Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 24.04.2023, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 621/2022
Вид
Решение № 70
Подписан
24.04.2023
Състав
Веселина Любенова Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Оряхово, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20221460100621 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** от **********, действаща чрез адв. М. В. М. от АК П. против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

******** представлявано от управителя си З.С.Р., с искане за обявяване на нищожност на уговорените такса „експресно разглеждане“ и „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“ в общ размер на същите от *** лв. като противоречащи на закона и добрите нрави по Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г., както и искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от общо *** лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо платени такса „експресно разглеждане“ (*** лв.) и „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“ (***) по Договор за кредит № ***** г.

Анекс към него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 29.03.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове в посока тяхното намаляване от *** лв. на *** лв., като производството по исковете е частично прекратено, поради заявен отказ от тях за сумата от ***, представляваща „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и предл. 3 от ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „4финанс“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ***** г. Посочва се също, че съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на *** лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 30 дни, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите 1

(ГПР) в размер на 49,70 % и при фиксиран ГЛП от 40,99 %. Предвидено е заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на *** лв., съдържаща се в договора.

Твърди се, че на 13.07.2019 г. е сключен Анекс към договора за кредит за удължаване срока за връщане на сумата по кредита с още 30 дни, за което е предвидена такса в размер на *** Таксата е предвидена в общите условия, в договора за кредит като допълнителна услуга, която се заплаща съобразно тарифата на кредитора при сключване на анекс и е означена като „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“, без конкретно посочен размер.

Сочи се, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по сключения договор за кредит и анекс към него – *** лв. погасена главница, *** лв. погасена лихва и *** лв. погасени такси за експресно разглеждане и за удължаване на срока за връщане на сумата по кредита.

Твърди се нищожност на уговорените две такси по процесния договор за кредит и анекс към него, поради противоречието им с нормите на чл. 10а, ал. 1, чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 22 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Изложени са доводи, че атакуваните такси представляват такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с управлението на кредита, тъй като дават възможност за улеснена процедура за получаване на кредита и за отлагане/намаляване на вноски със смяна на падежа на кредита. Също така се твърди, че таксите е следвало да бъдат включени в процента на ГПР по кредита, съгласно определението за „общ разход по кредита“ в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и че не е сторено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се нищожност на таксите за експресно разглеждане и за удължаване на срока за връщане на сумата по кредита, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Изложени са подробни доводи във връзка с твърденията за нищожност на таксите, поради нарушаване принципите за добросъвестност и справедливост, като се твърди и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.

Също така се сочат аргументи, че с тях се цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответното дружество, увеличаване стойността на договора и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Посочено е също, че клаузите не са индивидуално уговорени и са нищожни съгласно чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, както и че са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. При тези доводи за установяване на нищожност на таксите за експресно разглеждане и за удължаване на срока за връщане на сумата по кредита, се иска и осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата платената без основание обща сума за тези такси в размер на *** лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество от „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****, действащо чрез юрисконсулт Десислава Димитрова, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.

Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г., със съответното съдържание и уговорени условия, по които дължимите такса „експресно разглеждане“ и такса 2

„удължаване срока на кредита“ по сключения анекс са съответно в размер на *** лв. и *** (общо *** лв.).

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, тъй като такса „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ напълно отговарят на изискванията на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Те представляват допълнителни незадължителни услуги, които изрично са заявени за ползване от ищцата и са описани в общите условия към договора за кредит и се заплащат съгласно тарифа на кредитора. Сочи се, че общите условия по кредита са изпратени и съгласувани с КЗП, която следи за точното прилагане на разпоредбите на ЗЗП и таксата „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ не са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и не се отнасят до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита.

Изложени са и подробни доводи в подкрепа на твърдението, че оспорените такси не следва да се включват в ГПР по кредита и не е налице нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК, така и поради това, че таксите не представляват „общ разход по кредита“.

Сочи се, че не са налице кумулативните изисквания за свързаност на таксите с договора за кредит (сключване, усвояване или параметри) и за задължителност за получаване на кредита, с подробна агрументация в посочения смисъл, а именно че са самостоятелни, възмездни и незадължителни услуги, предоставящи се само по изрично искане на потребителя.

