Решение № 645 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Пазарджик, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220103936 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба на В. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, чрез пълномощник – адв. П. П. от АК Пазарджик против И. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. “*****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка на пълнолетно учащо дете за минало време за период от 01.03.2025 г. до 16.10.2025 г. в размер на 3640 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. След прекратяване на брака между родителите на ищцата упражняването на родителските права било предоставено на майката и тя поела изцяло грижите по отглеждането на ищцата. Твърди се, че майката на ищцата има още едно дете – С. М., родено от сключен втори брак. Ответникът няма други деца освен ищцата и не е сключвал друг граждански брак.

Посочва се, че през годините ответникът е заплащал на ищцата издръжка за непълнолетно дете в размер към минимума, като заплащаният размер на издръжка в последната година преди навършване на пълнолетие от ищцата възлизал на 180 лева месечно.

На 25.02.2025 г. ищцата навършила пълнолетие и основанието за заплащане на дължимата за непълнолетно дете издръжка е отпаднало. След този момент ответникът продължил да превежда суми на ищцата за издръжка, както следва: на 28.02.2025 г. — 180 лева, на 24.04.2025 г. — 400 лева, на 30.06.2025 г. — 400 лева, на 05.08.2025 г. – 180 лева, на 17.09.2025 г. – 400 лева.

Твърди, че тези суми не били достатъчни за удовлетворяване нуждата от издръжка на ищцата, която към момента на депозиране на исковата молба е редовен ученик в 12-ти клас 1 на „Професионална гимназия по транспорт“ с. Виноградец.

Ищцата посочва, че проявява интерес към изобразителното изкуство и желае да кандидатства в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „*****“ Пловдив, специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“. Във връзка с това ищцата има разходи за художествени материали между 80 и 100 лева месечно и допълнителни разходи във връзка с подготовката й за кандидатстване в посочената академия, изискваща посещение на уроци и курсове по рисуване.

На следващо място се твърди, че ищцата има медицинска нужда от носене на очила с диоптър или лещи. Годишно има разходи за очила около 115 лева и за лещи около 720 лева /по 180 лева на тримесечие, какъвто е срокът на годност на лещите/. Разтворът за лещи струвал около 20 лева на тримесечие или 80 лева годишно. Отделно от това за зрението ищцата приема хранителни добавки, като рутаскорбин, флебодия и лутеин, възлизащи на около 50 лева месечно. Ползваните от ищцата мобилни услуги възлизали на около 45 лева месечно.

Нарасналите също с възрастта и обичайни разходи, които ищцата има за храна дрехи, обувки, козметика и др., специфичните й разходи за очила, лещи и консумативи за тях, както и за художествени материали и курсове по рисуване, предстоящият абитуриентски бал, обуславяли съществуваща нужда от издръжка. Тази нужда съществувала и продължава да съществува, откакто ищцата навършила пълнолетие.

Ищцата твърди, че не притежава доходи и имущество, от които да се издържа. Майка й я подкрепя финансово, но е финансово затруднена с оглед необходимостта да издържа и второто си дете, което е по-малко.

От друга страна се твърди, че ответникът е редовен военнослужещ във Военно формирование **** с. К., обл. Пловдив на Българската армия, като трудовото му възнаграждение е високо спрямо средното за страната. Счита, че предвид липсата на задължения на ответника за издръжка на други лица даването на издръжка на ищцата в размер от 700 лева месечно, считано от 01.03.2025 г. не би представлявала особено затруднение за него.

За отминалия период от 01.03.2025 г. до 16.10.2025 г. претендираният размер на издръжката възлиза на сумата от 3640 лева. Сочи, че тази сума е изчислена като е сборуван размерът на издръжка от по 700 лева за месеците от март 2025 г. до септември 2025 г. вкл. и 350 лева за периода от 01.10.2025 г. до 16.10.2025 г. и от общия сбор от 5250 лева са приспаднати заплатените от ответника суми в общ размер от 1560 лева.

Претендира разноски.

В последното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. П. П. от АК Пазарджик. Моли съдът да уважи исковите претенции в цялост. В предоставен от съда срок представя писмена защита с подробно изложени съображения в подкрепа на исканията си.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез пълномощник – адв. Г. С. - Ц. от АК Пазарджик, в който изразява становище за частична основателност на исковете, а именно до размера от 200 лева месечно, както за иска за плащане издръжка за бъдеще време, така и за издръжка за минало време.

Не оспорва обстоятелството, че е баща на ищцата В. И. А..

Твърди, че след прекратяването на гражданския брак с майката на ищцата, те двете заживели при бабата и дядото на ищцата по майчина линия в с. Виноградец. След известно време майката на ищцата заживяла на семейни начала с настоящия си съпруг в гр.

Пазарджик, а ищцата останала при баба си и дядо си по майчина линия, никога не е живяла 2 с майка си в гр. Пазарджик, а единствено е ходела на гости в дома й.

Посочва, че с годините бабата и дядото на ищцата по майчина линия успели да прекъснат връзка на ищцата с ответника, виждали се рядко и за кратко.

Ищцата била блокирала и телефонния номер на ответника, отказвала всякаква комуникация и всякаква връзка с него.

Въпреки, че с последващо съдебно решение бил определен разширен режим на лични контакти между ищцата и ответника, дядото и бабата по майчина линия продължили да отчуждават ищцата от ответника и до навършването й на пълнолетие реално те не са осъществявали лични контакти.

Твърди, че през годините редовно е изплащал месечна издръжка за ищцата, купувал й е и телефонен апарат.

