Определение № 304 от 24.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. София, 24.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов. като разгледа докладваното от Атанас Кеманов. Касационно гражданско дело № 20248002101087 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3664/30.01.2024г. на М. Ц. М., чрез процесуалния представител адвокат М. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 1644 от 22.12.2023г., поправено с решение № 123 от 25.01.2024г., постановени по в.гр.д.№ 2835/2022г. на Пловдивския окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение №201 от 29.06.2022г. по гр.д. №620/2021г. на Карловския районен съд, II гр.с., е уважен предявеният от А. М. М. против касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД –за осъждане на М. Ц. М. да заплати на А. М. М. сумата от 4732 лв.- обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 03.02.2021г. на път PDV-1040, км. 33-000 м., между [населено място] и [населено място] пътнотранспортно произшествие между собствения на ищеца лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] и внезапно навлязла на пътното платно крава, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2021г. до окончателното й заплащане като искът е отхвърлен за разликата над 4732 лв. до 5281 лв. и са присъдени разноски по делото. Решението е постановено при участието на М. А. М. като трето лице-помагач на страната на касатора.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявено основание.В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че увреждането е настъпило на 04.02.2021г., а двете инстанции са приели, че действителната дата е 03.02.2021г.Ищецът не е предприел надлежно изменение на исковата молба, което означава, че съдът се е произнесъл по непредявено 1 основание, което обуславя недопустимост на постановеното от него решение.В условията на евентуалност се претендира неправилност на въззивното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за по чл. 50 ЗЗД бъде отхвърлена изцяло със законните последици.

Касаторът поддържа, че са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: какви са правомощията на въззивния съд, когато счете, че първоинстанционният съд е разгледал иск, който се различава по правопораждащия си фактически състав от този, който въззивният съд счита, че е следвало да бъде разгледан.Твърди, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 267 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 3225/2014 г. на ВКС,I г.о., решение № 118 от 25.09.2018 г. по гр. д. № 4756/2017 г. на ВКС, 3- то г. о., решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба А. М. М., чрез процесуалния си представител адвокат М. М. от АК-Пловдив, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД като в исковата молба ищецът А. М. М. е изложил твърдения, че е собственик на лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , който на 04.02.2021г. е бил управляван от сина му М. А. М. на път PDV-1040 между [населено място] и [населено място]. Докато автомобилът се движил по платното пред него внезапно изскочила крава, собственост на ответника М. Ц. М., в която автомобилът се блъснал.В резултат на така настъпилото пътно‐ транспортно произшествие по автомобила били причинени повреди.Претендирал е сумата от 5281лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на пазарната стойност на автомобила към датата на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2021г. до окончателното й заплащане.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че М. е собственик на лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] .

От протокол за ПТП, съставен от Д. Ж.- служител на ОД на МВР- Пловдив е констатирано, че на 03.02.2021г., около 17,00 ч., на път PDV-1040, км. 33-000 м., между [населено място] и 2

[населено място], е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. А. М. и внезапно навлязла на пътното платно крава, собственост на М. Ц. М., при което са били причинени вреди по автомобила.Посочено е, че протоколът е подписан без възражения от водача и собственикът на животното.Прието е, че протоколът за ПТП, доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и същият съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия.

По делото са събрани гласни доказателства показанията на съставителя на акта Д. Ж., от които е установено, че след получен сигнал е посетил веднага мястото на произшествието, където заварил автомобила, претърпял ПТП, който се намирал на платното за движение.Мястото било на излизане от [населено място] в посока към [населено място] на прав участък, като пътят бил сух, а от двете му страни имало храсти и тревни площи.Заявил, че водачът на автомобила обяснил, че се е блъснал в животно, излязло внезапно на пътното платно.Кравата не била на мястото, като същата била установена от свидетеля в намиращ се наблизо обор и имала видими рани.Протоколът бил съставен на следващия ден в РУ на МВР- Карлово, където се явила собственичката на кравите. При съставянето му тя нямала претенции.Мястото на произшествието било определено от свидетеля по разположението на автомобила и видимите следи.

