Решение № 101 от 27.11.2024, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Крумовград, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин М. Чорбаджийски при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело № 20245130100205 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 3, ал.1 във вр. с чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР.

Ищцата З. Ю. М. твърди в исковата молба, че в периода 01.01.1975г. до 29.12.1990г. работела като тютюнопроизводител към ТКЗС „Д.Б.“ - с.С., бригада с. С.. В началото на годината подготвяли разсада и земята, след това сеели, събрА., нижели и бА.рА. тютюна, а в края на годината или началото на следващата го продавА.. През годината ТКЗС „Д.Б.“ - с.С. им заплащА. месечни аванси, а в края на годината, когато продадат готовата продукция, им приспадА. платените аванси и им заплащА. разликата. През 1988г. и 1990г. тя обработвала 5дка земя, като от продажбата на тютюна в края на 1988г. получила 3000лв., а в края на 1990г. получила 4000лв.. За заплатените суми се полагА. подписи във ведомост, а сумите били изплащани на ръка от касиера на ТКЗС.

Твърди, че стажът й за времето, през което е работила в ТКЗС „Д.Б.“ с.С., бригада с. С., бил оформен от работодателя в трудовата и книжка, като в записа надлежно бил отразен периода, през който е работила и продължителността на трудовия и стаж. Били положени подписи от счетоводител, главен счетоводител и ръководител, както и печат на работодател. Данните били извлечени от разплащателните ведомости на ТКЗС „Д.Б.“ - с. С., бригада с. С., във времето, когато се развивало дейност, съответно и по време на полагане на труда – непосредствено преди датата на прекратяване на трудовото и правоотношение.

Исканата от нея пенсия й била отказана, тъй като осигурителният и стаж 1 бил 13г. и 9м., т.е. по-малко от изискуемия осигурителен стаж от 15г. В забележка в горепосоченото разпореждане било отразено, че не й се зачита стажа за 1988г. и 1990г..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ - КърджА., трудовия й стаж в ТКЗС „Д.Б.“ - с.С., бригада с. С. като тютюнопроизводител за времето от 01.01.1988г. до 31.12.1988г. и от 01.01.1990г. до 29.12.1990г. , с продължителност 1г. 11м. 29 дни.

Постъпил е отговор от Свилена Янчина - директор на ТП на НОИ – КърджА., в който оспорва иска и сочи, че лицето изобщо не фигурира в предадените ведомости, докато свидетелката И. Ш. - с отпусната пенсия фигурира в предадените разплащателни ведомости, което водело до извод, че З. М. през процесните периоди изобщо не е работила тютюн.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Представлява се от процесуалния й представител адв. Д. К., която поддържа иска така както е предявен. Твърди, че са нА.це всички основания за признаване на трудовия стаж на ищцата в ТКЗС „Д.Б.“ - с.С., бригада с. С. като тютюнопроизводител за времето от 01.01.1988г. до 31.12.1988г. и от 01.01.1990г. до 29.12.1990г. , с продължителност 1г. 11м. 29 дни. Твърди, че към ТКЗС са работили много хора, най-вероятно е имало много ведомости като част от тях са загубени, че много други лица като нея имат проблем с установяването на стажа.

Претендира разноски.

Ответникът ТП на НОИ - гр. КърджА. в съдебно заседание се представлява от директора Свилена Янчина, която поддържа отговора изцяло, оспорва предявения иск. Твърди, че няма доказателства З. М. да е работила през цялото време до 1990г.. Твърди също, че има лица с проблеми с установяване на стажа, но има и лица с неверни документи за трудов стаж.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищцата.

Съдът, за да се произнесе по иска съобрази следното: от удостоверение № 5506-26-13231/27.08.2024г. на ТП на НОИ-Хасково, издадено на основание чл. 30, ал.1, б.Г от Инструкция №5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл.5, ал.2 от ЗУТОССР се установява, че липсват данни за положен от лицето З. Ю. М. за периода 01.10.1987г. – 31.12.1988г. и от 01.01.1990г. до 28.12.1990г. при работодател /осигурител ТКЗС „Д.Б.“ - с.С..

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 3, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на ТП на НОИ- гр. КърджА. /тъй като към момента на подаване на исковата молба работодателят на ищцата не съществува, не съществува и негов 2 правоприемник/, че ищцата З. Ю. М. за периода 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. и от 01.01.1990г. до 29.12.1990г. се е намирала в трудово правоотношение с ТКЗС „Д.Б.“ - с.С., който период да бъде признат за трудов стаж при пенсиониране.

