Решение № 5 от 03.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000502388 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3886 от 20.06.2025 год., постановено по гр.д.№ 14708/2024 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 18-ти състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Г. Н. К. сумата от 90 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6 814.34 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 29.07.2023 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.03.2024 год. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно до 150 000 за неимуществените вреди и до 15 127.85 лева – за имуществените. С решението са разпределени и разноските по делото.

С определение № 13769 от 17.07.2025 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на процесуални представител на ищеца да измени постановеното решение в частта за разноските, присъдени за осъщественото от него безплатно процесуално представителство.

Решението е обжалвано от ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуален представител в осъдителните части досежно неимуществените вреди над сумата от 35 000 лева и изцяло за присъдените имуществени вреди. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, като считат, че съдът не е отчел правилно преживените болки и страдания пострадалия, като също така размерът на обезщетението не е съобразен със съдебната практика по сходни 1 случаи. Оспорват изводите на съда с които е приел за основателен иска за имуществените вреди, като считат, че извършените разходи не са в причинно-следствена връзка с произшествието. Оспорват е изводите на съда, с които е приел начален момента на дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения. Молят съда да отмени решението над посочената сума досежно неимуществените вреди, а досежно имуществените вреди изцяло, като в тези части исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по делото.

Въззиваемият Г. Н. К., чрез процесуален представтел оспорва жалбата, като твърди неоснователност на изложените доводи и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Подадена е и частна жалба от адв. Н. Н. срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство е в занижен размер и не съответва на правната и фактическа сложност на делото и в тази връзка моли съда да го увеличи, съобразявайки го с Наредба № 1 от 2004 година.

Въззиваемият по частната жалба оспорва същата.

Жалбата срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 35 000 лева, представляващи неимуществени вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вредите на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и началния период на дължимост на законната лихва върху претендираното обезщетение.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е 2 абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил фрактура в проксималния /горен/ край на лявата бедрена кост, контузия на главата с контузна рана на фронталната област и контузии на пръстите на ръцете с екскориации. Описаната пертрохантерна фрактура при пострадалия е получена по директен механизъм в резултат на директният контакт между предния капак на лекия автомобил и лявата половина на тялото на пострадалия, след което същият е бил изведен от устойчивото му равновесно положение и е настъпило падане от собствен ръст върху терена, при което са възникнали някои от охлузванията в областта на пръстите на ръцете. Фрактурата се класифицира като: прясна, закрита, полифрагментна пертрохантерна фрактура /основен проксимален фрагмент, състоящ се от главата и шийката на бедрената кост; основен дистален диафизарен фрагмент и поне три - четири фрагмента от трохантерния масив/ със значително раздробяване на дорзалния /задния/ кортикалис. Тази фрактура е довела до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Останалите мекотъканни травми са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че найсериозната травма, получена в резултат на процесното произшествие, а именно - фрактурата на бедрената кост, е лекувана оперативно, като самата интервенция е била извършена на 31.07.2023 г., т.е. два дни след настъпване на инцидента. Освен това при ищеца са налице три хоспитализации, свързани с провеждането на рехабилитация и лечебна физкултура в рамките на възстановителния период, непосредствено след проведеното оперативно лечение. Първата от тях е била в „УМБАЛ - Бургас“ АД за периода от 04.08.2023 г. до 08.08.2023г., а втората и третата са осъществени в МБДПЛР „Сердика“ ООД София, съответно от 11.08.2023 г. до 18.08.2023г. със застъпване след това от 18.08.2023г. до 02.09.2023 г. В периода между настъпването на описаната по-горе фрактура и предприетата оперативна интервенция, както и в ранния постоперативен период след нея болките и страданията на пострадалия са били най-силни, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.

Отчитайки възрастта, вида и характера на фрактурата, получена от ищеца, както и претърпяната от него оперативна интервенция открита репозиция и вътрешна фиксация с дълъг интрамедуларен бедрен пирон, може да се твърди със сигурност, че в постоперативния период, обхващащ първите един-два месеца, пострадалият е могъл да се придвижва 3 самостоятелно с помощта на проходилка или патерици, макар и трудно в рамките на дома си. Установява се, че пострадалия е имал необходимост от чужда помощ при извършване на следните ежедневни нужди: обличане и събличане на долната половина от тялото, къпане /след четиринадесетия ден, когато се отстраняват конците от оперативните рани/, приготвяне на храна, както и на дейности, свързани с напускане на дома: пазаруване, транспортиране до друг адрес и други. Установява, че принципно след извършване на подобна операция пациентът трябва да натоварва частично или изобщо да не натоварва увредения долен крайник, в зависимост от характеристиката на счупването, за срок от 35-45 дни. Този период е необходим, за да се осъществи процесът на първично костно срастване. През това време пациентът се придвижва задължително с помощни средства - патерици или проходилка за по-възрастните болни. След изтичане на този първи месец от операцията се назначават контролни рентгенография, които показват докъде е достигнало зарастването на костта, според което се определя и по-нататъшния терапевтичен подход. При нормално протичащи възстановителни процеси пълното зарастването на пертрохантерните фрактури, лекувани оперативно, приключва в рамките на три до шест месеца, в зависимост от възрастта, придружаващите заболявания, качеството на костта и други важни фактори. Периодът за възстановяване на повърхностните наранявания в областта на меките тъкани на човешкото тяло е в рамките на 14 до 21 дни при нормално протичане на оздравителните процеси и липса на усложнения. В случая се установява, че към момента на клиничния преглед на ищеца, проведен на 25.04.2025 г., той е бил на 74 години, в задоволително общо състояние за възрастта си, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност.

Походката му е самостоятелна, с леко накуцване вдясно. Реализира самостоятелен моноподален стоеж на двата долни крайника поотделно, но вляво е необходимо да се подпре някъде, за да остане на един крак. Клякането е ограничено до 110° в тазобедрените стави, поради извършените двустранно оперативни интервенции - тотално ендопротезиране вдясно и остеосинтеза вляво. В горната трета на лявото бедро са констатирани три цикатрикса от стари оперативни достъпи със следните дължини: проксимален - 7,0 см; среден - 1,0 см и дистален - 9,5 см, а в дисталната /долна/ трета над коляното се открива един цикатрикс от стар оперативен достъп с дължина 3,0 см. Всички белези са зараснали първично на нивото на околната кожа без хипер или хипопигментация и без данни за възпалителни промени. Те не загрозяват външния вид на пострадалия, тъй като повечето от тях се намират в проксималната трета на бедрото, в зоната на бельото, поради което остават незабележими, освен ако не се търсят целенасочено. Установява се също така разлика в дължините на двата долни крайника от порядъка на 1.0 см в полза на левия: десен долен крайник - 84 см; ляв долен крайник 85 см. При сравнителното измерване диаметрите на двете бедра в средната им трета се установи обемна разлика от 1,5 см в полза на лявото бедро, която говори за лека хипотрофия /отслабване/ на дясната бедрена мускулатура. Активните и пасивни движения в лявата тазобедрена става са леко болезнени в крайните градуси от арката на движение и в следните обеми спрямо нормата, а именно: флексия /сгъване/ - 110° (при норма 120-135°); екстензия (разгъване) - 30° (при норма 20-30°); абдукция (отвеждане) - 40° (при норма 4050°); аддукция (привеждане) - 30° (при норма 20-30°); вътрешна ротация - 5° (при норма 30°) 4 и външна ротация - 40° (при норма 50°). Установява се, че възстановяването на левия долен крайник до нормата е невъзможно, както и направените разходи за лечение на получените увреди от процесното произшествие са на обща стойност от 6 814.34 лева, съгласно представени платежни документи.