Оспорва се и твърдението на ищцата за нарушаване на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и императивните разпоредби на ЗЗП. С оглед принципа на свободно договаряне и фактът, че ищцата е изтеглила около 12 кредита от ответното дружество, същата е добре запозната с условията и още при заявяване на искането си за кредит, е отразила желанието си да ползва услугата „експресно разглеждане“. Тази услуга й е предоставена и кредитът е одобрен в рамките на 15 минути, като възнаграждението се дължи за реално извършена услуга, в противен случай е следвало до 7 дни да получи отговор за одобрение на искането си за кредит. Също така е била наясно и със съответната такса за услугата, посочена в изпратения й СЕФ, общи условия и проект на договор. Освен това се е възползвала и от услугата по удължаване срока за връщане на кредита, поради невъзможност своевременно да погаси задълженията си и кредитът е останал в редовност и не е бил в просрочие.

Преди подписването на договора за кредит, ответното дружество е предоставило пълна и подробна информация за направата на информиран и обоснован избор дали ищцата да сключи договора при предвидените условия или не, като се е запознала с проекта на договора за кредит, неговите специални и общи условия, както и със СЕФ, включващ всички характеристики по договора за кредит.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото и е направено възражение срещу претендираното адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 386/12.12.2022 г., неоспорено от страните, съдът е 3 отделил като безспорно ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г., със съответното съдържание и уговорени условия, по които дължимите такса „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ са съответно в размер на *** лв. и *** (общо *** лв.). Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за кредит № 985733***5 на 14.06.2019 г. „4финанс“ ЕООД (понастоящем „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****) е отпуснало кредит на ищцата в размер на *** лв. за срок от 30 дни (с падеж на 14.07.2019 г.). Договорът е сключен при ГПР от 49,7 % и фиксиран ГЛП от 40,99 %. Предвидено е заплащане на такса експресно разглеждане на документи в размер на *** лв. и общата дължима сума по кредита възлиза на *** лв.

На 13.07.2019 г. е сключен Анекс за удължаване на срока за връщане на кредита на дата 13.08.2019 г., със запазване на останалите параметри по него, като остатъкът за погасяване е бил в общ размер на *** лв.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства и представени от ответното дружество документи – Стандартен европейски формуляр (СЕФ), Договор за кредит № ***** г., общи условия и анекс към него, платежно нареждане за превод на отпуснатата с кредита сума, извадка от системата на ответното дружество за заявката за кредит, както и таблица за изчисление на ГПР.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област. Същата касае установяване на плащанията от страна на ищцата по такса „експресно разглеждане“ и „такса за удължаване срока на кредита“.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в общ размер на *** лв., съгласно сключения договор за кредит и предоставената разписка за изплащане на сумата към ищцата. Кредитът е следвало да бъде върнат на дата 14.08.2019 г. Във връзка с поставената задача на вещото лице ответното дружество неправомерно е отказало съдействие и предоставяне на информация за изготвяне на заключението по поставената задача, поради което съдът е разпоредил издаване на съдебно удостоверение за предоставяне на информация от „Изи Пей“ АД. Установено е обаче, че в периода от 14.06.2019 г. до 14.08.2019 г. не са извършвани преводи чрез „Изи Пей“ за погасяване на задълженията по кредита. В случая са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, но от ищцата е представено преводно нареждане от ЮроБанк България АД за превод на сумата от *** лв. от 16.07.2019 г., видно от което е погасила предсрочно вземанията по процесния договор за кредит и анекс към него. Освен това е представено и Удостоверение, изходящо от ответното дружество от дата 18.07.2019 г., което удостоверява, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г. Именно затова ответното дружество в свое становище Вх. № 1044/22.03.2023 г. е заявило, че ищцата безспорно е доказала пълното погасяване на процесния кредит, вкл. такса „експресно разглеждане“ по него 4 и не възразява този факт да се приеме за доказан – т.е признава факта, че ищцата изцяло е погасила задълженията си по Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г., вкл. за процесната такса „експресно разглеждане“ в размер на *** лв.