Видно от съдържанието на приетата като писмено доказателство по делото заверено копие на част от трудова книжка на ищцата З. Ю. М. е нА.це вписване за постъпването и на работа в ТКЗС „Д.Б.“ - с.С. на длъжността „тютюнопроизводител“ на 01.01.1975 г. и дата на прекратяване на трудовия договор 29.12.1990г.. Направено е отбелязване за всичко прослужено време от 15 години, 3 месеца и 20 дни. По отношение допустимите в настоящото производство доказателства и доказателствени средства ЗУТОССР предвижда особени правила, като в чл. 6, ал. 2 са изброени документите, които могат да бъдат писмени доказателства, годни да установят вероятността на положения трудов стаж.

От удостоверение № 5506-26-13231/27.08.2024г. на ТП на НОИ-Хасково, издадено на основание чл. 30, ал.1, б.Г от Инструкция №5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл.5, ал.2 от ЗУТОССР се установява, че липсват данни за положен от лицето З. Ю. М. за периода 01.10.1987г. – 31.12.1988г. и от 01.01.1990г. до 28.12.1990г. при работодател /осигурител ТКЗС „Д.Б.“ - с.С.. Описаните по-горе писмени доказателства обуславят извод за допустимостта на предявения иск, тъй като съгласно чл. 5 от ЗУТОССР задължителното условие за това е нА.це – представено е удостоверение, издадено от субект, оправомощен да съхранява книжа, ведомости за заплати и други, от което е видно, че въобще липсват данни за претендирания стаж, което обстоятелство е нА.це в настоящото производство.

В първоинстнционното производство е допуснато събирането на гласни доказателства и са приети като писмени доказателства заверени копия на трудовите книжки на допуснатите до разпит свидетели при режим на довеждане И. И. Ш. и Н.С.И.. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР допустимостта на свидетелските показания се предпоставя от представянето на писмени доказателства по ал. 2, като е ограничен и кръга на лицата, които могат да бъдат допуснати като свидетели, а именно - като такива могат да бъдат допуснати единствено лица, притежаващи писмени доказателства, че са работили или изпълнявА. длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж. По делото са събрани гласни доказателства, дадени от лица, чиито свидетелски показания са допустими, защото за тях се представиха документи от този вид – оригинА. на трудови книжки, като посочения в тях периода съвпада с периода на работа на ищцата.

В показанията си свидетелите И. И. Ш. и Н.С.И. сочат, че ищцата е работила като тютюнопроизводител за периода от идването си в селото през 1974 до 1990г., като същата е била тютюнопроизводител към ТКЗС „Д.Б.“ - с. С..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. И. Ш. и Н.С.И. като 3 последователни, логични и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото. Показанията, дадени от посочените свидетели, подкрепят останА.я събран по делото доказателствен материал.

С оглед на така установените обстоятелства, съдът приема следното: по делото са събрани писмени доказателства, че ищцата е работила в ТКЗС „Д.Б.“ - с.С. в спорния период от време, като тютюнопроизводител, по трудово правоотношение. Показанията на разпитаните от свидетели са за техни непосредствени впечатления за релевантни за спора обстоятелства.

Показанията им не се опровергават от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани и да бъде прието за установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ТКЗС „Д.Б.“ - с.С. за процесния период от 01.01.1988г. – 31.12.1988г. и от 01.01.1990г. до 29.12.1990г. и искането й този период да бъде признат за трудов стаж е основателно.

И при този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУТОССР, заплащане на държавни такси в производството не се дължи.

Съгласно обаче постановките на ТР № 2/06.06.2016г., постановено по ТД №2/15 г. на ОСГК на ВКС, според което в производството по чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения за други неоценяеми искове минималното адвокатско възнаграждение е 1000 лева, а по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не помалко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2. Следователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ТП на НОИ е неоснователно и следва присъждане на поисканите от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на платените от ищцата 750 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - КърджА., че З. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С.

№ 32, общ. Крумовград, обл. КърджА., е работила по трудово правоотношение, като тютюнопроизводител, през периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. и от 01.01.1990 г. до 29.12.1990 г. , с продължителност една година, единадесет месеца и двадесет и девет дни в ТКЗС „Д.Б.“ – с. С., което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – КърджА. да заплати на З. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С. № 32, общ. Крумовград, обл. КърджА., със съдебен адрес на призоваване гр. КърджА., ул. “Георги Бенковски“ №17 направените по делото 4 разноски в размер на 750 лева / седемстотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за процесуален представител.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – КърджА. в двуседмичен срок от връчването му на страните на съдебните им адреси.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________ 5