІІ г. о./ приема, че чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е извършено с универсално завещание, тъй като какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследството е ирелевантно за преценката дали е накърнена запазената част на лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН. Аналогично на универсалното завещателно разпореждане е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя не са останали в наследството нито активи, нито пасиви. И в тази хипотеза липсват свободни имущества, от които лицата, заявили искането си по чл. 30, ал. 1 ЗН, биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследственото имущество. В този случай възстановяването на запазената част не е обусловено от образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН, тъй като тя е накърнена с факта на направеното дарствено разпореждане и размерът следва да се определи съобразно дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН.

Основният спорен въпрос в производството е от кой момент, откога тече давността относно предявения иск за възстановяване на запазената част по отношение на всяко отделно наследство, останало от всеки един от двамата наследодатели Н.и.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Искът за възстановяване на запазена част от наследство се погасява по давност, като общият петгодишен срок за това тече от откриване на наследството, тоест от смъртта на наследодателя. При даренията погасителната давност за предявяване на този иск тече от деня на откриване на наследството /в този смисъл – т. 3, б. „г” от ППВС № 7/28.11.1973 г./.

Изложеното следва от обстоятелството, че елемент на договора за дарение е приемането на подареното от страна на надарения. От момента на приемане на дарението надареният вече упражнява правата си по договора. От друга страна, накърнението на запазената част от наследството се определя в момента на откриване на наследството. Поради това от този момент откриване на наследството започва да тече петгодишният давностен срок.

В този смисъл съдът приема за основателно възражението на ответника, че исковете за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на починалия на 23.04.2019 г. С. Й. Н. са погасени по давност. Общият петгодишен давностен срок в случая е изтекъл на 23.04.2024 г., а исковата молба е подадена в съда едва на 10.10.2024 г. /след като вече давността е изтекла/. Ето защо и само на това основание така предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Ирелевантно е в случая кога ищците са узнали за конкретната разпоредителна сделка, доколкото тук нямаме универсално завещание в полза на ответника, а извършено дарение. Още повече като се отчете и обстоятелството, че нотариалният акт за дарението на имота подлежи на вписване в публичния Имотен регистър, поради което ищците във всеки един 4 момент са могли да получат информация относно извършената разпоредителна сделка.