Относно твърденията в исковата молба за разходите от около 45 лева месечно за мобилни услуги се твърди, че винаги ответникът е заплащал месечната й такса за ползване на мобилни услуги и продължава да я заплаща.

Твърди, че услугите за домашен интернет и кабелна телевизия, за чиито плащания ищцата представя доказателства, касаят общото домакинство, в което живее ищцата и вероятно са заплащани от нейния чичо.

Не оспорва, че ищцата има медицински проблем със зрението и е необходимо носене на диоптрични очила или контактни лещи, но счита, че не всяка година се закупуват диоптрични очила, а контактните лещи се сменят веднъж на шест месеца или веднъж годишно.

Счита, че издръжката на ищцата следва да се заплаща и от двамата родители, а реално ищцата се отглежда от дядо й, баба й, и чичо й, които се грижат за нея и заплащат разходите за храна, облекло, отопление, консумативи.

Заявява, че няма възможност да заплаща издръжка на ищцата в по-високи размери от тези, които заплаща към момента - 200 лева месечно.

Посочва, че месечното му трудово възнаграждение е в размер от около 2500 - 3000 лева след удържане на данъците и осигурителни вноски. До работата си и обратно до дома си в с. О., общ. Пазарджик пътува с личния си автомобил и поради това има разходи за гориво около 250-300 лева месечно.

Във връзка с необходимостта от извършване на ремонт на къщата си в с. О. ответникът сключил договор за кредит за сумата от 20 000 лева, по който месечно дължи сумата от 1291,12 лева. Освен това полага грижи за своите родители.

От друга страна заявява, че майката на ищцата може да й помага финансово, тъй като реализира месечни доходи във високи размери, живее заедно със съпруга си и двамата заедно поемат разходите по тяхното домакинство. Второто й дете е на 8 години и за отглеждането му не са необходими средства във високи размери с оглед ниската му възраст.

Заявява, че претендираният размер на издръжка е непосилен за него с оглед лошото му финансово състояние и поетите задължения.

Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена над претендирания размер от 200 лева месечно, а исковата претенция по чл. 149 от СК да бъде отхвърлена в цялост.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощника си – адв. Г. С. - Ц. от АК Пазарджик, моли съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна за сумата над 200 лева /102,26 евро/. Подробни аргументи в тази насока излага в представена писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства, 3 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, а и от приложените по делото писмени доказателства -Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0293 от 27.02.2007 г. на общ. Пазарджик се установява, че ответникът И. А. е баща на ищцата В. А..

С влязло в сила Решение № 821/18.09.2008 г. по гр. д. № 2654/2007 г. по описа на РС Пазарджик е прекратен бракът между родителите на ищцата, като родителските права са предоставени на майката М. Г. А..

Видно от удостоверение с изх. № УД-28-153/21.03.2025 г., издадено от „******“ с.

Виноградец, общ. Септември, ищцата е записана за редовна ученичка в XI клас за учебната 2024/2025 г., дневна форма за обучение.

Не е спорно, а и от представената справка с изх. № 120-09/09.2025 г., издадена от Регионално управление „Южен централен регион“ на „Български пощи“ ЕАД гр. Пловдив за извършени парични преводи с подател И. А. и получател М. М., се установява, че след като ищцата е навършила 18 годишна възраст на 25.02.2025 г. ответникът е изплащал в полза на ищцата суми, както следва: на 28.02.2025 г. в размер на 180 лева, на 24.04.2025 г. в размер на 400 лева, на 30.06.2025 г. в размер на 400 лева и на 05.08.2025 г. в размер на 180 лева. В исковата молба се признава и, че ответникът е заплатил на 17.09.2025 г. сумата в размер на 400 лева за издръжка на ищцата. От ответника са представени доказателства и за извършени плащания на суми в полза на ищцата в размер на 180 лева на 22.10.2025 г., в размер на 200 лева на 20.11.2025 г., в размер на 102,25 евро на 30.01.2026 г., в размер на 105 евро на 04.03.2026 г., в размер на 110 евро на 24.03.2026 г., в размер на 110 евро на 23.04.2026 г.

Представени като доказателства по делото са резултати от прегледи и рецепти във връзка със здравословен проблем на ищцата с очите, налагащ нуждата да носи очила с диоптър или лещи, както и доказателства за разходи във връзка с този проблем, вкл. за очила, консумативи и хранителни добавки.

Във връзка с разходите на ищцата за художествени материали, е приобщена като доказателство по делото поръчка stR3803609 за покупката на такива на стойност 145,73 лева и фискален бон за заплащането на тази сума.

Приети като доказателства по делото са и разписки за извършени плащания чрез „Изипей“ на месечни такси към „Виваком“ ЕАД, „Телекабел“ АД, „Йеттел България“ ЕАД.

От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-4609/26.09.2025 г. се установява, че ответникът в качеството на кредитополучател е страна по договор за потребителски кредит, сключен между него и „Централна кооперативна банка“ АД, по силата на който е получил заемна сума в размер на 20 000 лева и дължи сумата в размер на 660,14 евро /1291,12 лева/ месечно като погасителна вноска, с краен срок на кредита 25.01.2027 г.

От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № CLB202601274000002 от 03.02.2026 г. се установява, че ответникът в качеството на кредитополучател е страна по договор за потребителски кредит, сключен между него и „Алианц Банк България“ АД, по силата на който е получил заемна сума в размер на 51 000 евро, като същата следва да бъде върне на 120 броя месечни погасителни вноски, в размер на 536,70 евро всяка.