Констатирано е, че на 04.02.2021г. Д. Ж. е съставил на ответника М. Ц. М. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 03.02.2021г., около 17,00ч., на път PDV-1040, км. 33-000 м., между [населено място] и [населено място], като собственик на стадо животни ги е оставила без надзор в обхвата на пътя, при което едно от животните /крава/ е излязло внезапно на пътя и е станало причина да бъде блъснато от преминаващия лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети. Въз основа на така съставения акт на 26.02.2021г. е издадено наказателно постановление, с което на М. Ц. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.184, ал.5 във връзка с чл.184, ал.1, т.1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл.106, ал.1 ЗДвП- оставяне без надзор на стадо и създаване на пречки /опасности/ за движението.Наказателното постановление е връчено на М. Ц. М. на 16.03.2021г. като по делото няма данни същото да е било обжалвано от нея.

От събраните гласни доказателства показанията на свидетеля Д. М.- свекърва на ответницата М. Ц. М., е установено, че в близост до [населено място] синът й отглеждал крави.От двете страни на пътя било обозначено за наличието на животни.При процесното произшествие една от кравите, докато си пасяла на тревисто място до пътя, била ударена от автомобил, който се движел с голяма скорост. При удара кравата била със задната си част към пътя, като не била излизала на пътното платно, а автомобилът излязъл от пътя и я блъснал. След удара автомобилът си останал на пътя, като една част от него била на асфалта, а друга- извън него, а кравата се изправила и преминала от другата част на пътя.

В обясненията си по реда на чл.176 ГПК водачът на автомобила М. А. М., е заявил, че произшествието станало на изхода на [населено място] в посока [населено място], на около 3

200 м. след табелата на селото, като на пътното платно внезапно изскочила крава, която той не успял да възприеме в по- ранен момент, тъй като около пътя имало растителност.Животното се ударило в предната централна част на автомобила, след което пресякло пътя и отишло да пасе, а автомобилът останал на място на осевата линия между двете платна, тъй като водачът завил волана на ляво. След това се обадил в полицията и дошли полицаи, които помогнали автомобилът да бъде избутан встрани от пътя.

Посочено е, че от заключението на приетата по делото авто- техническа експертиза е установено, че най-вероятният механизъм на настъпване на произшествието е при движение на автомобила на прав участък от пътя, когато крава е навлязла на платното за движение от дясно на ляво пред автомобила.При извършения оглед вещото лице е установило, че платното за движение има две ленти по 3м., а на около 230 м. преди местопроизшествието има пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни“.Заявило е, че скоростта на движение на автомобила преди задействане на спирачната система е била около 75 км./ч., а в момента на удара е била около 45 км./ч. като водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако се е движил със скорост по- малка от 64 км./ч. Посочил е, че стойността на ремонта за възстановяване на автомобила е 10777 лв., а средната му пазарна стойност към датата на ПТП е 5281 лв. като стойността на щетата след предаване на автомобила за скрап е 4732 лв.

Въз основа на горното въззивният съд е приел, че на 03.02.2021г., около 17.00 ч., на пътя между [населено място] домлян и [населено място] е настъпило описаното в исковата молба ПТП между лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. А.

М., и внезапно навлязла на пътното платно крава, собственост на ответника М. Ц. М., при което са били причинени вреди по автомобила.Изложени са мотиви, че по отношение на точното място на сблъсъка са събрани противоречиви доказателства, но при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и кредитирането на част от гласните доказателства по реда на чл. 172 ГПК, е прието, че процесното ПТП е настъпило на платното за движение. Инцидентът е бил посетен веднага от полицейски служители, които не са заинтересовани от изхода на делото и са установили обективно обстоятелствата по настъпването му, изхождайки от разположението на автомобила и видимите следи на място.Посочено е, че ответницата не е оспорвала по никакъв начин констатациите в протокола за ПТП и съставения й АУАН, нито е твърдяла да е обжалвала наказателното постановление, с което й е била наложена глоба именно за неизпълнение на задълженията й по чл.106 ЗДвП да не оставя без надзор животни в обхвата на пътя.При положение, че собствената на ответницата крава се е намирала на пътното платно, то същата със самото си навлизане и присъствие там е създала предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие с управлявания от третото лице- помагач М. М. автомобил, поради което е налице причинна връзка между поведението на животното, собственост на ответницата, и причиняването на вреди по автомобила на ищеца.

От изложеното е направен извод, че са налице предпоставките на чл.50 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата, в качеството й на собственик на кравата, за имуществените вреди, причинени от нея на ищеца.